Ще се счупи ли държавата?
След края на българското европредседателство министър председателят Бойко Борисов трябваше да вземе острия завой към вътрешната политика на страната и да дебаркира още веднъж при многочислените проблеми на жителите. Зашеметен от десетките срещи на високо европейско равнище, от куртоазните похвали и вживяването в амплоато на важен европейски политик, той обаче не съумя да вземе виража и съвсем излетя от него.
Всъщност още като пое кормилото на страната за трети път, Борисов даде старта на следващото си държавно управление без нов сюжет, както се показват политолозите, което не можеше да не сътвори съществени проблеми, тъй като не даваше някаква вероятност на страната. В първия си мандат Борисов влезе с обещания за отмъщение, за наказване на отговорните поради проваления преход, за вкарването на нарушителите в пандиза. Нищо от това не се случи след това, само че хората бяха обнадеждени. През втория си мандат се изживяваше като строител и ежедневно режеше лентички на разнообразни обекти - от прави на автомагистрали, през пречиствателни станции и спортни зали, до детски градини и площадки. Някои от тях по-късно се довършваха, само че по-важното е, че "бомбите " на корупцията и некачественото строителство започнаха да гърмят една след друга и не след дълго лъсна цялата неплатежоспособност на девиза "Видими резултати ". Колкото до третия мандат, той стартира без значима "пътеводна светлина " за нацията - беше признато, че е просто продължение на втория.
"Европредседателството му даде новия сюжет - този на интернационалната дипломация. Но този сюжет ще се изчерпи. Това, което Борисов би трябвало да направи, е: след края на председателството да откри нов сюжет, който да бъде с подчертана вътрешна тема ", сподели в края на май пред "БАНКЕРЪ " политологът Димитър Ганев. На същото мнение бяха съвсем всички наблюдаващи на политическите процеси у нас, даже правеха догатки с какво би могъл на се заеме министър-председателят - с промяна в администрацията, защото вицепремиерът Томислав Дончев към този момент бе подхванал някакви стъпки там, или с електронното ръководство, да речем.
"Много рисково е за Борисов, в случай че по някакъв метод хората го възприемат като човек, който към този момент се интересува единствено от интернационалните каузи и не обръща внимание на вътрешната конюнктура. Между другото, в случай че забелязвате, негови критици както в лицето на Българска социалистическа партия, по този начин и на Румен Радев нападат Борисов точно на вътрешното поле. Защото ясно виждат, че той се отделя от това вътрешно поле, изключително към европейското председателство. Това безспорно е евентуална зона за нанасяне на тежки удари ", доразви тогава тезата си Ганев.
Няколко месеца по-късно опасенията на политолога се оправдаха. Бойко Борисов по този начин и не съумя да се върне във вътрешната политика. По-точно не пожела. И ясно сподели, че разрешаването на проблемите в другите обществени групи на българското общество по никакъв начин не е по усета му. Премиерът трансферира наболелите въпроси за разрешаване на министрите си - да се оправят както могат, а неговият взор продължава да се рее отвън рамките на страната. Никой през днешния ден не може да каже каква беше изгодата за България от визитата му да вземем за пример в ОАЕ. Освен обичайните салтанати, с които беше признат и разходен из двореца на емиратството. Или пък визитата му в Египет? Неимоверна беше насладата и гордостта на Борисов, че египетският му сътрудник е пристигнал да го посрещне на летището. Само Меркел била посрещана по този начин на слизане от самолета.
Порасналото самочувствие на нашия министър председател пролича и при напълно скорошното му посещаване в Мароко. Какво са очаквали там от него не е известно, само че получиха един съвсем бащинския съвет - африканците да си покачат Брутният вътрешен продукт и да понижат раждаемостта, с цел да не тръгнат 40 милиона мигранти към Европа, тъй като ще я "счупят ". Впрочем в последно време това е станал обичаният глагол на Бойко Борисов, посредством който се пробва най-експресивно да показва страховете си. Ако има предварителни избори, ще се наруши стабилността, олицетворявана от ГЕРБ, и ще се "счупи " страната. Ако Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи дойдат на власт - отново ще се "счупи " страната. Ако вицепремиерът Валери Симеонов подаде оставка, "ще счупим обединението ".
Е, в последна сметка Симеонов подаде оставка, само че ръководещата коалиция сред ГЕРБ и "Обединени патриоти " още не се е "счупила ". Нещо повече, съгласно тълкуванията на водача на "Атака " Волен Сидеров в този момент тя даже била станала по-здрава.
Неприятното за Борисов е, че май оттук насетне няма потребен ход. Стабилността, която той и съпартийците му от ГЕРБ са издигнали като свещено проклинание и пазят като рохко яйце, е лъжлива. Скандалите, предизвиквани от непросветеност, и неверни решения на ръководещите не стопират. Съвсем не е затихнало и надигналото се в страната неодобрение. Протестите са малобройни, само че никой не знае коя може да бъде искрата, която ще ги възпламени още веднъж.
"Пропуските " на управническо равнище са явен знак, че Бойко Борисов към този момент не владее, както преди, ситуацията в личното си държавно управление. А индикации, че не владее ситуацията и в партията, си има от дълго време. Може би и това изяснява ненапълно желанието му колкото е допустимо повече да бъде отвън страната.
Според анализаторите той играе ловко на открито, само че все по-трудно балансира сред ролята си на министър председател, мандатоносител, примирител на съдружните сътрудници, партиен водач. Затова е чувството, че с всяка една рецесия държавното управление и Народното събрание вървят към своя край.
Всъщност още като пое кормилото на страната за трети път, Борисов даде старта на следващото си държавно управление без нов сюжет, както се показват политолозите, което не можеше да не сътвори съществени проблеми, тъй като не даваше някаква вероятност на страната. В първия си мандат Борисов влезе с обещания за отмъщение, за наказване на отговорните поради проваления преход, за вкарването на нарушителите в пандиза. Нищо от това не се случи след това, само че хората бяха обнадеждени. През втория си мандат се изживяваше като строител и ежедневно режеше лентички на разнообразни обекти - от прави на автомагистрали, през пречиствателни станции и спортни зали, до детски градини и площадки. Някои от тях по-късно се довършваха, само че по-важното е, че "бомбите " на корупцията и некачественото строителство започнаха да гърмят една след друга и не след дълго лъсна цялата неплатежоспособност на девиза "Видими резултати ". Колкото до третия мандат, той стартира без значима "пътеводна светлина " за нацията - беше признато, че е просто продължение на втория.
"Европредседателството му даде новия сюжет - този на интернационалната дипломация. Но този сюжет ще се изчерпи. Това, което Борисов би трябвало да направи, е: след края на председателството да откри нов сюжет, който да бъде с подчертана вътрешна тема ", сподели в края на май пред "БАНКЕРЪ " политологът Димитър Ганев. На същото мнение бяха съвсем всички наблюдаващи на политическите процеси у нас, даже правеха догатки с какво би могъл на се заеме министър-председателят - с промяна в администрацията, защото вицепремиерът Томислав Дончев към този момент бе подхванал някакви стъпки там, или с електронното ръководство, да речем.
"Много рисково е за Борисов, в случай че по някакъв метод хората го възприемат като човек, който към този момент се интересува единствено от интернационалните каузи и не обръща внимание на вътрешната конюнктура. Между другото, в случай че забелязвате, негови критици както в лицето на Българска социалистическа партия, по този начин и на Румен Радев нападат Борисов точно на вътрешното поле. Защото ясно виждат, че той се отделя от това вътрешно поле, изключително към европейското председателство. Това безспорно е евентуална зона за нанасяне на тежки удари ", доразви тогава тезата си Ганев.
Няколко месеца по-късно опасенията на политолога се оправдаха. Бойко Борисов по този начин и не съумя да се върне във вътрешната политика. По-точно не пожела. И ясно сподели, че разрешаването на проблемите в другите обществени групи на българското общество по никакъв начин не е по усета му. Премиерът трансферира наболелите въпроси за разрешаване на министрите си - да се оправят както могат, а неговият взор продължава да се рее отвън рамките на страната. Никой през днешния ден не може да каже каква беше изгодата за България от визитата му да вземем за пример в ОАЕ. Освен обичайните салтанати, с които беше признат и разходен из двореца на емиратството. Или пък визитата му в Египет? Неимоверна беше насладата и гордостта на Борисов, че египетският му сътрудник е пристигнал да го посрещне на летището. Само Меркел била посрещана по този начин на слизане от самолета.
Порасналото самочувствие на нашия министър председател пролича и при напълно скорошното му посещаване в Мароко. Какво са очаквали там от него не е известно, само че получиха един съвсем бащинския съвет - африканците да си покачат Брутният вътрешен продукт и да понижат раждаемостта, с цел да не тръгнат 40 милиона мигранти към Европа, тъй като ще я "счупят ". Впрочем в последно време това е станал обичаният глагол на Бойко Борисов, посредством който се пробва най-експресивно да показва страховете си. Ако има предварителни избори, ще се наруши стабилността, олицетворявана от ГЕРБ, и ще се "счупи " страната. Ако Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи дойдат на власт - отново ще се "счупи " страната. Ако вицепремиерът Валери Симеонов подаде оставка, "ще счупим обединението ".
Е, в последна сметка Симеонов подаде оставка, само че ръководещата коалиция сред ГЕРБ и "Обединени патриоти " още не се е "счупила ". Нещо повече, съгласно тълкуванията на водача на "Атака " Волен Сидеров в този момент тя даже била станала по-здрава.
Неприятното за Борисов е, че май оттук насетне няма потребен ход. Стабилността, която той и съпартийците му от ГЕРБ са издигнали като свещено проклинание и пазят като рохко яйце, е лъжлива. Скандалите, предизвиквани от непросветеност, и неверни решения на ръководещите не стопират. Съвсем не е затихнало и надигналото се в страната неодобрение. Протестите са малобройни, само че никой не знае коя може да бъде искрата, която ще ги възпламени още веднъж.
"Пропуските " на управническо равнище са явен знак, че Бойко Борисов към този момент не владее, както преди, ситуацията в личното си държавно управление. А индикации, че не владее ситуацията и в партията, си има от дълго време. Може би и това изяснява ненапълно желанието му колкото е допустимо повече да бъде отвън страната.
Според анализаторите той играе ловко на открито, само че все по-трудно балансира сред ролята си на министър председател, мандатоносител, примирител на съдружните сътрудници, партиен водач. Затова е чувството, че с всяка една рецесия държавното управление и Народното събрание вървят към своя край.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ