Памела Андерсън такава, каквато никога не сме я виждали
След като към този момент видяхме, той към този момент е реалност и може да промени визиите ви за " русото прелъщение ".
Памела Андерсън постоянно е била като " отворена книга " в интервютата си, отговаряйки на всевъзможни въпроси, без да осъзнава, че може да " тегли чертата ", в случай че някой от тях й се стори неуместен. А новият документален филм й дава опцията сама да опише своята история, съобщи Българска телеграфна агенция.
През годините Андерсън дава отговор на всевъзможни въпроси - за гърдите си, тялото си, имиджа си, гаджетата си, частично тъй като е общителна и самоиронична, частично тъй като естествените й дадености са в известна степен " купонът й за храна " и частично тъй като хората, които й ги задават, най-често са уважавани публицисти, работещи за уважавани медии.
От момента, в който камерата я демонстрира на огромен екран с прилепнала тениска на футболен мач в Канада през 1989 година, обликът на Памела Андерсън всъщност към този момент не е неин. Той принадлежи на всички останали. До момента, в който тя престава да бъде персона и се трансформира просто в обект. Шанс не й дава даже сериалът " Пам и Томи " на Хулу, сниман без нейно присъединяване или единодушие.
В " Памела, една любовна история " на режисьора Райън Уайт за Netflix тя получава възможностт да опише историята си по собствен личен метод - от най-ранните й дни до дебюта й в " Плейбой ", славата й със " Спасители на плажа ", многото й бракове, преминавайки през скорошното й присъединяване на Бродуей.
Андерсън към момента е онази отворена книга - обезоръжаващо занимателна, откровена и нецинична. Тя стои пред камерата " красиво и без грим ", позволявайки на режисьорите и публиката да надникнат в душата й. Това е завладяващо за гледане, изключително за тези, които въобще не са се замисляли за нея.
Животът на Памела Андерсън постоянно е бил и към момента е извънредно комплициран, още от ранното й детство. Подобно на доста дами преди и след нея, Андерсън не се усеща красива, до момента в който пораства, и след претърпяната полова контузия тялото й е източник на скришен позор. Иронично е, че в последна сметка същото това тяло ще бъде нейният " ваучър за храна ". Когато се изявява като модел, даже когато театралничи гола, тя играе роля и не се усеща като себе си.
Има някаква непрестореност в Андерсън, която все пак не се изживява като жертва. Тя не съжалява за прибързаните си решения. Дори и да й е пристигнало до гуша да се приказва за гърдите й, в един миг тя употребява имиджа си за идея, която я вълнува - организацията PETA (Хора за етично отношение към животните). Памела е и изпълнена с вяра романтичка, на която не е мъчно човек да симпатизира.
Документалният филм припомня, че 54-годишната Памела Андерсън към момента е тук. Тя не е някаква далечна, към този момент несъществуваща фигура, към която би трябвало да се спекулира или се постанова да бъде избавена от минисериали. Тя просто може да бъде запитана по какъв начин се е чувствала тогава и по какъв начин се усеща в този момент. И ще отговори искрено, както постоянно.
Памела Андерсън постоянно е била като " отворена книга " в интервютата си, отговаряйки на всевъзможни въпроси, без да осъзнава, че може да " тегли чертата ", в случай че някой от тях й се стори неуместен. А новият документален филм й дава опцията сама да опише своята история, съобщи Българска телеграфна агенция.
През годините Андерсън дава отговор на всевъзможни въпроси - за гърдите си, тялото си, имиджа си, гаджетата си, частично тъй като е общителна и самоиронична, частично тъй като естествените й дадености са в известна степен " купонът й за храна " и частично тъй като хората, които й ги задават, най-често са уважавани публицисти, работещи за уважавани медии.
От момента, в който камерата я демонстрира на огромен екран с прилепнала тениска на футболен мач в Канада през 1989 година, обликът на Памела Андерсън всъщност към този момент не е неин. Той принадлежи на всички останали. До момента, в който тя престава да бъде персона и се трансформира просто в обект. Шанс не й дава даже сериалът " Пам и Томи " на Хулу, сниман без нейно присъединяване или единодушие.
В " Памела, една любовна история " на режисьора Райън Уайт за Netflix тя получава възможностт да опише историята си по собствен личен метод - от най-ранните й дни до дебюта й в " Плейбой ", славата й със " Спасители на плажа ", многото й бракове, преминавайки през скорошното й присъединяване на Бродуей.
Андерсън към момента е онази отворена книга - обезоръжаващо занимателна, откровена и нецинична. Тя стои пред камерата " красиво и без грим ", позволявайки на режисьорите и публиката да надникнат в душата й. Това е завладяващо за гледане, изключително за тези, които въобще не са се замисляли за нея.
Животът на Памела Андерсън постоянно е бил и към момента е извънредно комплициран, още от ранното й детство. Подобно на доста дами преди и след нея, Андерсън не се усеща красива, до момента в който пораства, и след претърпяната полова контузия тялото й е източник на скришен позор. Иронично е, че в последна сметка същото това тяло ще бъде нейният " ваучър за храна ". Когато се изявява като модел, даже когато театралничи гола, тя играе роля и не се усеща като себе си.
Има някаква непрестореност в Андерсън, която все пак не се изживява като жертва. Тя не съжалява за прибързаните си решения. Дори и да й е пристигнало до гуша да се приказва за гърдите й, в един миг тя употребява имиджа си за идея, която я вълнува - организацията PETA (Хора за етично отношение към животните). Памела е и изпълнена с вяра романтичка, на която не е мъчно човек да симпатизира.
Документалният филм припомня, че 54-годишната Памела Андерсън към момента е тук. Тя не е някаква далечна, към този момент несъществуваща фигура, към която би трябвало да се спекулира или се постанова да бъде избавена от минисериали. Тя просто може да бъде запитана по какъв начин се е чувствала тогава и по какъв начин се усеща в този момент. И ще отговори искрено, както постоянно.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ