Теодора Димова: Комунистическото минало се възвеличава по един зловещ начин
Вместо да се отърсваме от идеологическата и историческа обремененост от комунизма, обществото ни по-скоро я възвеличава, установи в изявление за бТВ писателката Теодора Димова, дни откакто получи следващата си премия - „ Цветето на Хеликон “.
" Много е хубаво да честваме своя труд, единствено че този празник е претрупан с идеологически „ одежди “, които задушават насладата “, разяснява тя във връзка на днешния 1 май.
Писателката напомни по какъв начин преди години всички са били принуждавани да манифестират пред пантеон – „ този монумент на посредствеността “ - и това е трябвало да става с усмивка в жанр „ пред нас са блеснали житата “.
" Проблемът е, че вместо да се стремим към отърсването от тази идеологическа и историческа обремененост, ние сякаш от ден на ден и повечезапочваме да я пропагандираме, а я величаем, да я идеологизираме “, уточни тя.
Теодора Димова акцентира, че центровете на съветската агитация у нас не престават да са доста мощни - те ни въздействат и ни облъчват.
„ Всичко това става на някакви обикновени равнища, с аргумента, че едно време е било толко хубаво „ да вървим на Златни пясъци и да караме кола “. Това са едни клишета, които се повтарят до безспир и стават неразбиваеми. “ - означи тя.
Писателката предизвести, че нещата се изместват към една злокобна посока за възвеличаване на предишното. Даде образец с това, че за възобновяване на Бузлуджа са се намерили пари, само че не и за построяването на мемориал на жертвите на комунизма на остров Персин.
„ Книгите, несъмнено, не могат да спрат експанзията и войните. Това беше една огромна моя фантазия. Тя е неизпълнима. Книгите обаче могатда повлияят на всеки обособен човеки в това е тяхната мощ. Те могат да извърнат мисленето му и в това е смисъла на литературата. “ - сподели още тя.
Теодора Димова изясни, че от известно време има чувството за „ плътна желязна завеса вътре в нас “ – нещо като тип автоцензура или някаква мъгливост в душата: „ Тя не ни дава опция да се изкажем, да приказваме свободно за предишното – умерено и без напрежение. “
Писателката описа, че е спряла да написа, когато е започналавойната в Украйна, тъй като е изпаднала в ступор от протичащото се. Тя не чака нищо положително, само че въпреки всичко има вяра за идващите генерации.
" Много е хубаво да честваме своя труд, единствено че този празник е претрупан с идеологически „ одежди “, които задушават насладата “, разяснява тя във връзка на днешния 1 май.
Писателката напомни по какъв начин преди години всички са били принуждавани да манифестират пред пантеон – „ този монумент на посредствеността “ - и това е трябвало да става с усмивка в жанр „ пред нас са блеснали житата “.
" Проблемът е, че вместо да се стремим към отърсването от тази идеологическа и историческа обремененост, ние сякаш от ден на ден и повечезапочваме да я пропагандираме, а я величаем, да я идеологизираме “, уточни тя.
Теодора Димова акцентира, че центровете на съветската агитация у нас не престават да са доста мощни - те ни въздействат и ни облъчват.
„ Всичко това става на някакви обикновени равнища, с аргумента, че едно време е било толко хубаво „ да вървим на Златни пясъци и да караме кола “. Това са едни клишета, които се повтарят до безспир и стават неразбиваеми. “ - означи тя.
Писателката предизвести, че нещата се изместват към една злокобна посока за възвеличаване на предишното. Даде образец с това, че за възобновяване на Бузлуджа са се намерили пари, само че не и за построяването на мемориал на жертвите на комунизма на остров Персин.
„ Книгите, несъмнено, не могат да спрат експанзията и войните. Това беше една огромна моя фантазия. Тя е неизпълнима. Книгите обаче могатда повлияят на всеки обособен човеки в това е тяхната мощ. Те могат да извърнат мисленето му и в това е смисъла на литературата. “ - сподели още тя.
Теодора Димова изясни, че от известно време има чувството за „ плътна желязна завеса вътре в нас “ – нещо като тип автоцензура или някаква мъгливост в душата: „ Тя не ни дава опция да се изкажем, да приказваме свободно за предишното – умерено и без напрежение. “
Писателката описа, че е спряла да написа, когато е започналавойната в Украйна, тъй като е изпаднала в ступор от протичащото се. Тя не чака нищо положително, само че въпреки всичко има вяра за идващите генерации.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ