Невероятният спектакъл Одисей гостува в София
След паметната режисура „ Дебелянов и ангелите “ на трагичен спектакъл, която освен препълни залата на Народния спектакъл, само че и остави безспорна ярка диря в ни изкуство, в този момент и спектакълът „ Одисей “ ще гостува в София – на 3 и 4 февруари 2020 година.
Това, което претърпях с, не ми се е случвало... Хипноза. Вероучение. Накрая усещах ръцете си тежки, бях не запомнила, че съм в тяло. Аплодисментите пристигнаха мудни, плътни, като че ли излизахме от вцепенение.
Според мен писателят Недялко Славов най-добре показва това, което всички фенове изживяхме с това зрелище.
„ Постановката е сценичен феномен. Това не е мое персонално изказване или користолюбие. Днес, след препълнените салони, ще го потвърдят хиляди като мен. Имах щастието да бъда на премиерата на пловдивска сцена. И още тогава знаех, че участвам на раждането на знамение. Ще се опитам напълно в резюме да споделя чувството си за този феномен.
Първо – ти не си фен, ти си част от събитията на сцената. И най-после плачеш за личната си орис, а не за ориста на театралните герои.
Второ – в теб се отключва галактическия ти поетически темпоритъм – оня, който ежедневното съществуване ти лишава с аритмията на посредствеността.
Трето – в теб се отключва хуманния ти универсум, оня, който цялата всеобща просвета и посткултурна шлака всекидневно убиват.
Четвърто – твоята обществена сила се умножава от обществената сила на седящите до теб, от обществената сила на цялата аудитория. Такива представления са отвън операцията на властта и общественото зомбиране. Те са двучасова територия на безспорната независимост.
Пето – съпротивата на човешкото в теб нараства и се трансформира в групова духовна опозиция против демонтажа на човечеството през днешния ден.
Шесто – това е просто и един двучасов успех на хубостта с цялата ù доверчивост, че ще може да избави света. “
Създателите на „ Дебелянов и ангелите “ в този момент ни оферират нов театрален катарзис: „ Одисей “ по Омир е дело на създателя Александър Секулов и режисьорката. Спектакълът споделя за пътя на индивида към себе си, против себе си, оттатък себе си. Момчето, тръгнало към Троя, приема младостта като златно покритие на личното име. Зрелият мъж, който се завръща към родния остров, опознава гнева на боговете и схваща какво е да пътува против времето. Но Итака не е финален кей за този, който е жертван да бъде воин. Пророчество го тласка към последно пътешестване оттатък познатите лимити. На брега е застанала Пенелопа – жена, която знае по какъв начин да прекоси раздялата, с цел да подари на любовта единственото, което заслужава – безкрайност. За да може пътуването да продължи.
И несъмнено, не пропуща да разяснява и този сценичен феномен: „ Одисей “ е от ония театрални събития, които се появяват, с цел да станат памет “. А оперната прима Дарина Такова възкликва: „ Одисей “ – гениално, над всичко! Нямам думи “.
Не ни остава нищо друго, с изключение на трепетно да чакаме това, което още веднъж ще ни трансформира в духовни индивиди. Аз към този момент купих билетите. Можете да го извършите и вие – налични са и онлайн на уеб страницата на Народния спектакъл.
Това, което претърпях с, не ми се е случвало... Хипноза. Вероучение. Накрая усещах ръцете си тежки, бях не запомнила, че съм в тяло. Аплодисментите пристигнаха мудни, плътни, като че ли излизахме от вцепенение.
Според мен писателят Недялко Славов най-добре показва това, което всички фенове изживяхме с това зрелище.
„ Постановката е сценичен феномен. Това не е мое персонално изказване или користолюбие. Днес, след препълнените салони, ще го потвърдят хиляди като мен. Имах щастието да бъда на премиерата на пловдивска сцена. И още тогава знаех, че участвам на раждането на знамение. Ще се опитам напълно в резюме да споделя чувството си за този феномен.
Първо – ти не си фен, ти си част от събитията на сцената. И най-после плачеш за личната си орис, а не за ориста на театралните герои.
Второ – в теб се отключва галактическия ти поетически темпоритъм – оня, който ежедневното съществуване ти лишава с аритмията на посредствеността.
Трето – в теб се отключва хуманния ти универсум, оня, който цялата всеобща просвета и посткултурна шлака всекидневно убиват.
Четвърто – твоята обществена сила се умножава от обществената сила на седящите до теб, от обществената сила на цялата аудитория. Такива представления са отвън операцията на властта и общественото зомбиране. Те са двучасова територия на безспорната независимост.
Пето – съпротивата на човешкото в теб нараства и се трансформира в групова духовна опозиция против демонтажа на човечеството през днешния ден.
Шесто – това е просто и един двучасов успех на хубостта с цялата ù доверчивост, че ще може да избави света. “
Създателите на „ Дебелянов и ангелите “ в този момент ни оферират нов театрален катарзис: „ Одисей “ по Омир е дело на създателя Александър Секулов и режисьорката. Спектакълът споделя за пътя на индивида към себе си, против себе си, оттатък себе си. Момчето, тръгнало към Троя, приема младостта като златно покритие на личното име. Зрелият мъж, който се завръща към родния остров, опознава гнева на боговете и схваща какво е да пътува против времето. Но Итака не е финален кей за този, който е жертван да бъде воин. Пророчество го тласка към последно пътешестване оттатък познатите лимити. На брега е застанала Пенелопа – жена, която знае по какъв начин да прекоси раздялата, с цел да подари на любовта единственото, което заслужава – безкрайност. За да може пътуването да продължи.
И несъмнено, не пропуща да разяснява и този сценичен феномен: „ Одисей “ е от ония театрални събития, които се появяват, с цел да станат памет “. А оперната прима Дарина Такова възкликва: „ Одисей “ – гениално, над всичко! Нямам думи “.
Не ни остава нищо друго, с изключение на трепетно да чакаме това, което още веднъж ще ни трансформира в духовни индивиди. Аз към този момент купих билетите. Можете да го извършите и вие – налични са и онлайн на уеб страницата на Народния спектакъл.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ