А как ни въоръжава Хитлер?
След като в предходния брой на рубриката прочетохте по какъв начин ни е въоръжавал Сталин и по какъв начин Тръмп, в реда на нещата е да обърнем внимание по какъв начин въоръжава България Адолф Хитлер, с който сме били съдружници. Може да се отговори и с една дума - по никакъв начин. Но няма да сме напълно прави - след един необикновен пазарлък за ботуши, налчета, парцали от остарели облекла, хастар, гьон и така нататък, на който биха завидели и търговците от Изтока, въпреки всичко се стига до удобна развръзка - хвала на фюрера, чието име се намесва в пазарлъка, та получаваме някои напряко витално нужни материали, без които не може да се облече и обуе българската армия. А тя, горката, е обосяла и оголяла до немай къде. Дотам, че 3 юли 1944 година министърът на войната Иван Русев издава заповед щ 241, с която заповядва бойците да носят налъми, дървени сандали, терлици или да вървят боси... Защото всичко, което произвеждаме, отпътува напряко за Германия, и тя (според академичната история на БАН) още тогава ни дължи десетки милиарди лв. и против неизвършени доставки на оръжие. Не че е свидлив бай Фюрер, в противен случай, великодушен е, само че както ще прочетете по-долу, единствено не през днешния ден, а... някой ден. А ние сме длъжни на момента да му дадем това, което изиска, без значение дали можем, или не. При това - гратис, с заричане за заплащане, а бе когато могат... Германия ни е толкоз задлъжняла, че с борча си би могла да въоръжи гратис не една, а 10 Българии.
А страната ни в действителност е била превърната в стражар на Балканите. В " доклада " на ген. Михов пред Фюрера той се хвали надали не, че тя охранява черноморския бряг, турската граница, Бяло море против възможен британски десант, за Сърбия пък да не приказваме - нашите дивизии заместват почтено немските Секретен сътрудник и прочистват нашата съседка, за което Фюрерът ни благодари. Да не приказваме, че витално значимата жп линия за Солун, посредством която се доставят немските войски в Африка, или най-малко това, което е останало от тях, се охранява от нашите бойци. И май че това, а не " русофилското " сърце на Борис III е същинската причина да не заминат български войски на Източния фронт - те и по този начин не стигат за поставените им от Шефа задания на Балканите.
И по този начин - чак до първите дни на септември 1944 година Предсказанието на Фюрера, че или ще победим дружно, или ще загинем дружно, се сбъдва - загиваме с него.
Изказваме признателност на проф. Иван Панчев за съдействието му в издирването на документите.
П О К А З А Н И Я
дадени документално от майор Георги Хибаум Славомиров понастоящем на работа в ОДП (Отдел за доставки и поддържане - б.а.) - М[инистер]ство на войната, Пожарна охрана ИСКАНЕТО НА НАРОДНИЯ ОБВИНИТЕЛ при същото министерство
ДАТА: 2 декемврий 1944 година
...Въпрос: Срещи сред регентите или някои от българските министри с герм. лидер Хитлер. Участници. Становища
[Майор Г. Славомиров: На мен са известни следните три срещи:
а/ Среща през началото на 1943 год. - 6/7 януари - на която отиде година военачалник Михов, в качеството си на министър на войната...
б/ Среща при започване на 1944 или края на 1943 год. (през зимата на 1943 год.), на която от българска страна отидоха Регентите Княз Кирил и проф. Богдан Филов.
в/ Среща на 16/17 март 1944 година, на която от българска страна участваха тримата регенти.
а/ Среща през началото на 1943 година на 6/7 януарий сред българския министър на войната военачалник Михов и герм. лидер Хитлер
...Цел на срещата: искане отпущането на оръжие на бълг. армия.
Срещата бе предшествувана от среща сред Цар Борис и Хитлер. Това зная от думите на година военачалник Михов, от които знаменателни са следните: " Хитлер е предложил оръжието да бъде отпуснато гратис, като на съдружник, действуващ на обща линия. Царят обаче е отклонил това, като е желал единствено съдействието на Хитлер оръжието да бъде отпуснато в задоволително количество и при допустимо ниски цени, близки до индустриалните, като се даде от това оръжие, което получава и немската армия... Въпросът е лютив... нали знаеш, дарове никой не прави и кой знае отсреща какви отговорности е щяло да бъдат сервирани "...
Срещата се състоя в основната квартира на фюрера нейде в източна Прусия. До там ни заведе специфичният трен.
При влизането в бараката - бункер, в която бе несъмнено да станат диалозите, бяхме посрещнати персонално от фюрера и поканени да седнем към една кръгла маса. Доколкото си припомням, редът на масата бе, както е показано на долната схема (вж. факсимилето - б.а.).
...Хитлер изгледа поредно с очакващ взор военачалник Михов, арх. Севов и мен, при което състояние министърът на войната трябваше да стартира, което стори почти със следните думи:
"...Позовавайки се на срещата, която е станала сред вас, Фюрер, и негово величество Царя и при която среща е било уговорено и изказано от ваша страна пожеланието да бъдете посетени от мен в качеството ми на боен министър на България, с цел да направя едно малко ревю по потребността от оръжие за българската армия, аз, изпълнявайки заповедта на моя цар, имам достойнството да ви се показва и да ви направя това малко ревю ".
Хитлер кимна одобрително с глава и зае комфортно очаквателна поза, с цел да слуша...
Генерал Михов посочи познатото събитие, че след злощастното довеждане докрай на предходната война България е останала осакатена, обеднена, обезоръжена, изолирана от външния свят посредством съседи, които са направлявали най-щателно целия превоз, заради което тя, до повдигането на възбраната за въоръжаване на българската армия, не е могла да извърши нищо в това направление.
" Многото опити за доставка на такива оръжия от Германия също по този начин не са дали предстоящите резултати, от една страна, заради претрупаността на герм. заводи за потребностите на личната армия и, въпреки това, заради необясними аргументи, евентуално ръководени от немските военни среди, а основно заради мудността и даваните дълги периоди да доставка (споменават се периоди от 18, 24, дори 36 месеци за обособени доставки) от страна на герм. компании.
При този случай се загатва стратегическото състояние, в което се намира България, която не е в положение да посрещне всички сложени й от това състояние задания, при които този колосален по дължината си фронт, който тя има да пази: преди всичко ситуацията откъм Турция е извънредно обезпокоително... Ние сме длъжни също по този начин да се грижим за сигурността на черноморския бряг, който е открит за десантни интервенции от страна на съперниците. Несигурното състояние в Сърбия също ни кара да отделим обилни сили, с които да пазим съобщителните линии, както това е контрактувано сред двете страни. Беломорието също по този начин лишава вниманието ни и ангажирва сили и средства за неговата възможна отбрана, като там в този момент се строят укрепления, с цел да може да се економиса от живата мощ, която би била нужна за посрещането на един десант в тази посока...
Всичко това постанова огромни грижи за българското въоръжение, което е мощно спънато и което може да се уреди единствено посредством височайша интервенция на самият Фюрер, която ние се надяваме, че ще последва ".
След това Фюрера стана, като предложения всички към огромната маса, на която бе сложена карта на света и като пожела щото да превеждам и неговите думи... стартира да прави ревю по общото състояние на фронтовете. С молив в ръка той стартира да обрисува линията на фронтовете, тръгвайки по реда на хронологичното развиване на военните дейности от Полша до източния фронт. След като очерта образуващия се по този метод пръстен, кръвоспиращ Европа от всички страни, той акцентира дебело главната си мисъл, че за него не може да има значими и неважни фронтове и сектори от тия фронтове, тъй като крепостта Европа може да бъде със значение единствено тогава, когато пръстенът е изцяло затворен от всички страни.
Ето за какво също по този начин е угрижен за ситуацията на Балкана и за положението на българската армия, най-верния съдружник на Германия. Нему е известно положението на българското въоръжение и аргументите за това. Той е имал случай на няколко пъти да дискутира по този въпрос с българския цар Борис, който цени като изключително високостоящ държател и човек...
След това той посочи, че не е толкоз назрял моментът, с цел да настъпи заплаха за българската армия, само че все пак би трябвало да се вземат навреме грижи за нейното съвременно въоръжаване, за което той ще види какво може да се направи от немска страна...
След завършването на своето ревю герм. лидер Хитлер предложения всички присъстващи в прилежащата стая, в която също на кръгла маса бе сервиран чай със поставени във всяка чинийка по няколко късчета сладки. В кръг към масата бяха подредени, под претекст, че ще прислужват, едри Секретен сътрудник бойци - подофицери, които не изпускаха отдолу под погледа си нас гостите. Чаят мина при съвсем цялостно безмълвие, с няколко незначителни спирания, посредством диалог сред лидера Хитлер и фелдмаршал Кайтел, в която частично бяха въвлечени останалите... Хитлер направи знаменателната забележка, че неговите инженери има какво да се поучат от руснаците. " Ние в Германия, сподели той съвсем буквално, създадохме основата на нормите, с които целяхме да уеднаквим производството, на неговото опростяване. Руснаците ни демонстрираха по какъв начин би трябвало да се преведе нормировката на боен материал: Така например те ни демонстрираха единствено няколко типа моторни товарни коли със напълно идентични елементи на моторния цилиндър и различаващи се единствено по цифрата на цилиндрите, съгласно мощността на колата. Всичко жестоко, само че оправдано направено. Евтино, серийно произвеждане. Срещу това нашите многомислещи инженери сътвориха толкоз видове моторни коли, колкото имаме заводи, дори и по няколко вида за всяка фабрика. И през днешния ден се чудим по какъв начин да задоволим тия коли със запасни елементи. Срещу външната и ненужна красота на нашите оръжия съветските инженери демонстрираха на фронта груби, нешлифовани, само че целесъобразни оръжия, еднообразно изпълняващи своята роля, само че опростяващи производството. Много има да се учим... "
ЦДА - фонд 1449, оп. 1, а.е. 126
Посещение в немската основна квартира от страна на българския министър на войната ген. Теодоси Даскалов през 1941 или 1942 година (датата не мога да си я спомня).
Писано на 6.12.1944 година
Целта на визитата бе искане на оръжие за по-бързото въоръжаване на българската армия. Мотивите бяха все същите, както са изложени в мотивировката на министъра на войната ген. Михов... Изтъкна се и акцентира събитието, че тази теза е била пледирана постоянно... и макар получените уверения в тази тенденция България е била изиграна, като са й дадени оръжия от същия тип, които не разрешават потребление на немските военни бойни муниции. Подчерта се казусът с 10,5 см. гаубица Райнметал и с 15 см. тежка гаубица Круп, в които дребни промени в зарядната камера на двете системи не разрешава цялостното потребление на немските военни бойни муниции.
Фелдмаршал Кайтел оправда това състояние с евентуално някои неотменени нареждания, дадени до немските оръжейни заводи, които в никой случай не е бивало да бъдат приложени по отношение на България. Собствено в началото той се опита да оправдае това състояние с неверни дейности от българската въоръжителна комисия, която не била удовлетворена от това, което има немската армия, а желала да получи все нещо по-модерно и по-мощно... Като резултат от водените диалози фелдмаршал Кайтел даде някои обещания за предоставяне подпомагане по отпущането на повече оръжие на България, обаче особени резултати не се получиха.
ЦДА - фонд 1449, оп. 1, а.е. 126
Възпоменателни бележки по срещата в Главната квартира на Фюрера, състояла се на 5 януари 1943 година сред Фюрера и министъра на Войната година генерал-лейтенант Н. Михов
[Фюрерът]: Източният фронт ми сътвори грамадна работа. Но ще се оправим с него, въпреки че не разчитах, че ще водя война и на изток... В самия пръстен, обкръжаващ Европа, има едно едва място: размириците в Сърбия и Хърватско... Много съм признателен на българското основно командване, което даде подпомагане за заемане мястото [и] региона на С-С-дивизията " Принц Ойген " и за осъществяване на прочистването.
...В този завършек на Европа в този момент - за поддържането на мира и затварянето на пръстена - както и изключително в бъдеще, при окончателното споразумяване на Европа - би трябвало да съществува и ще съществува една мощна България. Аз към този момент дадох заповед на фелдмаршал Кайтел да се въоръжи България... Предпочитам да се дадат съвременни, естествени немски оръжия, за които обезпечаването с бойни муниции е обезпечено, та въпреки и към този момент да бъдат дадени по-малко на брой, в сравнение с такива от военни титли, каквито имаме в обилие, само че за по-голямата част от което нямаме бойни муниции, нито ще фабрикуваме такива... Аз съм за това: на приятеля би трябвало да се даде всичко, което сега е допустимо...
ЦДА - ф. 1449, оп., а.е. 133
Генерал Стефан Бояджиев, основен интендант на войската при визитата му в Берлин, герм. военно комендантство
Мисля, че бе през януарий 1943 година, по време на първите огромни бомбардировки над Берлин. Главният интендант при Министерството на войната година военачалник Стефан Бояджиев бе изпратен със задачата да се срещне със своя сътрудник от немската армия, от който да се опита да добие единодушието за отпущането на българската армия (направо от складовете на немската войска) гьон за ботуши, подготвени ботуши или обуща, кабъри за тях, налчета и подплата за облекла и шинели...
Пред герм. основен интендант - мисля, че се споделяше Хьофлер - година военачалник Бояджиев изложи ситуацията, в което се намира българската армия... като посочи, че макар всички опити да бъдат доставени такива предмети или материали откъдето и да било, до момента не се е съумяло и стоим пред угрозата бойците ни да тръгнат боси и необлечени. Ето за какво той помоли герм. основен интендант да ревизира опциите щото да бъдат отпуснати от немската армия предмети и материали за българския боец...
Два или три дни по-късно бях извикан от герм. основен интендант. Когато отидох при него, той ми сподели, че след срещите, които имал с меродавните немски служби по повдигнатите от българския основен интендант въпроси, било взето решение да се предложи на Българското министерство на войната да внесе тия си претенции в идните икономически договаряния сред двете страни, където щели да бъдат прегледани благосклонно...
" Смятам, сподели ми генералът, че моят сътрудник в София - година военачалник Бояджиев, ще бъде удовлетворен от резултата. Вярно, че не му даваме нищо друго с изключение на кабърите незабавно, само че договарянията не са надалеч и съм сигурен, че там ще се успее. Срещу хастарите, които ще ви се дадат тогава несъмнено, ще бъдат желани парцали от остарели, може и войнишки, облекла, каквито сигурен съм имате в обилие.
При това състояние аз му споделих:
"... Знам какво тежко усещане ще създаде това известие в София, където с право чакаха, че немската армия ще отпусне нещо на българската армия. Ако запитате вашите помощници, намиращи се в България, Вие ще чуете по какъв начин е облечен нашият боец спрямо вашия. Аз не видях в България нито един немски боец да върви с ботуши освен скъсани, само че дори и с изтрити токове. Не видях нито един, който да носи разкъсан или изхабен шинел или куртка. А елате вижте нашите бойци. Скъсани ботуши е нещо обикновено към този момент. Шинелите и куртките без подплата. "
На другия ден ме повика герм. основен интендант... И ми заяви: " Предайте апелирам ви се на вашите в София, че се реши да бъде отпуснато незабавно, напряко от складовете на немската армия, без каквато и да било отплата от българска страна следното: (готови обуща 10 000 чифта алпийски, гьон за подметки - 50 тона, хастар за подплата - 70 000 тона, кабъри и налчета по желание общо 70 тона)... Всички тия материали се получиха.
ЦДА - фонд 1449, оп. 1, а.е. 126
А страната ни в действителност е била превърната в стражар на Балканите. В " доклада " на ген. Михов пред Фюрера той се хвали надали не, че тя охранява черноморския бряг, турската граница, Бяло море против възможен британски десант, за Сърбия пък да не приказваме - нашите дивизии заместват почтено немските Секретен сътрудник и прочистват нашата съседка, за което Фюрерът ни благодари. Да не приказваме, че витално значимата жп линия за Солун, посредством която се доставят немските войски в Африка, или най-малко това, което е останало от тях, се охранява от нашите бойци. И май че това, а не " русофилското " сърце на Борис III е същинската причина да не заминат български войски на Източния фронт - те и по този начин не стигат за поставените им от Шефа задания на Балканите.
И по този начин - чак до първите дни на септември 1944 година Предсказанието на Фюрера, че или ще победим дружно, или ще загинем дружно, се сбъдва - загиваме с него.
Изказваме признателност на проф. Иван Панчев за съдействието му в издирването на документите.
П О К А З А Н И Я
дадени документално от майор Георги Хибаум Славомиров понастоящем на работа в ОДП (Отдел за доставки и поддържане - б.а.) - М[инистер]ство на войната, Пожарна охрана ИСКАНЕТО НА НАРОДНИЯ ОБВИНИТЕЛ при същото министерство
ДАТА: 2 декемврий 1944 година
...Въпрос: Срещи сред регентите или някои от българските министри с герм. лидер Хитлер. Участници. Становища
[Майор Г. Славомиров: На мен са известни следните три срещи:
а/ Среща през началото на 1943 год. - 6/7 януари - на която отиде година военачалник Михов, в качеството си на министър на войната...
б/ Среща при започване на 1944 или края на 1943 год. (през зимата на 1943 год.), на която от българска страна отидоха Регентите Княз Кирил и проф. Богдан Филов.
в/ Среща на 16/17 март 1944 година, на която от българска страна участваха тримата регенти.
а/ Среща през началото на 1943 година на 6/7 януарий сред българския министър на войната военачалник Михов и герм. лидер Хитлер
...Цел на срещата: искане отпущането на оръжие на бълг. армия.
Срещата бе предшествувана от среща сред Цар Борис и Хитлер. Това зная от думите на година военачалник Михов, от които знаменателни са следните: " Хитлер е предложил оръжието да бъде отпуснато гратис, като на съдружник, действуващ на обща линия. Царят обаче е отклонил това, като е желал единствено съдействието на Хитлер оръжието да бъде отпуснато в задоволително количество и при допустимо ниски цени, близки до индустриалните, като се даде от това оръжие, което получава и немската армия... Въпросът е лютив... нали знаеш, дарове никой не прави и кой знае отсреща какви отговорности е щяло да бъдат сервирани "...
Срещата се състоя в основната квартира на фюрера нейде в източна Прусия. До там ни заведе специфичният трен.
При влизането в бараката - бункер, в която бе несъмнено да станат диалозите, бяхме посрещнати персонално от фюрера и поканени да седнем към една кръгла маса. Доколкото си припомням, редът на масата бе, както е показано на долната схема (вж. факсимилето - б.а.).
...Хитлер изгледа поредно с очакващ взор военачалник Михов, арх. Севов и мен, при което състояние министърът на войната трябваше да стартира, което стори почти със следните думи:
"...Позовавайки се на срещата, която е станала сред вас, Фюрер, и негово величество Царя и при която среща е било уговорено и изказано от ваша страна пожеланието да бъдете посетени от мен в качеството ми на боен министър на България, с цел да направя едно малко ревю по потребността от оръжие за българската армия, аз, изпълнявайки заповедта на моя цар, имам достойнството да ви се показва и да ви направя това малко ревю ".
Хитлер кимна одобрително с глава и зае комфортно очаквателна поза, с цел да слуша...
Генерал Михов посочи познатото събитие, че след злощастното довеждане докрай на предходната война България е останала осакатена, обеднена, обезоръжена, изолирана от външния свят посредством съседи, които са направлявали най-щателно целия превоз, заради което тя, до повдигането на възбраната за въоръжаване на българската армия, не е могла да извърши нищо в това направление.
" Многото опити за доставка на такива оръжия от Германия също по този начин не са дали предстоящите резултати, от една страна, заради претрупаността на герм. заводи за потребностите на личната армия и, въпреки това, заради необясними аргументи, евентуално ръководени от немските военни среди, а основно заради мудността и даваните дълги периоди да доставка (споменават се периоди от 18, 24, дори 36 месеци за обособени доставки) от страна на герм. компании.
При този случай се загатва стратегическото състояние, в което се намира България, която не е в положение да посрещне всички сложени й от това състояние задания, при които този колосален по дължината си фронт, който тя има да пази: преди всичко ситуацията откъм Турция е извънредно обезпокоително... Ние сме длъжни също по този начин да се грижим за сигурността на черноморския бряг, който е открит за десантни интервенции от страна на съперниците. Несигурното състояние в Сърбия също ни кара да отделим обилни сили, с които да пазим съобщителните линии, както това е контрактувано сред двете страни. Беломорието също по този начин лишава вниманието ни и ангажирва сили и средства за неговата възможна отбрана, като там в този момент се строят укрепления, с цел да може да се економиса от живата мощ, която би била нужна за посрещането на един десант в тази посока...
Всичко това постанова огромни грижи за българското въоръжение, което е мощно спънато и което може да се уреди единствено посредством височайша интервенция на самият Фюрер, която ние се надяваме, че ще последва ".
След това Фюрера стана, като предложения всички към огромната маса, на която бе сложена карта на света и като пожела щото да превеждам и неговите думи... стартира да прави ревю по общото състояние на фронтовете. С молив в ръка той стартира да обрисува линията на фронтовете, тръгвайки по реда на хронологичното развиване на военните дейности от Полша до източния фронт. След като очерта образуващия се по този метод пръстен, кръвоспиращ Европа от всички страни, той акцентира дебело главната си мисъл, че за него не може да има значими и неважни фронтове и сектори от тия фронтове, тъй като крепостта Европа може да бъде със значение единствено тогава, когато пръстенът е изцяло затворен от всички страни.
Ето за какво също по този начин е угрижен за ситуацията на Балкана и за положението на българската армия, най-верния съдружник на Германия. Нему е известно положението на българското въоръжение и аргументите за това. Той е имал случай на няколко пъти да дискутира по този въпрос с българския цар Борис, който цени като изключително високостоящ държател и човек...
След това той посочи, че не е толкоз назрял моментът, с цел да настъпи заплаха за българската армия, само че все пак би трябвало да се вземат навреме грижи за нейното съвременно въоръжаване, за което той ще види какво може да се направи от немска страна...
След завършването на своето ревю герм. лидер Хитлер предложения всички присъстващи в прилежащата стая, в която също на кръгла маса бе сервиран чай със поставени във всяка чинийка по няколко късчета сладки. В кръг към масата бяха подредени, под претекст, че ще прислужват, едри Секретен сътрудник бойци - подофицери, които не изпускаха отдолу под погледа си нас гостите. Чаят мина при съвсем цялостно безмълвие, с няколко незначителни спирания, посредством диалог сред лидера Хитлер и фелдмаршал Кайтел, в която частично бяха въвлечени останалите... Хитлер направи знаменателната забележка, че неговите инженери има какво да се поучат от руснаците. " Ние в Германия, сподели той съвсем буквално, създадохме основата на нормите, с които целяхме да уеднаквим производството, на неговото опростяване. Руснаците ни демонстрираха по какъв начин би трябвало да се преведе нормировката на боен материал: Така например те ни демонстрираха единствено няколко типа моторни товарни коли със напълно идентични елементи на моторния цилиндър и различаващи се единствено по цифрата на цилиндрите, съгласно мощността на колата. Всичко жестоко, само че оправдано направено. Евтино, серийно произвеждане. Срещу това нашите многомислещи инженери сътвориха толкоз видове моторни коли, колкото имаме заводи, дори и по няколко вида за всяка фабрика. И през днешния ден се чудим по какъв начин да задоволим тия коли със запасни елементи. Срещу външната и ненужна красота на нашите оръжия съветските инженери демонстрираха на фронта груби, нешлифовани, само че целесъобразни оръжия, еднообразно изпълняващи своята роля, само че опростяващи производството. Много има да се учим... "
ЦДА - фонд 1449, оп. 1, а.е. 126
Посещение в немската основна квартира от страна на българския министър на войната ген. Теодоси Даскалов през 1941 или 1942 година (датата не мога да си я спомня).
Писано на 6.12.1944 година
Целта на визитата бе искане на оръжие за по-бързото въоръжаване на българската армия. Мотивите бяха все същите, както са изложени в мотивировката на министъра на войната ген. Михов... Изтъкна се и акцентира събитието, че тази теза е била пледирана постоянно... и макар получените уверения в тази тенденция България е била изиграна, като са й дадени оръжия от същия тип, които не разрешават потребление на немските военни бойни муниции. Подчерта се казусът с 10,5 см. гаубица Райнметал и с 15 см. тежка гаубица Круп, в които дребни промени в зарядната камера на двете системи не разрешава цялостното потребление на немските военни бойни муниции.
Фелдмаршал Кайтел оправда това състояние с евентуално някои неотменени нареждания, дадени до немските оръжейни заводи, които в никой случай не е бивало да бъдат приложени по отношение на България. Собствено в началото той се опита да оправдае това състояние с неверни дейности от българската въоръжителна комисия, която не била удовлетворена от това, което има немската армия, а желала да получи все нещо по-модерно и по-мощно... Като резултат от водените диалози фелдмаршал Кайтел даде някои обещания за предоставяне подпомагане по отпущането на повече оръжие на България, обаче особени резултати не се получиха.
ЦДА - фонд 1449, оп. 1, а.е. 126
Възпоменателни бележки по срещата в Главната квартира на Фюрера, състояла се на 5 януари 1943 година сред Фюрера и министъра на Войната година генерал-лейтенант Н. Михов
[Фюрерът]: Източният фронт ми сътвори грамадна работа. Но ще се оправим с него, въпреки че не разчитах, че ще водя война и на изток... В самия пръстен, обкръжаващ Европа, има едно едва място: размириците в Сърбия и Хърватско... Много съм признателен на българското основно командване, което даде подпомагане за заемане мястото [и] региона на С-С-дивизията " Принц Ойген " и за осъществяване на прочистването.
...В този завършек на Европа в този момент - за поддържането на мира и затварянето на пръстена - както и изключително в бъдеще, при окончателното споразумяване на Европа - би трябвало да съществува и ще съществува една мощна България. Аз към този момент дадох заповед на фелдмаршал Кайтел да се въоръжи България... Предпочитам да се дадат съвременни, естествени немски оръжия, за които обезпечаването с бойни муниции е обезпечено, та въпреки и към този момент да бъдат дадени по-малко на брой, в сравнение с такива от военни титли, каквито имаме в обилие, само че за по-голямата част от което нямаме бойни муниции, нито ще фабрикуваме такива... Аз съм за това: на приятеля би трябвало да се даде всичко, което сега е допустимо...
ЦДА - ф. 1449, оп., а.е. 133
Генерал Стефан Бояджиев, основен интендант на войската при визитата му в Берлин, герм. военно комендантство
Мисля, че бе през януарий 1943 година, по време на първите огромни бомбардировки над Берлин. Главният интендант при Министерството на войната година военачалник Стефан Бояджиев бе изпратен със задачата да се срещне със своя сътрудник от немската армия, от който да се опита да добие единодушието за отпущането на българската армия (направо от складовете на немската войска) гьон за ботуши, подготвени ботуши или обуща, кабъри за тях, налчета и подплата за облекла и шинели...
Пред герм. основен интендант - мисля, че се споделяше Хьофлер - година военачалник Бояджиев изложи ситуацията, в което се намира българската армия... като посочи, че макар всички опити да бъдат доставени такива предмети или материали откъдето и да било, до момента не се е съумяло и стоим пред угрозата бойците ни да тръгнат боси и необлечени. Ето за какво той помоли герм. основен интендант да ревизира опциите щото да бъдат отпуснати от немската армия предмети и материали за българския боец...
Два или три дни по-късно бях извикан от герм. основен интендант. Когато отидох при него, той ми сподели, че след срещите, които имал с меродавните немски служби по повдигнатите от българския основен интендант въпроси, било взето решение да се предложи на Българското министерство на войната да внесе тия си претенции в идните икономически договаряния сред двете страни, където щели да бъдат прегледани благосклонно...
" Смятам, сподели ми генералът, че моят сътрудник в София - година военачалник Бояджиев, ще бъде удовлетворен от резултата. Вярно, че не му даваме нищо друго с изключение на кабърите незабавно, само че договарянията не са надалеч и съм сигурен, че там ще се успее. Срещу хастарите, които ще ви се дадат тогава несъмнено, ще бъдат желани парцали от остарели, може и войнишки, облекла, каквито сигурен съм имате в обилие.
При това състояние аз му споделих:
"... Знам какво тежко усещане ще създаде това известие в София, където с право чакаха, че немската армия ще отпусне нещо на българската армия. Ако запитате вашите помощници, намиращи се в България, Вие ще чуете по какъв начин е облечен нашият боец спрямо вашия. Аз не видях в България нито един немски боец да върви с ботуши освен скъсани, само че дори и с изтрити токове. Не видях нито един, който да носи разкъсан или изхабен шинел или куртка. А елате вижте нашите бойци. Скъсани ботуши е нещо обикновено към този момент. Шинелите и куртките без подплата. "
На другия ден ме повика герм. основен интендант... И ми заяви: " Предайте апелирам ви се на вашите в София, че се реши да бъде отпуснато незабавно, напряко от складовете на немската армия, без каквато и да било отплата от българска страна следното: (готови обуща 10 000 чифта алпийски, гьон за подметки - 50 тона, хастар за подплата - 70 000 тона, кабъри и налчета по желание общо 70 тона)... Всички тия материали се получиха.
ЦДА - фонд 1449, оп. 1, а.е. 126
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ