След Личен архив и Не съм ви ближна, при почитателите

След " Личен списък " и " Не съм ви ближна ", при феновете на поезията от висока класа идва книгата " Благословете Юда " на сценариста, продуцент и публицист Мария Лалева.
Актьорите Владо Карамазов и Неда Спасова ще показват новата стихосбирка на поетесата на 18 март (понеделник) от 18:30 ч. в Клуб 1, НДК.
Стихосбирките „ Личен списък “ и " Не съм ви ближна “ и дебютният разказ на Мария Лалева " Живот в скалите " развълнуваха хиляди читатели. Романът бързо се трансформира в бестселър, завоюва челно място в редица влиятелни ранглисти, и е най-продаваният разказ на „ Хеликон “ освен за 2018-а, само че и до през днешния ден – към този момент 22 следващи седмици той е номер едно.
Сега Мария открехва завесата към новата си стихосбирка особено за читателите на . Представяме ви пет от най-красивите стихотворения, поместени в " Благословете Юда ".

Благословете Юда
Благословете Юда. Той познава
клопките на смъртната си участ,
тъгата на въжетата и хляба,
очите на индивида със окови,
прегръдката по приятелски преди ножа,
подозрението черно след залез,
цената на последната си кожа,
ориста на анатемосан и помазан,
на сребърника – тихата отрова,
на верността – рамките и края.
Благослових го в стих, тъй като може
да ме предава и към момента да ми има вяра.

Търговци в храма
Търгуваме, тъй като всичко мерим –
живот, любови, самун и лепта.
Приписахме на Дявола монетите.
Виновен да е различен, единствено не ние.
Измислихме си храмове и църкви,
светци, олтари, псалми, вощеници –
с вярата, че на следващия ден, като съди,
положителният Бог ще ни елементарни жълтиците.
Ще ни елементарни, несъмнено. Той знае –
с кантар си мерим дори и оковите.
От благосклонност и Сина Си ще накара
да ни разчисти храма от търговците.
Но вътре в нас не може да разчисти.
Кантарите в сърцата ни са персонални.
Забравихме, че храмът е душата ни.
А там търговците сме единствено ние.


Ала аз ще ви запитвам за сребърника
Колко кръста сковахте, безгрешни?
Колко камъка пъхнахте в джоба?
Колко клади редихте със песни?
В какъв брой чаши наляхте отрова?
Колко трънни венци са ви нужни
за челото едничко на грешника?
Колко обети и какъв брой присъди?…
Ала аз ще ви запитвам за сребърника.
Със среброто си купихте Юда,
само че и самун, и земя, че и свещи.
За да вярвате, искахте знамение,
само че предателят самичък се обеси.
Ако на следващия ден децата попитат
какъв брой костват човешките неточности,
се опасявам, че вместо със благосклонност,
ще отсъдите единствено със сребърници.




Ако разплачеш птица и премажеш охлюв,
убиеш паяк в ъгъла на дом,
удариш коте, запокитиш роза,
оставиш да почине едно дърво,
забравиш ария, от дете изпята,
изхвърлиш думи, писани с обич,
иди на гроба на добър другар.
И помълчи. Да плачеш си подготвен.




Едната болежка в никакъв случай не стига
за среща, за разлъка и за драма.
Понякога е нужно да избираш
сред лъжата и мига за религия.
Понякога са нужни 100 въпроса
без отговор, с цел да покълнеш правилен.
Самата болежка в никакъв случай не проси,
тъй като е орисана на почтеност.
Едната болежка в никакъв случай не плаче
от тишина, от беднотия и от ария.
Понякога… Понякога обаче
се моли да осъмва елементарно.
И не тъй като мъчно оживява
от сложности, безсъния, кошмари.
Тя, болката, най-често ни избавя,
когато би трябвало отново да се надигнем.