След като се установи на орбита около Юпитер през юли

След като се откри на орбита към Юпитер през юли 2016, галактическият уред Джуно (на името на Юнона) изпраща непрекъснато значима информация за газовия колос – за неговата атмосфера, магнитно поле и условия на околната среда. С всяка  обиколка към Юпитер, която продължава 53 дни, сондата Джуно открива все по-интересни неща.

При последната си приключена обиколка Джуно показа най-детайлен взор към вътрешността на планетата. От него излиза наяве, че мощното магнитно поле на Юпитер е „ накриво “ и има разнообразни характерности в северното и в южното полукълба на планетата. Тези данни бяха обявени на 48-та годишна среща на Американското общество на астрономите, извършена в щата Юта.

Още от началото на наблюденията на Юпитер, реализирани с телескопи, астрономите имат визия за състава на атмосферата на Юпитер, като оцветените в оранжево, кафяво и бяло линии, демонстрират съществуването на водород и хелий, само че също по този начин и на амониеви кристали, които сменят цвета си според от светлината.

Досега обаче, откривателите не бяха наясно дали тези групи детайли са лимитирани до плиткия пласт на атмосферата или доближават надълбоко навътре в планетата. Точно отговорът на този въпрос беше една от главните задания на задачата на Джуно. Въз основа на последните резултати, екипът на задачата заключи, че богатият на водород газ протича асиметрично, като доближава надълбоко в планетата.

Друга забавна находка е, че гравитационното поле на Юпитер се трансформира с дълбочината, което демонстрира, че газовете богати на водород достигат до 3 000 км във вътрешността в планетата. В комбиниране с информацията, получена по време на предходни интервали, последните данни демонстрират, че ядрото на Юпитер е малко и едва дефинирано. Новите открития се отличават  от предходните модели на Юпитер, съгласно които външните пластове са газообразни, до момента в който вътрешните са построени от железен водород и скално ядро.

Тристан Гило от обсерваторията в Ница, Франция, споделя: „ Това е нещо, което не беше предстоящо. Ясно е, че гигантските планети имат доста секрети … “

Разбира се, нужни са повече изследвания и данни, с цел да се дефинира какъв брой мощен е потокът от газове на разнообразни дълбочини, което би могло да даде отговор на въпроса за структурата на вътрешността на Юпитер.

Междувременно учените от задача Джуно изследват новите гравитационни данни изпратени от сондата, надявайки се да узнаят до каква степен надълбоко в атмосферата на Юпитер навлиза „ огромното алено леке “. То се дължи на великански антициклон, който за първи път е видян от астрономите още през 17 век, като оттогава то е най-известния присъщ за Юпитер белег. Петното е гигантско, има диаметър от 16 000 км. вихрите в него доближават скорост от над 430 км/час. През юли тази година сондата мина единствено на 9000 км от петното и откри, че то се простира на стотици километри във вътрешността навътре в Юпитер.

Друга огромна изненада поднесена от данните на Джуно са гроздовете от циклони над двата полюса на Юпитер. Те са били уловени от приборите на сондата, както във забележимия светлинен набор, по този начин и в инфрачервените талази. Джуно за първи път прелита над двата полюса на Юпитер, до момента тези стихии над полюсите не бяха известни на учените. Сондата открива осем циклона към северния полюс на Юпитер и пет циклона над южния му полюс. Учените са били изключително сюрпризирани да видят това, защото при компютърното моделиране се предполагало, че такива дребни стихии няма да бъдат постоянни към полюсите, заради въртящите се полярни ветрове на планетата.

В късото време, за което Джуно изследва Юпитер, бяха разкрити доста данни за атмосферата, вътрешността, магнитното поле и вътрешната динамичност на планетата. Дълго след приключването на задачата – което ще стане през февруари 2018 година, когато сондата ще се разбие в атмосферата на Юпитер, учените ще изследват всички изпратени данни, с вярата да решат многото загадки на най-голямата планета в нашата Слънчева система.