След като забелязахме какво е поведението на едно общество, когато

След като забелязахме какво е държанието на едно общество, когато приказваме за изолираност и заключване по домовете, можем да си представим каква ще е реакцията, в случай че внезапно полицията публично разгласи, че по улиците господства една доста по-смъртоносна заплаха – човек, който освен съумява да избегне полицията, само че постоянно съумява да откри метод да задоволи своите кървави инстинкти.

Какво ще си визиите, в случай че единствените доказателства, които управляващите имат, това са аудио запис, изпратен по пощата, съпроводен с още едно писмо. Представете си, че отивате в магазина и тази аудио касета заменя музиката в магазина. Съществува и по-лош вид, намирате се в бар и внезапно, вместо обичаните песни, чувате гласът на модерния Джак Изкормвача, който с изключение на всичко останало, продължава да прибавя нови и нови жертви към своя лист.

И откакто Волтер е декларирал, че пъкълът са другите, можем да си представим какъв брой тъкмо форми на този човек се срещат през днешния ден и какъв брой малко на практика знаем. Историята на Питър Уилям Сутклиф е повече от смразяваща. Това е индивидът, който съумява да разиграва всички във Англия цели 5 години. По публични данни е умъртвил към 13 дами и се е опитал да извърши същото закононарушение с още 7 случая, само че все пак, липсват доказателства, липсват и задоволително свидетелски показания.

Питър се оказва съвършената машина за ликвидиране, освен това във време, в което полицията остава с вързани ръце. Въпросът за милиони долари е постоянно еднакъв: какво принуждава един човек да стартира това, да се трансформира в изрода, който през днешния ден мнозина познават. Питър се ражда в Западен Ридинг, Йоркшир и е отгледан като католик. От самото начало е отшелник, който мъчно се социализира и на 15-годишна възраст напуща учебно заведение, с цел да стартира работа. Единственото предложение е да бъде гробокопач на смени през 60-те години на предишния век. След това работи във фабрика за тв приемници, а по-късно взема решение, че желае да работи като търговец и да пътува малко повече.

През 1975 година получава обезщетение, което влага, с цел да изкара брошура като водач на камион и по-късно стартира да работи. Обвиняват го за кражба на остарели автомобилни гуми, само че по-късно е освободен. През 1976 година намира работа като водач на камион в Брадфорд. Нещо някъде по линията се чупи, тъй като Питър стартира да изпитва изключително привличане най-вече към проститутките. Според някои понякога е употребявал техните услуги, преди да бъде обран, а съгласно други в един миг е решил, че може да ги следи доста съществено. През 1967 година даже съумява да се ожени и всичко като че ли наподобява обикновено.

В следствие схваща, че въпросната дама не може да има деца, изневерява му, само че пък дружно закупуват къща. И до момента в който началото наподобява изключително почтено и никой даже не би заподозрял, че този човек има каквито и да било проблеми, на гробищата почнали да се появяват много свирепи смешки, а малко по-късно Питър почнал да наднича в колите на тези клиенти, които се възползват от платената обич. През 1969 година излиза наяве, че Питър преследва продажница, която има вяра, че е откраднала парите му. Негов другар го вози с микробус, когато вижда друга дама и слиза, с цел да се разправя с нея.

Докато водачът Тревър чака в микробуса, Питър се връща и декларира, че е стигнал до зарязан гараж и я блъснал по главата с камък в чорап. Тревър си спомня, че Питър е признал това и двамата изчезват. По-късно полицията го открива, откакто дамата си спомня регистрационния номер. Пред униформените, Питър декларира, че я е блъснал с ръка, а не с камък. Проститутката отхвърля да повдгине обвиняване, а и кавга не последвала, тъй като нейният брачен партньор по този начин или другояче бил в пандиза. Следователно още тогава управляващите можели да си спестят всички типове главоболия, употребявайки малко по-разумните способи. Питър даже не е записан в листата с обвинявания. Следователно към 6 години по-късно ще направи нов опит за ликвидиране. Напада Ана Рогулски, откакто я удря с чук по главата.

С нож съумява да отвори корема ѝ, само че тъй като избира мястото на нападението покрай жилищен квартал, съседите го смутили и напуснал сцената, без да успее да извърши убийството. Ана съумява да оцелее, откакто е оперирана. Щетите по тялото не са единствените, дамата страда от психична контузия. Самата тя ще признае, че доста постоянно съжалявала, тъй като не е убита, хората непрекъснато я сочили с пръст, тя самата се страхувала извънредно доста да излиза и животът се трансформирал в доста нечовечен призрачен сън.

Същата година атакува Олив Смелт, само че още веднъж е обезпокоен от съседското любознание и напуща сцената, без да задоволи жаждата си за кръв. Жертвата по-късно ще си спомни, че нападателят ѝ имал йоркширски акцент, само че това е пропуснато като информация. На 27 август атакува Трейси Браун, която получава удар с чук в тила. Момичето има мозъчна контузия и дълго време Питър не се счита за килъра, само че в следствие признава. Първата му жертва пада на 30 октомври. Уилма МакКан е майка на четири деца от Лийдс. Тя няма никакви шансове за оцеляване. Ударена е два пъти с чук и намушкана към 15 пъти. След разпита на 11 000 души, никой даже не подозира какво се е случило.

През 2007 година една от дъщерите на жертвата ще се самоубие, откакто претърпява години меланхолия. Полицията няма никакви отговори по тематиката, само че това дава единствено крила на килъра. В началото на януари 1976 година атакува Емили Джаксън. 42-годишната продажница употребила буса на брачна половинка си, откакто трябвало да се изхранват по някакъв метод. Питър я намушква към 52 пъти. Разследващите имат вяра, че е настъпил бедрото и преднамерено, с цел да остави диря от ботуша си. През май извергът качва младо момиче на име Марсела Клакстон, която се прибира от празненство при другари.

Предлага ѝ да я закара. По пътя Марсела пита непознатия дали може да отбие някъде, с цел да отиде до тоалетна. Именно там получава удъра по главата. По време на офанзивата Клакстон е бременна в четвъртия месец и в следствие губи бебето. Трябва да преживее няколко мозъчни интервенции и до края на живота си се бори от припадъци и хронична меланхолия. И историята продължава по този начин към 5 години, най-малко толкоз са случаите на известните закононарушения. Мнозина се чудят какво в действителност се обърква, с цел да се разреши на един малък човечец да се трансформира в такова провидение.

Полицията на острова получава едно от най-жестоките провокации и даже най-сетне стартира да употребява компютри, само че резултати няма. Преди това всички досиета се пазят на хартия и се пишат ръчно. Ръчното търсене се оказва изключително мъчно, а самият Сутклиф е интервюиран цели 9 пъти и в никакъв случай не излиза на бял свят. Всеки път неговият акртон се губи и свързването на всички точки се оказва много изненадващо. Най-накрая всички ще признаят, че следствието е било толкоз осакатено през цялото време, че мнозина би трябвало да се радват, тъй като по това време няма различен прочут изрод, който толкоз съществено да се възползва от това.

Междувременно се насочат и рецензии към проверяващите. На първо време се приказва за възрастен човек. Освен това е изпратена аудио касета, която се оказва машинация и макар желанието на проверяващите да познаят гласа и най-малко потребления акцент. Жертвите се пренебрегват и техните показания не влизат в действие. За мнозина изпратените писма и аудио касетата са направени от хора, които по този начин или другояче нямат нищо общо с тази концепция и по отношение на следствието на ФБР, което се води редом за проучване на държанието, причинителят даже не дава отговор на профила на някой, който ще изпрати нещо сходно.

Един от огромните проблеми е, че макар представянето на данни, които не са оповестени в огромните вестници, измамникът употребява някои злословия, с цел да може да се показа за причинителя. След като толкоз време липсва резултат. Полицията първо излиза пред малкия екран и моли всеки с информация да се обърне към медиите, а по-късно молят причинителя да се съобщи и да получи помощ. Това не дава резултат. Накрая даже се вкарва полицейски час, с който се не разрешава на дамите да се движат свободно след 8 часа вечерта, изключително в случай че считат да излязат сами.

Това съумява да накара мнозина да побеснеят и се стига до феминистки придвижвания и митинги, които обаче не водят до нищо положително. Благодарение на упорството, още жертви попълнят листата. Друга огромна неточност е, че доста от проверяващите имат вяра, че Питър, който към този момент носи името „ Изкормвача “, възползвайки се от „ Джак Изкормвача “, ненавижда изключително доста проститутките. Сякаш е оповестил война, само че множеството жертви са изцяло почтени жертви. Липсата на каквито и да е съответни ограничения, неналичието на всякаква информация, големият боязън, както и намирането на трупове, всякога на друго място, потвърждават, че от всички, най-голяма полза има точно Питър.

В следствие всеки чака идващото позвъняване по телефона, с цел да отиде и да направи ревизия на местоположението и да се постарае да откри повече улики. Никой не може да получи повече от това, което се случва. Краят на ужаса се случва на 2 януари, когато полицията стопира автомобил, в който се качва 24-годишната Оливия Рейвърс. Един от служителите на реда ревизира номера и схваща, че регистрацията на автомобила принадлежи на друга марка, затова е подправен. Убиецът е спретнат за подправена регистрация, а не за нещо друго. Едва с малко по-обстоен обзор, някои от инспекторите откриват доста съществени прилики с търсения човек през последните 10 години.

На идващият ден, до момента в който Питър седи зад решетките, екипът се връща и прави обширен обзор на местоположението, където открива, въже, нож и чук. Те са били скрити, до момента в който самият Питър декларирал, че отива до тоалетната в храстите и най-вероятно там е премахнал въпросните инструментите. Необходими са два дни разпити, които в следствие дават резултат. Питър най-сетне признава, че е килърът, който преследват толкоз дълго време. По-късно декларира, че Бог го е предиздвикал да извърши убийствата.

Заявява, че жертвите му били мръсници. Единственото страдание било, когато беседва с най-младата си жертва. Англия е на нокти и в един миг полицията е принудена да се включи в нещо доста по-свирепо – да защищити причинителя от обществен линч, а мераклиите са повече, в сравнение с човек може да се показа. По време на делото, юристите упорстват Питър да бъде освободен от отговорност, заради простата причина, че не може да носи отговорност. Обвиняемият декларира, че е инструмент на Бог и следвал неговата воля. Гласовете, които чувал, го принуждавали да убива, освен това до момента в който работил като гробокопач. За убийствата отхвърля да има всякакво присъединяване, само че за опитите за ликвидиране се признава за отговорен. Вместо в затвор, Питър се озовава в лудницата, откакто се счита, че има параноидна шизофрения.

Впрочем неговата брачна половинка също има такава и най-вероятно Питър може би се е опитал да заблуди всички. По рекомендация на лекарите, килърът би трябвало да стои там до 2011 година В следствие през 2010 година се упорства да изкара цялата си доживотна присъда. В лудницата не живее изключително добър живот, само че най-сетне признава още две офанзиви. През 2015 година се счита, че Питър към този момент не е душевно болен.

През 2016 година медицински арбитражен съд насрочва по-подробен обзор и още веднъж отхвърля да го освободи. На 13 ноември 2020 година на 74-годишна възраст Питър Сутклиф умира от ковид. Така завършва и историята на индивида, който тероризира няколко британски града в продължение на 10 години.