Ще потребяваме по-малко при по-висока минимална заплата
„ След колосалния спад от 2020 година имаше огромен оптимизъм за 2021 година През 2021-ва за 2022-ра година, че ще излезем от всички тези рецесии.
Войната, енергийната рецесия унищожиха този оптимизъм и сега очакванията за 2023-а не са оптимистични. “
Това сподели в изявление за БНР ръководителят на Българската стопанска камара Добри Митрев.
„ Добрата вест за българския бизнес е, че при започване на този месец Народното събрание одобри много по-добра стратегия за компенсиране на високите цени на електрическата сила. “
По думите му някои от антикризисните ограничения обаче са били ненавременни и несигурни във времето напред, а тази неустановеност и непредвидимост е била калкулирана в крайните цени на стоките и услугите.
Компаниите се насочват към вложения в енергийна успеваемост и енергоизточници за лично ползване, означи Митрев.
Относно предложенията за повдигане на минималната работна заплата ръководителят на БСК посочи, че хората ще получат повече като число, само че в края на идната година с тези средства ще могат да закупуват по-малко, отколкото в този момент с актуалната минимална работна заплата.
„ Защото това е гориво за инфлацията. Хората ще получават повече като средства, само че ще използват по-малко, тъй като цените ще бъдат по-високи. “
Работодателите ще бъдат принудени да покачат всички хонорари, освен МРЗ и ще влезем в една серпантина, от която няма излизане, предвижда Добри Митрев и попита депутатите от кое място ще пристигна ресурсът за тези средства.
„ Данъкоплатците съгласни ли са това да бъде за сметка на повишение на данъчната и осигурителна тежест? “
Голяма част от политиците заявяват, че желаят да сме част от еврозоната, само че на каузи вършат тъкмо противоположното, което е „ ясно отвращение България да стане част от валутния механизъм “, уточни в умозаключение той.
„ Някои ги е боязън, че при обмяната на лв. в евро някой ще би трябвало да потвърждава произхода на средствата си, някой като че не желае българите да станат по-богати, да имаме по-ниски заеми, да нямаме разноски за превалутиране.
Че ще бъдем част от капиталово пространство – същинско, европейско, в което фирмите ще имат предпочитание да влагат в една сигурна среда. “
Войната, енергийната рецесия унищожиха този оптимизъм и сега очакванията за 2023-а не са оптимистични. “
Това сподели в изявление за БНР ръководителят на Българската стопанска камара Добри Митрев.
„ Добрата вест за българския бизнес е, че при започване на този месец Народното събрание одобри много по-добра стратегия за компенсиране на високите цени на електрическата сила. “
По думите му някои от антикризисните ограничения обаче са били ненавременни и несигурни във времето напред, а тази неустановеност и непредвидимост е била калкулирана в крайните цени на стоките и услугите.
Компаниите се насочват към вложения в енергийна успеваемост и енергоизточници за лично ползване, означи Митрев.
Относно предложенията за повдигане на минималната работна заплата ръководителят на БСК посочи, че хората ще получат повече като число, само че в края на идната година с тези средства ще могат да закупуват по-малко, отколкото в този момент с актуалната минимална работна заплата.
„ Защото това е гориво за инфлацията. Хората ще получават повече като средства, само че ще използват по-малко, тъй като цените ще бъдат по-високи. “
Работодателите ще бъдат принудени да покачат всички хонорари, освен МРЗ и ще влезем в една серпантина, от която няма излизане, предвижда Добри Митрев и попита депутатите от кое място ще пристигна ресурсът за тези средства.
„ Данъкоплатците съгласни ли са това да бъде за сметка на повишение на данъчната и осигурителна тежест? “
Голяма част от политиците заявяват, че желаят да сме част от еврозоната, само че на каузи вършат тъкмо противоположното, което е „ ясно отвращение България да стане част от валутния механизъм “, уточни в умозаключение той.
„ Някои ги е боязън, че при обмяната на лв. в евро някой ще би трябвало да потвърждава произхода на средствата си, някой като че не желае българите да станат по-богати, да имаме по-ниски заеми, да нямаме разноски за превалутиране.
Че ще бъдем част от капиталово пространство – същинско, европейско, в което фирмите ще имат предпочитание да влагат в една сигурна среда. “
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ