Вежди Рашидов гневен: Бездарници посегнаха на иконата на българското изкуство - Майстора, за да представят джендъри като „другите българки“
След мен в ръководството на това министерство се упражняваха хора несъответстващи към понятието просвета, посредствени, само че с добито самочувствие на бездарието, което роди също толкоз несъответстващи дейности, които бяха мотив само за кавги и за нищо, обвързвано с културата. Това декларира пред " Труд " някогашният министър на културата Вежди Рашидов, разяснявайки абсурда с плана, финансиран с 10 000 лв. от ведомството, в който транссексуални театралничат за фотоси, имитиращи някои от великите картини на Владимир Димитров-Майстора.
" Това е един план на посредствени хора, които са избрали създател като Майстора, който е икона в българското изкуство. Ако не беше името на Майстора, то и имената на тези нямаше да бъдат видяни. А по отношение на простотията – едни транссексуални, вместо да си гледат живота подобен, какъвто те желаят да го живеят, се опълчват на хубостта на българката, която е ненадмината. А облиците на „ другите българки “ провокират скандал за 10 хиляди лв., платени от българския поданик. За страдание, тези пари са от бюджета на бедното министерство на културата и са дадени в миг, когато българските музиканти мъчно биват подпомагани даже с по 300 лв. поради Ковид рецесията. Това е експанзията на посредствеността ", безапелационен е Рашидов.
свързани новини56560на 09.02.202275966на 06.02.2022
Запитан за какво Национален фонд просвета финансира сходни планове, той декларира: " За този фонд моят непретенциозен принос е, че преди две години отначало вкарах законопроект, с цел да може 10 % от приходите на спортния тотализатор да отиват за него. За мен е доста необичайно за какво в комисията по оценката на плана няма художник, който да се опълчи на тази безсмислица и нелепост да заменяш лицата на най-прекрасните облици в изкуството с лицата на джендъри. Не е ли това морално проваляне? Ако се направи нужния одит и се открие, че има безразборното харчене без отчетност във фонда, данните би трябвало неотложно да бъдат предадени на българската прокуратура. Тази безотговорност евентуално се отнася до още доста нищо не значещи произведения. Бездарието ражда бездарие ".
Вежди Рашидов отбелязва, че опити за сходен вид пошла агитация са съществували и по времето, когато той е бил министър на културата: " Всички помните тези митинги за моята оставка, подкрепени от кръга „ Капитал “ /на които не разреших да си присвоят ателието на великия Андрей Николов – Червената къща / и от хора, отхвърлени поради своите бездарни нещастни планове. Това беше главният мотив за повдигнатото безпокойствие на „ пеликаните “ – че нито един техен „ номер “ не проработи. Българската просвета не е мотив за развлечение на един или различен. Всичко, което е реликва, единственото обвързване на обществото е да го резервира, тъй като то е съображение за самочувствието на нацията. Подобна нелепост като нашите жалки „ пърформанси “ и какви ли не опити за еректиране на заболели души посредством парите на данъкоплатеца са невъзможни. Ще дам образец с Барселона където нито с Гауди, нито с Пикасо, нито със Салвадор Дали, нито с Хуан Миро някой си е разрешавал сходна подигравка. И това е по този начин, тъй като цивилизованите страни ревниво пазят своята еднаквост и достолепие ".
" Ние загубихме мярката. Демокрацията не е безредица, а е низ от законови порядки. Тотално сме сбъркали, в случай че считаме, че безпардонните и безразборните дейности на едно общество се назовават народна власт, по тази причина считам, че е размита границата сред свободата и свободията. Ако харчим средства за нищо, подобен вид държание не може да се назова обществена ангажираност – обществена ангажираност е да създадеш условия за развиване на гения, където и да се намира той, и за развиване на българската просвета. Останалото е безсмислие, което оставя бели страници на пътя ни към бъдещето ", декларира Рашидов.
Той е безапелационен, че като министър на културата не е раздавал бонуси и заплати от по 4000-5000 лева на съветниците си, както се оказа, че е правил служебният министър Велислав Минеков: "
Никога не съм си разрешавал да разпределям безсистемно бонуси, имал съм за съветници в двата си мандата четирима почтени български интелектуалци, които работеха безрезервно за промените, които направихме. И техните хонорари не са били повече от хиляда лв.. А по отношение на това неразбирателство, раздавало по 4-5 хиляди лв. бонуси и по 20-30 хиляди лв. възнаграждения на свои доближени протестъри, приели ролята на съветници неизвестно на какво и този, който омаскари и обруга монументи на културата, един човек, който назовава себе си създател, без да има творчество, тази нещастна случайност, който орева орталъка да плюе за корупция – в този момент той стана знак на корупция и на нищо друго. Смятам, че това е от компетенцията на българската прокуратура. В цивилизованите страни това би се квалифицирало като безпардонна кражба ".
Запитан по какъв начин той и сътрудниците му ще работят с новия министър на културата, който се показва с „ Аз съм Наско”, Рашидов дава отговор: " Винаги съм се опитвал да бъда търпелив и да почитам личността на всеки. Но и постоянно ще бъда остро сериозен към всеки, който е безсмислено на това място и който не е потребен за българската просвета. Именно по тази причина доброжелателно споделям, че е редно да дадем късмет на новия министър на културата. А той дано самичък реши по какъв начин да се споделя ".
Вежди Рашидов е безапелационен, че към този момент новият кабинет се изявява като държавно управление " на едни доста говорещи хора и нищо налице ". " Сигурен съм, че и те самите знаят, че техният мандат ще е къс – и с просто око се вижда, че бързат да се осребрят, до момента в който са на власт. Вместо да свърши значима работа, Народното събрание се занимава по през целия ден със себе си и със зелените си карти, а министрите са от заран до вечер на тв приемника в една говорилня. Има остаряла мъдрост – равнищата не ще молитва, а мотика. А виждам, че пред нас копаещи още няма, а единствено говорещи ", декларира Вежди Рашидов.
" Това е един план на посредствени хора, които са избрали създател като Майстора, който е икона в българското изкуство. Ако не беше името на Майстора, то и имената на тези нямаше да бъдат видяни. А по отношение на простотията – едни транссексуални, вместо да си гледат живота подобен, какъвто те желаят да го живеят, се опълчват на хубостта на българката, която е ненадмината. А облиците на „ другите българки “ провокират скандал за 10 хиляди лв., платени от българския поданик. За страдание, тези пари са от бюджета на бедното министерство на културата и са дадени в миг, когато българските музиканти мъчно биват подпомагани даже с по 300 лв. поради Ковид рецесията. Това е експанзията на посредствеността ", безапелационен е Рашидов.
свързани новини56560на 09.02.202275966на 06.02.2022
Запитан за какво Национален фонд просвета финансира сходни планове, той декларира: " За този фонд моят непретенциозен принос е, че преди две години отначало вкарах законопроект, с цел да може 10 % от приходите на спортния тотализатор да отиват за него. За мен е доста необичайно за какво в комисията по оценката на плана няма художник, който да се опълчи на тази безсмислица и нелепост да заменяш лицата на най-прекрасните облици в изкуството с лицата на джендъри. Не е ли това морално проваляне? Ако се направи нужния одит и се открие, че има безразборното харчене без отчетност във фонда, данните би трябвало неотложно да бъдат предадени на българската прокуратура. Тази безотговорност евентуално се отнася до още доста нищо не значещи произведения. Бездарието ражда бездарие ".
Вежди Рашидов отбелязва, че опити за сходен вид пошла агитация са съществували и по времето, когато той е бил министър на културата: " Всички помните тези митинги за моята оставка, подкрепени от кръга „ Капитал “ /на които не разреших да си присвоят ателието на великия Андрей Николов – Червената къща / и от хора, отхвърлени поради своите бездарни нещастни планове. Това беше главният мотив за повдигнатото безпокойствие на „ пеликаните “ – че нито един техен „ номер “ не проработи. Българската просвета не е мотив за развлечение на един или различен. Всичко, което е реликва, единственото обвързване на обществото е да го резервира, тъй като то е съображение за самочувствието на нацията. Подобна нелепост като нашите жалки „ пърформанси “ и какви ли не опити за еректиране на заболели души посредством парите на данъкоплатеца са невъзможни. Ще дам образец с Барселона където нито с Гауди, нито с Пикасо, нито със Салвадор Дали, нито с Хуан Миро някой си е разрешавал сходна подигравка. И това е по този начин, тъй като цивилизованите страни ревниво пазят своята еднаквост и достолепие ".
" Ние загубихме мярката. Демокрацията не е безредица, а е низ от законови порядки. Тотално сме сбъркали, в случай че считаме, че безпардонните и безразборните дейности на едно общество се назовават народна власт, по тази причина считам, че е размита границата сред свободата и свободията. Ако харчим средства за нищо, подобен вид държание не може да се назова обществена ангажираност – обществена ангажираност е да създадеш условия за развиване на гения, където и да се намира той, и за развиване на българската просвета. Останалото е безсмислие, което оставя бели страници на пътя ни към бъдещето ", декларира Рашидов.
Той е безапелационен, че като министър на културата не е раздавал бонуси и заплати от по 4000-5000 лева на съветниците си, както се оказа, че е правил служебният министър Велислав Минеков: "
Никога не съм си разрешавал да разпределям безсистемно бонуси, имал съм за съветници в двата си мандата четирима почтени български интелектуалци, които работеха безрезервно за промените, които направихме. И техните хонорари не са били повече от хиляда лв.. А по отношение на това неразбирателство, раздавало по 4-5 хиляди лв. бонуси и по 20-30 хиляди лв. възнаграждения на свои доближени протестъри, приели ролята на съветници неизвестно на какво и този, който омаскари и обруга монументи на културата, един човек, който назовава себе си създател, без да има творчество, тази нещастна случайност, който орева орталъка да плюе за корупция – в този момент той стана знак на корупция и на нищо друго. Смятам, че това е от компетенцията на българската прокуратура. В цивилизованите страни това би се квалифицирало като безпардонна кражба ".
Запитан по какъв начин той и сътрудниците му ще работят с новия министър на културата, който се показва с „ Аз съм Наско”, Рашидов дава отговор: " Винаги съм се опитвал да бъда търпелив и да почитам личността на всеки. Но и постоянно ще бъда остро сериозен към всеки, който е безсмислено на това място и който не е потребен за българската просвета. Именно по тази причина доброжелателно споделям, че е редно да дадем късмет на новия министър на културата. А той дано самичък реши по какъв начин да се споделя ".
Вежди Рашидов е безапелационен, че към този момент новият кабинет се изявява като държавно управление " на едни доста говорещи хора и нищо налице ". " Сигурен съм, че и те самите знаят, че техният мандат ще е къс – и с просто око се вижда, че бързат да се осребрят, до момента в който са на власт. Вместо да свърши значима работа, Народното събрание се занимава по през целия ден със себе си и със зелените си карти, а министрите са от заран до вечер на тв приемника в една говорилня. Има остаряла мъдрост – равнищата не ще молитва, а мотика. А виждам, че пред нас копаещи още няма, а единствено говорещи ", декларира Вежди Рашидов.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ