Сръбската църква насажда омраза срещу българи и албанци, за да доминира в РСМ
Арсим Зеколи*
Някои видни сръбски историци настояват, че се обръща прекалено много внимание на „ сръбските православни църкви в Косово “ и не задоволително внимание на „ старите и по-важни сръбски църкви и манастири в Стара Сърбия, т.е. Северна Македония “.
Много сърби се оплакват, че сръбското държавно управление и " ватиканизираната Сръбска Православна черква (СПЦ) " са продали на македонците " най-старите бисери на Сръбската православна черква ".
От друга страна, в скорошно изявление митрополитът на Имврос и Тенедос Кирил (смятан за непосредствен на Вселенския патриарх Вартоломей) съобщи, че „ признаването на автокефалията на Македонската православна черква от Сръбската православна черква е " погрешно ".
Но това не е всичко. Тук митрополитът визира значителния въпрос за настоящето „ геополитическо “ напрежение, което движи политиката на ВМРО-ДПМНЕ и водача ѝ Християн Мицкоски. Митрополит Кирил също прикани Македонската православна черква да признае Украинската православна черква.
Четейки изявлението на митрополита, би трябвало да си напомним най-точното определение и характерност на ролята на Сръбската православна черква на Балканите, обещано от съветския богослов Владимир Сергеевич Соловьов.
В своя разбор от 19-ти век на православните църкви на Балканите той натъртва на Сърбия, като споделя, че „ единствено в Сърбия православието се употребява за ненавист към други хора “.
В Македония тази политика се отразява посредством политиката на Киро Глигоров за „ равно разстояние ” към всички, като се изключи Сърбия и тактиката на ВМРО-ДПМНЕ за безконечен спор с Албания и България.
Век по-късно ереста на етнофилетизма е ядрото на сръбската православна политика по отношение на Босна, Северна Македония, Косово, моделирана след съветската форма на етнофилетизъм, приложена против Украйна, Грузия, Беларус и други
Всичко това като отражение на редуцираното потребление на панславизма и замяната му с московско-белградската марка „ Православен Салат ал-Джамаа “ и преоткриването на Москва като новата „ Православна Кибла “.
Това е същността на идеологическия подтик зад Мицкоски и ВМРО–ДПМНЕ „ Македония още веднъж е наша “. И освен това. Въпреки че наподобяват разнообразни, всички водещи кандидати за президент на Северна Македония имат един общ знаменател: някогашния президент Бранко Цървенковски, уместно именуван „ патриарх “ и предан, корав покровител на Сърбия.
Независимо дали става въпрос за Стево Пендаровски, Максим Димитриевски, или Гордана Силяновска-Давкова, всички те имат история на поддръжници или сътрудници на Цървенковски. Включително Мицкоски, посредством татко си като някогашен член на Социалдемократическия съюз (СДСМ).
Албанофобията, българофобията, недоверието към гърците са външна демонстрация, която се популяризира, с цел да господства в мисленето на етническите македонци, само че с една обща цел: да се резервира господството на Сърбия над Северна Македония и да се обезпечи трайно отдалечаване на Скопие от Европа.
Някога тази цел се постигаше посредством " сърбизирането на македонците с меч и огън ", по-късно, с помощта на комунизма, последван от потреблението на македонците като " потребни идиоти " против България, Албания и Гърция. Светославското православие, което безшумно се постанова на македонците посредством Мицкоски, Максим Димитриевски, Силяновска, е най-новата и последна глава от същата остаряла политика. /БГНЕС
*Арсим Зеколи е македонски политически анализатор и някогашен непрекъснат представител на районен съд Македония в ОССЕ. Коментарът му е оповестен в неговия профил в обществената мрежа.
Някои видни сръбски историци настояват, че се обръща прекалено много внимание на „ сръбските православни църкви в Косово “ и не задоволително внимание на „ старите и по-важни сръбски църкви и манастири в Стара Сърбия, т.е. Северна Македония “.
Много сърби се оплакват, че сръбското държавно управление и " ватиканизираната Сръбска Православна черква (СПЦ) " са продали на македонците " най-старите бисери на Сръбската православна черква ".
От друга страна, в скорошно изявление митрополитът на Имврос и Тенедос Кирил (смятан за непосредствен на Вселенския патриарх Вартоломей) съобщи, че „ признаването на автокефалията на Македонската православна черква от Сръбската православна черква е " погрешно ".
Но това не е всичко. Тук митрополитът визира значителния въпрос за настоящето „ геополитическо “ напрежение, което движи политиката на ВМРО-ДПМНЕ и водача ѝ Християн Мицкоски. Митрополит Кирил също прикани Македонската православна черква да признае Украинската православна черква.
Четейки изявлението на митрополита, би трябвало да си напомним най-точното определение и характерност на ролята на Сръбската православна черква на Балканите, обещано от съветския богослов Владимир Сергеевич Соловьов.
В своя разбор от 19-ти век на православните църкви на Балканите той натъртва на Сърбия, като споделя, че „ единствено в Сърбия православието се употребява за ненавист към други хора “.
В Македония тази политика се отразява посредством политиката на Киро Глигоров за „ равно разстояние ” към всички, като се изключи Сърбия и тактиката на ВМРО-ДПМНЕ за безконечен спор с Албания и България.
Век по-късно ереста на етнофилетизма е ядрото на сръбската православна политика по отношение на Босна, Северна Македония, Косово, моделирана след съветската форма на етнофилетизъм, приложена против Украйна, Грузия, Беларус и други
Всичко това като отражение на редуцираното потребление на панславизма и замяната му с московско-белградската марка „ Православен Салат ал-Джамаа “ и преоткриването на Москва като новата „ Православна Кибла “.
Това е същността на идеологическия подтик зад Мицкоски и ВМРО–ДПМНЕ „ Македония още веднъж е наша “. И освен това. Въпреки че наподобяват разнообразни, всички водещи кандидати за президент на Северна Македония имат един общ знаменател: някогашния президент Бранко Цървенковски, уместно именуван „ патриарх “ и предан, корав покровител на Сърбия.
Независимо дали става въпрос за Стево Пендаровски, Максим Димитриевски, или Гордана Силяновска-Давкова, всички те имат история на поддръжници или сътрудници на Цървенковски. Включително Мицкоски, посредством татко си като някогашен член на Социалдемократическия съюз (СДСМ).
Албанофобията, българофобията, недоверието към гърците са външна демонстрация, която се популяризира, с цел да господства в мисленето на етническите македонци, само че с една обща цел: да се резервира господството на Сърбия над Северна Македония и да се обезпечи трайно отдалечаване на Скопие от Европа.
Някога тази цел се постигаше посредством " сърбизирането на македонците с меч и огън ", по-късно, с помощта на комунизма, последван от потреблението на македонците като " потребни идиоти " против България, Албания и Гърция. Светославското православие, което безшумно се постанова на македонците посредством Мицкоски, Максим Димитриевски, Силяновска, е най-новата и последна глава от същата остаряла политика. /БГНЕС
*Арсим Зеколи е македонски политически анализатор и някогашен непрекъснат представител на районен съд Македония в ОССЕ. Коментарът му е оповестен в неговия профил в обществената мрежа.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ