След като видяхме хаотичния Тайланд, беше време да се насладим

След като видяхме безредния Тайланд, беше време да се насладим и на подредения му курортен живот. Или най-малко по този начин си мислехме. Истината е, че тръгнахме за това пътешестване не изключително готови какво тъкмо ни чака в Пукет. Бяхме настроени за някакъв очевидно недействителен микс от приказни празни плажове, първокласни хотелски комплекси, прецизна организация и непорочност по улиците (нямам концепция за какво!) и висококласен нощен живот.

Всъщност това, което ни посрещна тук, не бе доста по-различно от Банкок - безспорен безпорядък и пазарлъци на всички места. Единствено плажът беше добре проведен, даже прекомерно. Цялата плажна линия на Карон беше изпълнена със забраняващи къпането флагове (къпането беше допустимо единствено в характерни, обозначени зони - на Карон те бяха три за целия плаж). Предполагам, няма потребност да загатвам, че бяха постоянно претъпкани. И всякога, когато някой " мръднеше " лекичко, било то по нехайство или изблъскан от следващата вълна, спасителите свиреха като полудели. Та плажното ни преживяване в Пукет не беше толкоз приказно, както си го представяхме. Но пък беше красиво.



Хотелът най-малко не ни разочарова и в последна сметка прекарахме повече време край басейна, в сравнение с плажа. Честно казано, чудесното мохито (и двата happy hours на ден) също оказа помощ за това. Що се отнася до локалната храна обаче, внимавайте - извънредно пикантна е!



Най-незабравимото прекарване за мен по време на престоя ни в Пукет сигурно бе визитата ни в Ко Чанг Сафари - център за трекинг със слонове, ситуиран в каучукова гора над плажа Ката с прелестни гледки към залива. Няма да встъпвам в детайлности до каква степен тази " атракция " е етична.



Единствено откровено се надявам, че цената, която платихме (800 бат на човек за 30 минути), ще бъде рационално изхарчена за благосъстоянието на животните.







След като нахранихме с банани няколко слона и откакто мъчно се разделихме с тях (те са прелестни животни, които изненадващо ми подействаха ужасно успокояващо), се отбихме в Ката за следобедна разходка, коктейли и вечеря от вкусни и учудващо семпли морски блага. Ката е по-оживена зона от Карон, само че не е толкоз пренаселена, както Патонг.

Следващият ден бе денят, който чакахме с неспокойствие, откогато бяхме пристигнали на острова - на ден премеждие до островите Пи Пи! Най-накрая щяхме да посетим райските плажове от кино лентата " Плажът ", въпреки и да знаехме, че Лео няма да е там. А даже и да беше, надали щяхме да успеем да го забележим. Беше препълнено. Навсякъде! Където и да отидехме, постоянно имаше най-малко още 20 лодки, цялостни с туристи. Така че, за мое огромно страдание, Пи Пи се оказаха отчаяние.



Въпреки това успяхме да поплуваме сред карстовите скали.



Видяхме маймунки в естествената им среда.



Отскочихме и до остров Бамбу, където в действителност са снимани плажните подиуми от кино лентата. Докато бяхме тук, се поогледах в близост и забелязах, че съм заобиколена от гора от селфи стикове и туристи, до един опитващи се да щракнат съвършената фотография. За обществените мрежи, допускам. И някак ми стана мъчително. Не за тях самите. Те са в цялостното си право да се любуват на живота си, както пожелаят.

Стана ми тъжно за мястото, на което се намирахме - божествен хубав плаж, снежно бял пясък, карстови скали в далечината… И никой не можеше да му се любува умерено по този начин, както то заслужава. Сякаш на самия плаж му бе отнета опцията да даде всичко, което може да предложи… И се зарадвах. Ей по този начин, за себе си. Че го забелязах. Спрях за момент и пробвах да се изолирам от всички в близост и да се насладя на този неповторим миг, за който бях мечтала от години. В последна сметка не беше чак толкоз неприятно преживяване.



Нямаше по какъв начин да си тръгнем от Тайланд, без да опитаме Тай масаж. Посетихме обичайно масажно студио, доста покрай хотела ни, и против 300 бат ни помачкаха добре в продължение на един час. Всъщност чаках да е по-болезнено преживяване.

Честно казано, когато се прибрах от това пътешестване, се усещах леко разочарована, само че в този момент, до момента в който пиша за него, съзнавам какъв брой доста нови и незабравими прекарвания съм имала там. И макар че не беше това, което чаках, любувах му се. По собствен, даже и от време на време мрънкащ метод. А пътуването не е ли точно с цел да те накара да излезеш от черупката си и да създадеш несравними мемоари?

Благодаря ти, Тайланд, че ми го подсети!

 

Randomly Blogging Around е план, отдаден на преследването на фантазии, в това число и на тези леко позабравените, които с времето по една или друга причина са останали на назад във времето. Мина твърдо има вяра, че забързаното всекидневие няма никакво право да й лишава фантазиите и споделя прекарванията си без филтър и розови очила в блога си и в Инстаграм.