След края на една връзка (особено по-дълга), независимо каква е

След края на една връзка (особено по-дълга), без значение каква е повода, става безшумно – толкоз оглушително беззвучно, че мозъкът откача от тишината и стартира да я запълва с писъци... „ Ужас, ще си остана сама, одъртявам, кой ще ме вземе, майчице, леле, по какъв начин ще се оправя?! “

След това нормално доста от нас се впускат в безкрайни „ женски “ диалози с най-търпеливите си приятелки – само с цел да чуят, че някогашният е простак и не ги заслужава. После от дрешника се вади някое секси екипче, обуват се забравените обувки на висок ток (с ясното схващане, че на сутринта краката ще са в окаяно състояние) и се отива в най-модерния и претъпкан бар, а погледът тиктака като бомба със закъснител, до момента в който се оглеждаме за евентуален заместител. Много от нас знаят, че това рядко носи някакво задоволство, било то и краткотрайно.

Проблемът на края не е, че той е настъпил – това се случва, ще продължава да се случва и постоянно е здравословно.

Проблемът е, че ние по всякакъв начин отхвърляме да останем уединено със себе си и да пуснем тишината в главите си, тъй като се опасяваме от въпросите на незнайното бъдеще. Съгласете се, само че това е полуда, тъй като бъдещето е неразбираемо за всеки, без значение дали е сам/а, във връзка или има няколко връзки по едно и също време. От друга страна, тишината е единственият миг, в който можем да се чуем и да разчетем същинските си копнежи.

Има и нещо друго – мозъците ни са безусловно бетонирани от обществения модел, че една жена е пълноценна единствено в двойка. Това изказване е толкоз тъпкано и натъпквано, че даже ние самите не се усещаме приключени, когато сме необвързани, в случай че ще и да сме измежду най-свободолюбивите и напредничавите.

Паниката, която настава, когато „ любовта си отиде “, е умопомрачителна и няма текст или съвет, който да успокои трескавата и самотна момичешка душа.

Пътищата нормално са два: пресилена социализация – безкрайни, изтощителни опити за нови връзки (които може да не ни подхождат особено) или затваряне в себе си, което обаче постоянно не значи „ чуване “ и „ вслушване “ във вътрешната ни тишина и може да докара до прочувствени блокажи и компликации при започване на нови интимни връзки, даже с подобаващ сътрудник.

Независимо дали във връзка или не, всяка жена има задължението да поддържа салдото на личната си психика. Женската душа е талантлива, даваща и преливаща от усеща и страсти (дар, за който нерядко сме упреквани) и ние интуитивно търсим външен „ балансьор “ в лицето на мъж. Това е повода, поради която „ изтрещяваме “, когато