Как не можахме да се спасим от американците
След като в края на предходната седмица президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп съобщи в изявление за телевизия " Фокс Нюз ", че е подготвен да конфискува 35 милиарда $ иракски активи, в случай че Багдад не заплати - в действителност откуп, за напускането на американските войски, и последните подозрения, че си имаме работа с интернационална мутра се разсеяха.
Рекетьорският метод и към свои, и към непознати стана запазена марка на американската външна политика. Тя стигна дотук поради неистовите опити на Белия дом да икономизира, да обърне на печалбарство всяко политическо деяние на международната сцена, без вземане предвид с интернационалното право и правила. При това - главно от позициите на силата, с цел да в профил съперниците си и да разчисти пътя на американския бизнес. Независимо дали става дума за Китай, Русия, Германия или Франция.
Но тази политика не е нова. Единственият " реформаторски " детайл на президента Тръмп е, че стартира да назовава нещата с същинските им имена и отхвърля лицемерието на предходните американски политици, то така и така беше омръзнало на всички. Така че няма нищо учудващо в изказването от предишния петък на зам. държавния секретар Дейвид Хейл по БНР, че Съединени американски щати са срещу построяването на българския сектор от газопровода " Турски поток ". Зад изтъкваните от американците политически аргументи прозират икономическите им ползи - да заместят съветските доставки, доколкото могат, със своя шистов газ.
Нищо персонално, просто бизнес
В края на 2019 година електронното издание " Медиапул " цитира първия зам. асистент секретар на Бюрото за енергийните запаси на Съединени американски щати Кент Логсън да декларира, че страната му е съществено обезпокоена от вероятната реализация на атомната централа в Белене и на втората тръба на " Турски поток " през българска територия. Пак преди изказването на Хил журналистът Георги Готев заяви в изданието Euractiv, че неназовани американски дипломати са го уверили, че Съединени американски щати ще наложат в последна сметка наказания на българския сектор на " Турски поток ", " когато газът стартира да тече ".
Изненадващото в изказването на представителя на Държавния департамент е времето, в което то пристигна. Само два дни откакто по време на първата сесия на Стратегическия разговор България-САЩ Борисов се изрече пред гостите си в Министерския съвет: " Много от вас са се питали те за какво не ни стопират градежа на " Балкански поток ", както ние го назоваваме, тъй като първо - той не е продължение на " Турски поток ". И след това отиде в Турция да взе участие в церемонията по откриването на първата му тръба. Шамарът, който сътрудниците ни по " стратегическия разговор " отвъртяха на властта, е толкоз оглушителен, че към този момент съвсем седмица у нас освен ръководещите, само че и опозицията мълчи по тематиката.
Подобно развиване на нещата не беше мъчно да се планува от държавното управление на ГЕРБ, когато то реши да включи България в трасето на " Турски поток ", с цел да запази директния статут на страната ни. Лично Борисов след присъединяване си в 73-та сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации съобщи: " Тези, които купуват съветски газ в Европа, ще имат проблеми. " Така той разтълкувал тогавашната тирада на президента Тръмп. Общо взето, вярно я е разтълкувал, изключително за страни с васално мислене като нашата. Борисов тогава даже формулира къде да търси спасението от американския яд: "... и съгласно мен
единствено това може да ни избави
- европейският газов хъб. "
Това беше казано през септември 2018 година Оттогава до момента европейският газов хъб " Балкан ", именуван още от Борисов " хъбчето ", както си беше в областта на пожеланията, по този начин си и остана там. Т.е. проектът за избавление (от американците), в случай че влезем в речника на премиера, не сработи. Вместо на битка за прокарването на българския интерес посредством построяването на " Турски поток ", ние сме очевидци на замяна на действителната политика с дребни шмекерии, вид андрешковщина като " преименуването " на " Турски поток " в " Балкански " (което е единствено в главата на Борисов), с цел да твърди пред Съединени американски щати, че това не е това, против което те се борят.
Но не в името е казусът. Американците това не ги вълнува. Те водят студена война с Русия, в която чакат България да бъде напълно на тяхна страна, да извършва категорично разпорежданията на " началника ", без увъртания и ослушвания. Това, че тези щения са във щета на България, тях въобще не ги интересува, само че за протокола е позитивно, че Бойко Борисов го осъзнава. Ала по какъв начин му противостои?
За момента министър председателят оставя усещането, че счита, че като дава на американците - 20-процентно присъединяване на страната в терминала за полутечен газ край Александропулис; като поемем ангажимент да купуваме американски шистов газ, техника за компресорните станции на " Турски поток " ; като се ангажираме с оръжейни доставки от тях с приемането на нови бази; като им даваме всичко друго, което изискат, да не ни закачат за газопровода.
Но това е или наивитет, или нелепост. Има опитни български политици, които знаят защо иде тирада. Например президентът Георги Първанов, представен от уеб страницата " Барикада " споделя през юни м.г. в Стара Загора на среща с жители: " Американците знаят единствено " Не! " и аз съм им го казвал в очите. Тяхната политика тук се свежда единствено до прекъсване на един или различен план. " Реалният живот досега единствено удостоверява думите на Първанов.
Българската политика, вместо да бъде на снишаването,
би трябвало да е напълно друга
Ние не трябва да мълчим за " Турски поток ", а интензивно да търсим съдружници, само че не толкоз измежду брюкселската администрация, а измежду националните държавни управления.
Ситуацията сега е удобна. Най-силната страна в съюза, неговият мълчалив " пръв измежду равни " - Германия, сама стана обект на американските похищения в тази ситуация със " Северен поток 2 ". Решимостта на Берлин да бъде доизграден спреният със опасността от наказания на Съединени американски щати газопровод, демонстрира, че Германия няма да стои покорно. Просто не е в европейския жанр да се подвига олелия, само че трансатлантическите връзки към този момент няма да са същите с или без Тръмп. И в България не трябва се вършим, че не се случва нищо изключително.
Истината е, че в случай че Европейски Съюз желае да се състои като независим геополитически състезател, то това не може да стане без съюзът да се еманципира от Съединените щати. И сега изискванията за това съзряват, в това число и поради арогантната политика на сегашната администрация на Белия дом. Случващото се със " Северен поток 2 " е положително начало за започването на сходни диалози с Берлин, с Виена, Будапеща и други столици.
Разбира се, Германия, в случай че желае
да бъде действителен водач на съюза
а не " книжен тигър ", би трябвало да излезе отвън рамките на тесния си народен нарцисизъм и да поддържа освен тези енергийни планове, които обслужват немската стопанска система или й обезпечават значим статут на енергиен хъб. Не може, хем да искаш да те слушат и почитат по-малките в Европейски Съюз, хем да не даваш разумни отговори на въпроса - за какво " Северен поток 2 " се строи и го пазиме, а " Южен " или " Турски поток " не може да се строи и пази. Силният водач на първо място е подобен, тъй като пази освен своя персонален интерес, а и на тези, които се ориентират по него. Или германците ще излязат от досегашните си обувки, които са тесни за икономическия им и политически капацитет, или ще стартират да залиняват в един миг. А около тях и Евросъюзът.
От нас просто се желае да заемем страна. На европейския, българския и неизбежно на съветския интерес, които в тази ситуация съответстват. Или на американския интерес, който ни изяснява, че постоянно е в наша изгода, само че не ни дава доказателства за това. Освен в случай че не смятате заканите за доказателства. За това обаче се желаят храброст и визия. И тук към този момент, " като си знаем стоката ", идва скептицизмът.
Рекетьорският метод и към свои, и към непознати стана запазена марка на американската външна политика. Тя стигна дотук поради неистовите опити на Белия дом да икономизира, да обърне на печалбарство всяко политическо деяние на международната сцена, без вземане предвид с интернационалното право и правила. При това - главно от позициите на силата, с цел да в профил съперниците си и да разчисти пътя на американския бизнес. Независимо дали става дума за Китай, Русия, Германия или Франция.
Но тази политика не е нова. Единственият " реформаторски " детайл на президента Тръмп е, че стартира да назовава нещата с същинските им имена и отхвърля лицемерието на предходните американски политици, то така и така беше омръзнало на всички. Така че няма нищо учудващо в изказването от предишния петък на зам. държавния секретар Дейвид Хейл по БНР, че Съединени американски щати са срещу построяването на българския сектор от газопровода " Турски поток ". Зад изтъкваните от американците политически аргументи прозират икономическите им ползи - да заместят съветските доставки, доколкото могат, със своя шистов газ.
Нищо персонално, просто бизнес
В края на 2019 година електронното издание " Медиапул " цитира първия зам. асистент секретар на Бюрото за енергийните запаси на Съединени американски щати Кент Логсън да декларира, че страната му е съществено обезпокоена от вероятната реализация на атомната централа в Белене и на втората тръба на " Турски поток " през българска територия. Пак преди изказването на Хил журналистът Георги Готев заяви в изданието Euractiv, че неназовани американски дипломати са го уверили, че Съединени американски щати ще наложат в последна сметка наказания на българския сектор на " Турски поток ", " когато газът стартира да тече ".
Изненадващото в изказването на представителя на Държавния департамент е времето, в което то пристигна. Само два дни откакто по време на първата сесия на Стратегическия разговор България-САЩ Борисов се изрече пред гостите си в Министерския съвет: " Много от вас са се питали те за какво не ни стопират градежа на " Балкански поток ", както ние го назоваваме, тъй като първо - той не е продължение на " Турски поток ". И след това отиде в Турция да взе участие в церемонията по откриването на първата му тръба. Шамарът, който сътрудниците ни по " стратегическия разговор " отвъртяха на властта, е толкоз оглушителен, че към този момент съвсем седмица у нас освен ръководещите, само че и опозицията мълчи по тематиката.
Подобно развиване на нещата не беше мъчно да се планува от държавното управление на ГЕРБ, когато то реши да включи България в трасето на " Турски поток ", с цел да запази директния статут на страната ни. Лично Борисов след присъединяване си в 73-та сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации съобщи: " Тези, които купуват съветски газ в Европа, ще имат проблеми. " Така той разтълкувал тогавашната тирада на президента Тръмп. Общо взето, вярно я е разтълкувал, изключително за страни с васално мислене като нашата. Борисов тогава даже формулира къде да търси спасението от американския яд: "... и съгласно мен
единствено това може да ни избави
- европейският газов хъб. "
Това беше казано през септември 2018 година Оттогава до момента европейският газов хъб " Балкан ", именуван още от Борисов " хъбчето ", както си беше в областта на пожеланията, по този начин си и остана там. Т.е. проектът за избавление (от американците), в случай че влезем в речника на премиера, не сработи. Вместо на битка за прокарването на българския интерес посредством построяването на " Турски поток ", ние сме очевидци на замяна на действителната политика с дребни шмекерии, вид андрешковщина като " преименуването " на " Турски поток " в " Балкански " (което е единствено в главата на Борисов), с цел да твърди пред Съединени американски щати, че това не е това, против което те се борят.
Но не в името е казусът. Американците това не ги вълнува. Те водят студена война с Русия, в която чакат България да бъде напълно на тяхна страна, да извършва категорично разпорежданията на " началника ", без увъртания и ослушвания. Това, че тези щения са във щета на България, тях въобще не ги интересува, само че за протокола е позитивно, че Бойко Борисов го осъзнава. Ала по какъв начин му противостои?
За момента министър председателят оставя усещането, че счита, че като дава на американците - 20-процентно присъединяване на страната в терминала за полутечен газ край Александропулис; като поемем ангажимент да купуваме американски шистов газ, техника за компресорните станции на " Турски поток " ; като се ангажираме с оръжейни доставки от тях с приемането на нови бази; като им даваме всичко друго, което изискат, да не ни закачат за газопровода.
Но това е или наивитет, или нелепост. Има опитни български политици, които знаят защо иде тирада. Например президентът Георги Първанов, представен от уеб страницата " Барикада " споделя през юни м.г. в Стара Загора на среща с жители: " Американците знаят единствено " Не! " и аз съм им го казвал в очите. Тяхната политика тук се свежда единствено до прекъсване на един или различен план. " Реалният живот досега единствено удостоверява думите на Първанов.
Българската политика, вместо да бъде на снишаването,
би трябвало да е напълно друга
Ние не трябва да мълчим за " Турски поток ", а интензивно да търсим съдружници, само че не толкоз измежду брюкселската администрация, а измежду националните държавни управления.
Ситуацията сега е удобна. Най-силната страна в съюза, неговият мълчалив " пръв измежду равни " - Германия, сама стана обект на американските похищения в тази ситуация със " Северен поток 2 ". Решимостта на Берлин да бъде доизграден спреният със опасността от наказания на Съединени американски щати газопровод, демонстрира, че Германия няма да стои покорно. Просто не е в европейския жанр да се подвига олелия, само че трансатлантическите връзки към този момент няма да са същите с или без Тръмп. И в България не трябва се вършим, че не се случва нищо изключително.
Истината е, че в случай че Европейски Съюз желае да се състои като независим геополитически състезател, то това не може да стане без съюзът да се еманципира от Съединените щати. И сега изискванията за това съзряват, в това число и поради арогантната политика на сегашната администрация на Белия дом. Случващото се със " Северен поток 2 " е положително начало за започването на сходни диалози с Берлин, с Виена, Будапеща и други столици.
Разбира се, Германия, в случай че желае
да бъде действителен водач на съюза
а не " книжен тигър ", би трябвало да излезе отвън рамките на тесния си народен нарцисизъм и да поддържа освен тези енергийни планове, които обслужват немската стопанска система или й обезпечават значим статут на енергиен хъб. Не може, хем да искаш да те слушат и почитат по-малките в Европейски Съюз, хем да не даваш разумни отговори на въпроса - за какво " Северен поток 2 " се строи и го пазиме, а " Южен " или " Турски поток " не може да се строи и пази. Силният водач на първо място е подобен, тъй като пази освен своя персонален интерес, а и на тези, които се ориентират по него. Или германците ще излязат от досегашните си обувки, които са тесни за икономическия им и политически капацитет, или ще стартират да залиняват в един миг. А около тях и Евросъюзът.
От нас просто се желае да заемем страна. На европейския, българския и неизбежно на съветския интерес, които в тази ситуация съответстват. Или на американския интерес, който ни изяснява, че постоянно е в наша изгода, само че не ни дава доказателства за това. Освен в случай че не смятате заканите за доказателства. За това обаче се желаят храброст и визия. И тук към този момент, " като си знаем стоката ", идва скептицизмът.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ