Ще повтори ли сегашната власт медийните хватки на ГЕРБ
След края на Великденските празници следва поредност от значими, даже буйни седмици за медийния бранш в България. Те ще покажат дали този път публицистите случиха на ръководещи, които да слагат публичния интерес над политическите си сметки. Или всичко ще продължи да се случва като в ерата на ГЕРБ, когато партийните щения имаха непокътнато място пред настояванията на жителите.
През идната седмица Народното събрание ще възобнови работата си, като упованията са това да се случи с избора на нови членове на Съвета за електронни медии. За двете овакантяващи се позиции от квотата на Народното събрание към този момент бяха препоръчани трима претенденти. Още един човек в регулатора ще бъде заменен с декрет на президента Румен Радев. Той би трябвало да уточни правоприемник на ръководителя Бетина Жотева, чийто шестгодишен мандат в Съвет за електронни медии изтича при започване на май. За нейното място към този момент се спряга името на някогашния член на съвета и сътрудник на Българска национална телевизия в Берлин Мария Стоянова. Тя изкара в Съвет за електронни медии шест години сред 2012 и 2018 година като предопределение на Росен Плевнениев. След това се върна като човек на националната телевизия в немската столица, само че бе уволнена от настоящия общоприет шеф Емил Кошлуков. Според други медийни публикации мястото, несъмнено за Румен Радев в Съвет за електронни медии, може да бъде заето и от ексдепутата от Българска социалистическа партия и представител на служебните му държавни управления Антон Кутев.
Най-голямата парламентарна група „ Продължаваме промяната “ номинира за нов член на Съвет за електронни медии юриста и специалист по конституционно право Симона Велева. Коалиционният сътрудник „ Демократична България “ внесе документите на журналистката и дълготраен водещ в „ Дарик радио “ Пролет Велкова. „ Възраждане “ вкара детайл на конкурентност в процедурата, като предложи репортера в уебсайт и водещ на Ютюб канали Тодор Беленски. Парламентарната медийна комисия към този момент изслуша тримата, като максимален интерес провокираха ревютата на Велкова и на Велева, на които депутатите зададоха голям брой спомагателни въпроси.
Избраните всред тях ще заменят двама от сегашните петима членове на Съвет за електронни медии – влезлите с гласовете на ГЕРБ през 2016 година София Владимирова и Розита Еленова. Който и от Велкова, Велева или Беленски да заеме тяхното място, това ще е своего рода завръщане на регулатора към неговия план по закон – членовете му да са хора, които са построили своите кариери в областта на публицистиката, електронните медии, правото или стопанската система. И които имат съответния „ публичен престиж “ и „ професионално самопризнание “ в тези сфери. За никой не е загадка, че в годините на ГЕРБ тези законови условия бяха изцяло обезличени. Докато управляваше партията на Бойко Борисов, тя наложи скица
Съвет за електронни медии да се попълня от хора без биографии в тези области
Владимирова и Еленова да вземем за пример дойдоха в регулатора от пиар бизнеса. В най-драстичен образец за схизмата сред духа на Закона за радиото и малкия екран и кадруването на ГЕРБ обаче се трансформира изборът на различен от пратениците на някогашната ръководеща партия – Галина Георгиева. Тя влезе в Съвет за електронни медии през юли 2019 година като лична номинация на тогавашния началник на медийната комисия Вежди Рашидов. По време на дебатите преди 3 година стана ясно, че избраничката няма никакъв опит в медии с изключение на работа като телефонистка в телевизионно предаване. Стана ясно още, че е завършила висшето си обучение във филиала на УНСС във Враца със компетентност " Аграрна стопанска система " и междинен успех " Добър 3.89 ". И че измежду предметите, които е изучавала, няма нито един, свързан с медии. Не стана ясно и по какъв начин Георгиева дава отговор на условието като член на Съвет за електронни медии да има " публичен престиж “ и „ професионално самопризнание ". В съпоставяне с Владимирова, Еленова и изключително с Георгиева тримата нови претенденти от квотата на Народното събрание наподобяват надалеч по-подходящи за позициите, които следва да заемат.
Друга задаваща се смяна във връзка с Съвет за електронни медии обаче ще даде отговор на въпроса дали сегашните ръководещи фактически желаят България да помръдне от нежеланото 112-о място в света в класацията по независимост на медиите, на което ГЕРБ я прати. Или ще предпочетат
да уреждат съдружните си търкания посредством пазарлъци
за местата в медийния съвет. Вече стана ясно, че четворната коалиция е решила да усили състава на регулатора от пет на седем души. За това се разбра както от медийни изяви на депутати от ръководещото болшинство (Александър Симов по БНР), по този начин и от изявления в отрасловата парламентарна комисия. Въпросът в този момент е на какъв принцип това нарастване ще се случи. Моментът наподобява извънредно подобаващ властимащите в България най-сетне да създадат нещо, което обществото от дълго време чака и което задграничните наблюдаващи предлагат – в Съвет за електронни медии да бъде въведена гражданска квота, над която партиите да нямат въздействие (или да имат напълно минимално). Става дума за избор на членове на регулатора, чиито имена да не се вземат решение в Народното събрание. Тук е моментът да се напомни, че по време на митингите против ГЕРБ през 2020 година, чиито политически изразители към момента би трябвало да са „ Продължаваме промяната “, Има Такъв Народ и „ Демократична България “, едно от най-често срещаните претенции бе за оставка на шефа на Българска национална телевизия Емил Кошлуков, както и за промяна в Съвет за електронни медии, който го избра. Подписка, подкрепена от над 2300 медийни хора, икономисти, адвокати, интелектуалци, духовници, общественици и така нататък, изиска преди близо 2 година съветът да бъде разхлабен в сегашния си тип. А на негово място да се сътвори нов, в който огромна част от членовете се избират не в кабинетите на партийните водачи, а след разговор с професионалните журналистически организации и с неправителствения бранш. Преди дни при чуванията на претендентите за Съвет за електронни медии Пролет Велкова и Симона Велева също обявиха, че включването на гражданска квота в регулатора би било крачка в правилната посока.
Скоро ще стане ясно дали сегашните ръководещи са се вслушали в тези гласове. Засега обаче наподобява, че това по-скоро не се е случило и че следва разширението на Съвет за електронни медии да се случи посредством познатото увеличение на броя на партийните назначения. За това приказва фактът, че Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия много бързо се съгласиха да нямат свои номинации при първия тур на ротацията в регулатора. Смята се, че пропускът ще бъде поправен, когато Законът за радиото и малкия екран бъде редактиран и съставът на Съвет за електронни медии се усили с двама души. Така и четиримата съдружни сътрудници ще се снабдят с по един собствен представител в радио-телевизионния контролен орган.
Начинът за неговото обновяване сигурно
ще даде отражение върху идния конкурс за нов общоприет шеф на Българска национална телевизия
Както е известно, тригодишният мандат на Кошлуков изтича при започване на юли и се чака през май Съвет за електронни медии да разгласи процедура по тематиката. И тук огромният въпрос е дали това ще се случи по познатия сюжет от времената на ГЕРБ, когато ръководещите посочваха своя човек и постановяваха своята воля чрез беззъбия регулатор. Или пък този път ще се случи знамение и партиите от новото ръководство ще правят отстъпка крачка обратно и ще се откажат от опцията да кадруват при избора.
Засега и в това отношение прогнозите не са доста оптимистични. Известният ефирен водещ Камен Воденичаров към този момент призна, че от Има Такъв Народ са му предложили да се кандидатира за поста и да поеме юздите на публичната медия до 2025 година Не е ясно в какво качество от партията на Слави Трифонов са създали това, откакто по закон политиците не би трябвало да вземат участие в селекцията. В момента Воденичаров е лице на фирмената медия на Има Такъв Народ – „ Седем осми “. Признанието на някогашния кукувец, че е готвен за шеф на Българска национална телевизия, значи, че минимум една четвърт от ръководещите в момента си показват процедурата за националната телевизия като следващия нагласен конкурс, в който членовете на Съвет за електронни медии отново играят ролята на кукли на конци и отново през техния избор прозират ползите на мощните на деня. Описание, което до болежка припомня на времената на Бойко Борисов и на кръговете към него, опитващи се да управляват колкото се може повече медии в България.
През идната седмица Народното събрание ще възобнови работата си, като упованията са това да се случи с избора на нови членове на Съвета за електронни медии. За двете овакантяващи се позиции от квотата на Народното събрание към този момент бяха препоръчани трима претенденти. Още един човек в регулатора ще бъде заменен с декрет на президента Румен Радев. Той би трябвало да уточни правоприемник на ръководителя Бетина Жотева, чийто шестгодишен мандат в Съвет за електронни медии изтича при започване на май. За нейното място към този момент се спряга името на някогашния член на съвета и сътрудник на Българска национална телевизия в Берлин Мария Стоянова. Тя изкара в Съвет за електронни медии шест години сред 2012 и 2018 година като предопределение на Росен Плевнениев. След това се върна като човек на националната телевизия в немската столица, само че бе уволнена от настоящия общоприет шеф Емил Кошлуков. Според други медийни публикации мястото, несъмнено за Румен Радев в Съвет за електронни медии, може да бъде заето и от ексдепутата от Българска социалистическа партия и представител на служебните му държавни управления Антон Кутев.
Най-голямата парламентарна група „ Продължаваме промяната “ номинира за нов член на Съвет за електронни медии юриста и специалист по конституционно право Симона Велева. Коалиционният сътрудник „ Демократична България “ внесе документите на журналистката и дълготраен водещ в „ Дарик радио “ Пролет Велкова. „ Възраждане “ вкара детайл на конкурентност в процедурата, като предложи репортера в уебсайт и водещ на Ютюб канали Тодор Беленски. Парламентарната медийна комисия към този момент изслуша тримата, като максимален интерес провокираха ревютата на Велкова и на Велева, на които депутатите зададоха голям брой спомагателни въпроси.
Избраните всред тях ще заменят двама от сегашните петима членове на Съвет за електронни медии – влезлите с гласовете на ГЕРБ през 2016 година София Владимирова и Розита Еленова. Който и от Велкова, Велева или Беленски да заеме тяхното място, това ще е своего рода завръщане на регулатора към неговия план по закон – членовете му да са хора, които са построили своите кариери в областта на публицистиката, електронните медии, правото или стопанската система. И които имат съответния „ публичен престиж “ и „ професионално самопризнание “ в тези сфери. За никой не е загадка, че в годините на ГЕРБ тези законови условия бяха изцяло обезличени. Докато управляваше партията на Бойко Борисов, тя наложи скица
Съвет за електронни медии да се попълня от хора без биографии в тези области
Владимирова и Еленова да вземем за пример дойдоха в регулатора от пиар бизнеса. В най-драстичен образец за схизмата сред духа на Закона за радиото и малкия екран и кадруването на ГЕРБ обаче се трансформира изборът на различен от пратениците на някогашната ръководеща партия – Галина Георгиева. Тя влезе в Съвет за електронни медии през юли 2019 година като лична номинация на тогавашния началник на медийната комисия Вежди Рашидов. По време на дебатите преди 3 година стана ясно, че избраничката няма никакъв опит в медии с изключение на работа като телефонистка в телевизионно предаване. Стана ясно още, че е завършила висшето си обучение във филиала на УНСС във Враца със компетентност " Аграрна стопанска система " и междинен успех " Добър 3.89 ". И че измежду предметите, които е изучавала, няма нито един, свързан с медии. Не стана ясно и по какъв начин Георгиева дава отговор на условието като член на Съвет за електронни медии да има " публичен престиж “ и „ професионално самопризнание ". В съпоставяне с Владимирова, Еленова и изключително с Георгиева тримата нови претенденти от квотата на Народното събрание наподобяват надалеч по-подходящи за позициите, които следва да заемат.
Друга задаваща се смяна във връзка с Съвет за електронни медии обаче ще даде отговор на въпроса дали сегашните ръководещи фактически желаят България да помръдне от нежеланото 112-о място в света в класацията по независимост на медиите, на което ГЕРБ я прати. Или ще предпочетат
да уреждат съдружните си търкания посредством пазарлъци
за местата в медийния съвет. Вече стана ясно, че четворната коалиция е решила да усили състава на регулатора от пет на седем души. За това се разбра както от медийни изяви на депутати от ръководещото болшинство (Александър Симов по БНР), по този начин и от изявления в отрасловата парламентарна комисия. Въпросът в този момент е на какъв принцип това нарастване ще се случи. Моментът наподобява извънредно подобаващ властимащите в България най-сетне да създадат нещо, което обществото от дълго време чака и което задграничните наблюдаващи предлагат – в Съвет за електронни медии да бъде въведена гражданска квота, над която партиите да нямат въздействие (или да имат напълно минимално). Става дума за избор на членове на регулатора, чиито имена да не се вземат решение в Народното събрание. Тук е моментът да се напомни, че по време на митингите против ГЕРБ през 2020 година, чиито политически изразители към момента би трябвало да са „ Продължаваме промяната “, Има Такъв Народ и „ Демократична България “, едно от най-често срещаните претенции бе за оставка на шефа на Българска национална телевизия Емил Кошлуков, както и за промяна в Съвет за електронни медии, който го избра. Подписка, подкрепена от над 2300 медийни хора, икономисти, адвокати, интелектуалци, духовници, общественици и така нататък, изиска преди близо 2 година съветът да бъде разхлабен в сегашния си тип. А на негово място да се сътвори нов, в който огромна част от членовете се избират не в кабинетите на партийните водачи, а след разговор с професионалните журналистически организации и с неправителствения бранш. Преди дни при чуванията на претендентите за Съвет за електронни медии Пролет Велкова и Симона Велева също обявиха, че включването на гражданска квота в регулатора би било крачка в правилната посока.
Скоро ще стане ясно дали сегашните ръководещи са се вслушали в тези гласове. Засега обаче наподобява, че това по-скоро не се е случило и че следва разширението на Съвет за електронни медии да се случи посредством познатото увеличение на броя на партийните назначения. За това приказва фактът, че Има Такъв Народ и Българска социалистическа партия много бързо се съгласиха да нямат свои номинации при първия тур на ротацията в регулатора. Смята се, че пропускът ще бъде поправен, когато Законът за радиото и малкия екран бъде редактиран и съставът на Съвет за електронни медии се усили с двама души. Така и четиримата съдружни сътрудници ще се снабдят с по един собствен представител в радио-телевизионния контролен орган.
Начинът за неговото обновяване сигурно
ще даде отражение върху идния конкурс за нов общоприет шеф на Българска национална телевизия
Както е известно, тригодишният мандат на Кошлуков изтича при започване на юли и се чака през май Съвет за електронни медии да разгласи процедура по тематиката. И тук огромният въпрос е дали това ще се случи по познатия сюжет от времената на ГЕРБ, когато ръководещите посочваха своя човек и постановяваха своята воля чрез беззъбия регулатор. Или пък този път ще се случи знамение и партиите от новото ръководство ще правят отстъпка крачка обратно и ще се откажат от опцията да кадруват при избора.
Засега и в това отношение прогнозите не са доста оптимистични. Известният ефирен водещ Камен Воденичаров към този момент призна, че от Има Такъв Народ са му предложили да се кандидатира за поста и да поеме юздите на публичната медия до 2025 година Не е ясно в какво качество от партията на Слави Трифонов са създали това, откакто по закон политиците не би трябвало да вземат участие в селекцията. В момента Воденичаров е лице на фирмената медия на Има Такъв Народ – „ Седем осми “. Признанието на някогашния кукувец, че е готвен за шеф на Българска национална телевизия, значи, че минимум една четвърт от ръководещите в момента си показват процедурата за националната телевизия като следващия нагласен конкурс, в който членовете на Съвет за електронни медии отново играят ролята на кукли на конци и отново през техния избор прозират ползите на мощните на деня. Описание, което до болежка припомня на времената на Бойко Борисов и на кръговете към него, опитващи се да управляват колкото се може повече медии в България.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ