Путинистите не са патриоти
След като Румен Радев опозори освен огромния събор на Рожен, само че и националното знаме, предлагайки ни да заклеймим битката на украинския народ за независимост и самостоятелност - време е да поговорим за патриотизма.
Поне един път годишно ми се постанова да отправям вниманието на моите студенти към фрапиращия факт, че в случай че разделим територия на глава население, България е най-голямата страна в Европа. На територия колкото Англия у нас живее население, по-малобройно от това на Лондон.
Не приказваме, подсещам на студентите, за някаква негостоприемна земя край Арктическия кръг. Говорим за гостоприемна територия, ситуирана на извънредно привлекателно място. Как по този начин се е случило, че ние, една шепа народ, имаме надзор върху това голямо и апетитно нещо?
Обяснението е явно. Поколения наред нашите прадядовци са отстоявали тази територия с пушка в ръка. Изобщо не са се впечатлявали, че им се постанова да вършат това против армиите на велики империи като британската, френската, съветската, турската или немската. В последна сметка единствената Велика мощ, с която нашите прадядовци не са се срещали на бойното поле, е Съединени американски щати.
С чисто селско твърдоглавие - " Това е мое! " - българските селяни са опазили и са ни предали във притежание най-голямата страна в Европа.
Понякога запитвам студентите си дали, в случай че някой през днешния ден ни нападне, те ще създадат същото като своите прадядовци. Питам все по-рядко, тъй като знам отговора: няма. А какво, любопитствам, биха правили? След последния отговор въобще престанах да запитвам. Той гласеше: " Ще се надяваме на милостта на нападателя "...
При сходно държание от страна на нашите обути в цървули прародители, през днешния ден даже паметта за България щеше да е изтляла. Но точно това държание Румен Радев предлага през днешния ден на украинците, упреквайки ги, че точно те " упорстват " войната да продължи. Че не се отдават на милостта на нападателите. Че не са с наведени главици.
Александър Кьосев: Патриотизмът има токсичен двойник – патрЕотизмът
Да си представим Радев през 1876 година. Щеше да обикаля копривщенските дворове и да пропагандира срещу готвещото се въстание. Най-вероятно, с цел да резервира мира, щеше да топи " лудите " на властта. Не свободата, а животът, щеше да твърди Кириак Радев, е висшата полезност. Както ни заяви на нас, днешните българи, единствено преди няколко месеца. Каква независимост? Мир би трябвало на раята, мир... Година по-късно, в разгара на август 1877-ма, щяхме да го намерим под връх Шипка да убеждава българските опълченци да не " упорстват за продължение на войната ", да не бъдат " войнолюбци ", а да реализират мир с пъплещите нагоре турци.
Да си го представим през 1885 година. Щеше да се мъкне из пловдивските кафенета и да убеждава комитетите да не вършат Съединението. По-добре мир, щеше да твърди, в сравнение с - национално обединяване. Пък и да чупим хатъра на руснаците... Сетне Радев щеше да се влачи в обоза на българската армия и да пропагандира за мир със сърбите. Голяма работа, в случай че им отстъпим София, нали не трябва да сме войнолюбци. А пък и нали, в случай че се помолим, ще си задържим село Славяново и даже Ръжево конаре...
Или да си представим Радев през 1908 година. " Как по този начин ", щеше да пледира той в софийските кафе-шантани, " самостоятелност? Ние да не сме някакви шарлатани, изпълняващи волята на огромните непознати страни, които ненавиждат Русия? ".
Русия: Една история на страна без историяС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Да си представим Радев като едно тамагочи, нали ги помните? Ето припомняне от Уикипедия: " Виртуалният домакински любим минава през няколко стадия на развиване през виталния си цикъл. Всеки стадий продължава несъмнено време, според от модела на играчката, като при прекосяване към нов стадий се издава тон ".
Какъв ли тон ще издаде Радев идващия път, когато реши да показа с нас своите геополитически възгледи? Не е мъчно да се предвиди; въпреки всичко тамагочитата не са изкуствен интелект.
Започна с оповестяването за " войнолюбци " на тези българи, които поддържат битката на украинския народ против съветското настъпление. Впоследствие ги разгласи за " нихилисти и безродници ", което на съветско-комунистическия език, в който той е израснал значи - евреи и шпиони. След това ги изкара сътрудници на " огромни непознати страни ", което на съветско-комунистически език значи " Англия и Америка ", считани (незнайно защо) за най-върли врагове както от руска, по този начин и от путинска Москва . Последно упрекна украинците, че " упорстват " войната да продължи.
Ясно е какво ще каже идващия път, когато издаде тон: " Украинците предизвикаха Путин да ги нападне, тъй като това тяхното беше нетърпимо ". От месеци индивидът деликатно приготвя почвата за това известие, като непрекъснато загатва за някакви невидими исторически и политически аргументи, довели до неизбежността на тази война. Когато ни разкрие тези аргументи ще разберем, че съгласно него украинците десетилетия наред не са спали, единствено и единствено да нервират московците, до момента в който най-после не са си изпросили багра...
Хиляди протестиращи с апел към президента: Радев, свободен си да залезеш на изток
Това беше диалог за патриотизма и той води до избрани и явни заключения.
Радев и останалите български путинисти не са патриоти. Те са предатели на националната концепция, подготвени да харижат освен Украйна, само че и моята страна (опазена от моите дядовци) на всеки минаващ руснак. И студентите, подготвени да се осланят на милостта на някой агресор, не са патриоти. Оставена в ръцете на Радев, радевци и сходни младежи, България ще бъде изтрита от картата за норматив. Патриоти са били нашите предшественици, с оръжие в ръка и мокри цървули на крайници отстояли територията, на която живеем и към която постоянно се отнасяме като към непозната. Патриоти са украинците, сега правещи това, което са правили нашите прадядовци.
Патриоти са и всички българи, които следват заръката на Васил Левски за това, България да се подреди като равна до останалите европейски нации, а не - до народите на Русия, Туркменистан или Таджикистан.
Румен Радев не е измежду тези българи. Напротив, в последните седмици той се отбелязя като техният най-лют и хладнокръвен зложелател.
© Георги Кожухаров
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Поне един път годишно ми се постанова да отправям вниманието на моите студенти към фрапиращия факт, че в случай че разделим територия на глава население, България е най-голямата страна в Европа. На територия колкото Англия у нас живее население, по-малобройно от това на Лондон.
Не приказваме, подсещам на студентите, за някаква негостоприемна земя край Арктическия кръг. Говорим за гостоприемна територия, ситуирана на извънредно привлекателно място. Как по този начин се е случило, че ние, една шепа народ, имаме надзор върху това голямо и апетитно нещо?
Обяснението е явно. Поколения наред нашите прадядовци са отстоявали тази територия с пушка в ръка. Изобщо не са се впечатлявали, че им се постанова да вършат това против армиите на велики империи като британската, френската, съветската, турската или немската. В последна сметка единствената Велика мощ, с която нашите прадядовци не са се срещали на бойното поле, е Съединени американски щати.
С чисто селско твърдоглавие - " Това е мое! " - българските селяни са опазили и са ни предали във притежание най-голямата страна в Европа.
Понякога запитвам студентите си дали, в случай че някой през днешния ден ни нападне, те ще създадат същото като своите прадядовци. Питам все по-рядко, тъй като знам отговора: няма. А какво, любопитствам, биха правили? След последния отговор въобще престанах да запитвам. Той гласеше: " Ще се надяваме на милостта на нападателя "...
При сходно държание от страна на нашите обути в цървули прародители, през днешния ден даже паметта за България щеше да е изтляла. Но точно това държание Румен Радев предлага през днешния ден на украинците, упреквайки ги, че точно те " упорстват " войната да продължи. Че не се отдават на милостта на нападателите. Че не са с наведени главици.
Александър Кьосев: Патриотизмът има токсичен двойник – патрЕотизмът Да си представим Радев през 1876 година. Щеше да обикаля копривщенските дворове и да пропагандира срещу готвещото се въстание. Най-вероятно, с цел да резервира мира, щеше да топи " лудите " на властта. Не свободата, а животът, щеше да твърди Кириак Радев, е висшата полезност. Както ни заяви на нас, днешните българи, единствено преди няколко месеца. Каква независимост? Мир би трябвало на раята, мир... Година по-късно, в разгара на август 1877-ма, щяхме да го намерим под връх Шипка да убеждава българските опълченци да не " упорстват за продължение на войната ", да не бъдат " войнолюбци ", а да реализират мир с пъплещите нагоре турци.
Да си го представим през 1885 година. Щеше да се мъкне из пловдивските кафенета и да убеждава комитетите да не вършат Съединението. По-добре мир, щеше да твърди, в сравнение с - национално обединяване. Пък и да чупим хатъра на руснаците... Сетне Радев щеше да се влачи в обоза на българската армия и да пропагандира за мир със сърбите. Голяма работа, в случай че им отстъпим София, нали не трябва да сме войнолюбци. А пък и нали, в случай че се помолим, ще си задържим село Славяново и даже Ръжево конаре...
Или да си представим Радев през 1908 година. " Как по този начин ", щеше да пледира той в софийските кафе-шантани, " самостоятелност? Ние да не сме някакви шарлатани, изпълняващи волята на огромните непознати страни, които ненавиждат Русия? ".
Да си представим Радев като едно тамагочи, нали ги помните? Ето припомняне от Уикипедия: " Виртуалният домакински любим минава през няколко стадия на развиване през виталния си цикъл. Всеки стадий продължава несъмнено време, според от модела на играчката, като при прекосяване към нов стадий се издава тон ".
Какъв ли тон ще издаде Радев идващия път, когато реши да показа с нас своите геополитически възгледи? Не е мъчно да се предвиди; въпреки всичко тамагочитата не са изкуствен интелект.
Започна с оповестяването за " войнолюбци " на тези българи, които поддържат битката на украинския народ против съветското настъпление. Впоследствие ги разгласи за " нихилисти и безродници ", което на съветско-комунистическия език, в който той е израснал значи - евреи и шпиони. След това ги изкара сътрудници на " огромни непознати страни ", което на съветско-комунистически език значи " Англия и Америка ", считани (незнайно защо) за най-върли врагове както от руска, по този начин и от путинска Москва . Последно упрекна украинците, че " упорстват " войната да продължи.
Ясно е какво ще каже идващия път, когато издаде тон: " Украинците предизвикаха Путин да ги нападне, тъй като това тяхното беше нетърпимо ". От месеци индивидът деликатно приготвя почвата за това известие, като непрекъснато загатва за някакви невидими исторически и политически аргументи, довели до неизбежността на тази война. Когато ни разкрие тези аргументи ще разберем, че съгласно него украинците десетилетия наред не са спали, единствено и единствено да нервират московците, до момента в който най-после не са си изпросили багра...
Хиляди протестиращи с апел към президента: Радев, свободен си да залезеш на изток Това беше диалог за патриотизма и той води до избрани и явни заключения.
Радев и останалите български путинисти не са патриоти. Те са предатели на националната концепция, подготвени да харижат освен Украйна, само че и моята страна (опазена от моите дядовци) на всеки минаващ руснак. И студентите, подготвени да се осланят на милостта на някой агресор, не са патриоти. Оставена в ръцете на Радев, радевци и сходни младежи, България ще бъде изтрита от картата за норматив. Патриоти са били нашите предшественици, с оръжие в ръка и мокри цървули на крайници отстояли територията, на която живеем и към която постоянно се отнасяме като към непозната. Патриоти са украинците, сега правещи това, което са правили нашите прадядовци.
Патриоти са и всички българи, които следват заръката на Васил Левски за това, България да се подреди като равна до останалите европейски нации, а не - до народите на Русия, Туркменистан или Таджикистан.
Румен Радев не е измежду тези българи. Напротив, в последните седмици той се отбелязя като техният най-лют и хладнокръвен зложелател.
© Георги Кожухаров
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ