След Мостът“ се увлякох по скандинавския ноар, но не можах

След „ Мостът “ се увлякох по скандинавския ноар, само че не можах да открия „ Убийството “ в неговия датски оригинал и по тази причина започнах с компромис - американската му версия, която има четири сезона и гледах по Нетфликс. Честно казано бях задоволена от резултата. Историята ме увлече толкоз, че с дни гледах единствено това. Мирел Енос (актрисата, изпълняваща основната роля) към този момент бях виждала в някакви посредствени филми, само че точно тук е получила опция да показва същински актьорския си гений.

Главната героиня е като сляла се с този пейзаж

Действието се развива към Сиатъл, където непрекъснато вали. Депресиращи гори, блата, езера, градски околности, автоморги, пусти пристанища и улици, запуснати мостове, подземни гаражи и заводи, хора облечени постоянно в дебели якета и грозни вълнени пуловери... Всичко крещи „ самотност “ на това място, в което, като едни сенки героите живеят безрадостен живот. Главна героиня (детектив Сара Ландън) е като сляла се с този пейзаж - бледа, слаба, не познала грим и прическа жена, която живее за работата си. Отглежда сина си сама и постоянно е на ръба да ѝ бъде лишен от обществените служби.

Точно тя открива тялото на ученичката Роузи и поема следствието на убийството, към което се завърта интригата в първите два сезона.

Както и в „ Мостът “, и тук не минава без сътрудник в следствието. Това е служител на реда Холдър, претърпял тежки моменти, зацикляне в дрогата, мъчно отделяне, унищожен персонален живот. Той има излъчването на хората, които преследва – престъпни, пропаднали видове, като че ли с цел да припомня непрекъснато на фена, че сред положителното и злото салдото е нежен.Търсенето на килъра на Роузи продължава отчайващо дълго и оплита всевъзможни хора – от съученици на жертвата, до основни бизнес и политически фигури на Сиатъл. В безкрайни епизоди, които последователно нагнетяват ли, нагнетяват атмосферата, се разкрива килърът. За по-наблюдателните и опитни в престъпния род няма особени изненади. Силна страна на първите два сезона е и сюжетната линия, която се занимава със фамилията на момичето. Бащата, майката, двамата братя, лелята и техния разпадащ се живот, който някак си би трябвало да съберат, с цел да продължат напред.

Третият сезон е не по-малко забавен, само че беше по-тежък за мен. Сериен палач избива скитащите деца на Сиатъл. Разкриването на убийствата още веднъж е постепенно, поредно, Сара още веднъж е повлечена към земния пъкъл, като че ли обречена да остане там, тъй като няма кой различен. Трупове и трупове, нещо пропуснато в предишното, един агонизиращ в пандиза покойник, едно дете, което не приказва, една майка, за която е прекомерно късно. Като жена одобрих този сезон доста мъчно. Нашата съзидателна природа не може да осмисли такова зло, а знаем, че то съществува, че се крие в най-тъмните ъгли на страховете ни и нищо друго не можем да създадем против това, с изключение на да обичаме децата си. Сезонът обаче след избран миг куца и стартират да прозират белите конци на обречения завършек на сериала.Като жена одобрих този сезон доста мъчно.Нуждата на американската аудитория от хепи енд е довела до къс четвърти сезон от шест епизода. За него, за жалост, не мога да кажа изключително хубави неща. Още в нощта, в която свършва третият сезон, се случва ново ликвидиране - този път на едно цяло семейство, от което е оживял само синът, кадет в близкото офицерско учебно заведение.

Сезонът несъмнено е претупан, като за край, килърът е явен, а линията, която в действителност трябваше да се развие (съдбата на Сара) е развита, меко казано, зле. Финалът ненапълно ме зарадва, само че по-скоро поради това, че имах потребност от малко оптимизъм, с цел да продължа напред. Иначе, в живота, орисите на положителните хора са постоянно най-клетите.