След края на една връзка (особено по-дълга), независимо каква е

След края на една връзка (особено по-дълга), без значение каква е повода, става безшумно – толкоз оглушително беззвучно, че мозъкът откача от тишината и стартира да я запълва с писъци: „ Ужас, ще си остана сама, одъртявам, кой ще ме вземе, майчице, леле, по какъв начин ще се оправя?! “ След това нормално доста от нас се впускат в безкрайни „ женски “ диалози с най-търпеливите си приятелки – само с цел да чуят, че някогашният е простак и не ги заслужава. После от дрешника се вади някое секси екипче, обуват се забравените обувки на висок ток (с ясното схващане, че на сутринта краката ще са в окаяно състояние) и се отива в най-модерния и претъпкан бар, а погледът тиктака като бомба със закъснител, до момента в който се оглеждаме за евентуален заместител. Много от нас знаят, че това рядко носи някакво задоволство, било то и краткотрайно.Проблемът на края е, че ние по всякакъв начин отхвърляме да останем уединено със себе си и да пуснем тишината в главите си.Проблемът на края не е, че той е настъпил – това се случва, ще продължава да се случва и постоянно е здравословно. Проблемът е, че ние по всякакъв начин отхвърляме да останем уединено със себе си и да пуснем тишината в главите си, тъй като се опасяваме от въпросите на незнайното бъдеще. Съгласете се, само че това е полуда, тъй като бъдещето е неразбираемо за всеки, без значение дали е сам/а, във връзка или има няколко връзки едновременно; въпреки това тишината е единственият миг, в който можем да се чуем и да разчетем същинските си копнежи. Има и нещо друго – мозъците ни са безусловно бетонирани от обществения модел, че една жена е пълноценна единствено в двойка. Това изказване е толкоз тъпкано и натъпквано, че даже ние самите не се усещаме приключени, когато сме необвързани, в случай че ще и да сме измежду най-свободолюбивите и напредничавите.

Паниката, която настава, когато „ любовта си отиде “ е умопомрачителна и няма текст или съвет, който да успокои трескавата и самотна момичешка душа. Пътищата нормално са два: пресилена социализация – безкрайни, изтощителни опити за нови връзки (които може да не ни подхождат особено) или затваряне в себе си, което обаче постоянно не значи „ чуване “ и „ вслушване “ във вътрешната ни тишина и може да докара до прочувствени блокажи и компликации при започване на нови интимни връзки, даже с подобаващ сътрудник.

Независимо във връзка или не, всяка жена има задължението да поддържа салдото на личната си психика. Женската душа е талантлива, даваща и преливаща от усеща и страсти (дар, за който нерядко сме упреквани) и ние интуитивно търсим външен „ балансьор “ в лицето на мъж. Това е повода, поради която „ изтрещяваме “, когато останем сами и замеряме околните си с бутилки минерална вода, мълчим с дни или словесно ги „ хапем “ като озверели котки, тъй като „ не ни схващат “ и не ни съчувстват задоволително.

За страдание, не всички мъже познават женската душа и могат се грижат за нея. В доста случаи те отчасти опознават потребностите на женското тяло – и толкоз, силите им стигат до такава степен. Жената е онази, която би трябвало да намира салдото във всичко останало, а „ останалото “ започва със самата нея.Да си необвързана жена не е проклинание или мотив за (само)съжаление.Балансът стартира с реализиране на вътрешна тишина – един сложен, само че прелестен и надълбоко себепознавателен развой, който ни напомня кои сме, какво търсим, какво желаеме и кой същински може да обогати персоналното ни благополучие. Когато съумеем да изгоним от главите си страха от самотата, неувереността, че няма да се оправим и недоверието в личната си персона, става безшумно и изпълнено със самите нас. Щом се осъзнаем задоволително и сме подготвени да се насладим на този факт, в тялото се разлива самодоволство, чисто любознание и възторг за живота, който следва, а мозъкът мирясва и си намира други тематики за размисъл (те може да са много по-интересни).

Една връзка завършва тогава, когато стартира да спъва и да стопира единия от сътрудниците. Колкото и мъчителен да е краят, той е опция за „ презареждане на акумулатора “, разчистване и рестартиране на вътрешния мотор и разкриване на нови, вълнуващи направления. Не се опитвайте да карате обратно, с цел да върнете изживяното – то е било, цъфтяло е, дало е своите плодове и в този момент е време да почине, с цел да може да се възроди в нещо ново и свежо. Не драматизирайте, не молете остарялото да се върне. Всеки край е начало и тишината не значи празнина, а тъкмо противоположното – тя е безконечен път от нови моменти, които добродушно чакат да се случат.Останете неподвижен колкото е належащо и присъствайте в сегашното. Учете се, забавлявайте се и не спирайте да обичате – себе си, мъжете, живота, света – без боязън, без болежка, без яд, без завист или обезсърчение.

И се грижете са душевността си – да си необвързана жена не е проклинание или мотив за (само)съжаление. Това може да бъде изцяло съзнателен житейски избор с повече преимущества и по-малко взаимни отстъпки.

Повече от автора – на teodoraslavova.blogspot.com.