Румъния изпраща една динамична година, в която един президент подаде

Румъния изпраща една динамична година, в която един президент подаде оставка, един кмет стана президент, а един и.д. президент стана министър председател. 2025 година оттатък Дунава стартира и приключи с митинги.

Първите месеци бяха белязани от политическа неустойчивост и вълна от митинги с апела „ Върнете втория тур “, проведени от крайнодесния опозиционен Алианс за обединяване на румънците (АУР) и други суверенистки партии, против анулирането на президентските избори в края на 2024 година, чийто първи кръг беше извоюван от крайнодесния самостоятелен претендент Калин Джорджеску.

Изборите бяха анулирани от Конституционния съд, откакто разкрити отчети на разузнаването демонстрираха, че Румъния е била цел на „ нападателни съветски хибридни офанзиви “, целящи да повлияят на коректността на изборния развой, написа Българска телеграфна агенция в обзорен разбор на обстановката в северната ни съседка през отиващата си година.

На 10 февруари президентът Клаус Йоханис, чийто втори и финален мандат трябваше да изтече на 21 декември 2024 година, само че беше продължен от Конституционния съд след анулирането на изборите, разгласи, че подава оставка. Решението пристигна в миг, когато предстоеше гласоподаване в Народното събрание по искане на опозицията за отстраняването му от служба. Овакантеният пост бе ангажиран краткотрайно от тогавашния ръководител на Сената Илие Боложан.

НОВ ПРЕЗИДЕНТ И НОВО ПРАВИТЕЛСТВО

На 4 май се състоя първият кръг на повторните президентски избори, на който преди всичко с над 40 % са класира водачът на АУР Джордже Симион, а на второ – кметът на Букурещ и самостоятелен претендент Никушор Дан. Кандидатът на ръководещата по това време коалиция на социалдемократите и либералите Крин Антонеску не съумя да стигне до балотаж и това докара до оставката на премиера и водач на Социалдемократическата партия (СДП) Марчел Чолаку и от двата поста.

На втория кръг проевропейският претендент Никушор Дан, създател на реформисткия Съюз за избавление на Румъния (ССР), съумя да изпревари претендента на суверенистите Джордже Симион и завоюва изборите с 53,6 %. Първата му задача като държавен глава беше да организира съвещания с партиите за съставянето на нов кабинет след оставката на Чолаку.

След тежки и продължителни съдружни договаряния четирите проевропейски партии в Народното събрание – Социалдемократическата партия (СДП), Национално-либералната партия (НЛП), Съюз за избавление на Румъния (ССР) и Демократичен съюз на унгарците в Румъния (ДСУР), реализираха съглашение за сформиране на държавно управление. Начело на кабинета, който встъпи в служба на 23 юни, застана водачът на НЛП Илие Боложан, а съглашението планува ротация на премиерския пост, тъй че през 2027 година той би трябвало да премине към социалдемократите.

ЗАТЯГАНЕ НА КОЛАНИТЕ И ВЪЛНА ОТ ПРОТЕСТИ

Новото държавно управление беше изправено пред сериозното предизвикателство да овладее несъразмерния бюджетен недостиг, който в края на 2024 година доближи 9,3 % от брутния вътрешен артикул (БВП) – най-високото равнище в Европейския съюз.

Румъния се намира в процедура за несъразмерен недостиг от 2020 година и рискува заледяване на достъпа до европейско финансиране, в това число до средства по Националния проект за възобновяване и резистентност, в случай че не убеди Европейската комисия, че поставя задоволително старания за доближаването му до границата от 3 %, планувана в критериите от Маастрихт.

За да се избегне подобен сюжет, както и заплахата от намаление на кредитния рейтинг на страната, министър председателят Боложан разгласи през юли серия от ограничения за икономии, част от които влязоха в действие от началото на август, а други следва да бъдат приложени през 2026 година

Болезнените икономии провокираха вълна от митинги, само че въпреки всичко доведоха до стремежи резултат – през ноември Европейската комисия се съгласи да не блокира достъпа на страната до еврофондовете и одобри задачата за недостиг от 8,4 % от Брутният вътрешен продукт в края на 2025 година

От 1 август 2025 година влязоха в действие множеството ограничения от първия бюджетно-фискален пакет, в това число увеличение на общоприетата ставка на Данък добавена стойност на 21 % от досегашните 19 % и на понижената ставка на 11 % от досегашните 9 и 5 %, както и нарастване на акциза на горивата и алкохолните питиета с 10 % и на цигарите с 3 %. Решено беше също пенсиите и заплатите в бюджетния бранш през 2026 година да бъдат замразени.

От 1 септември пък влезе в действие повишаване на винетките за леките коли, като цената на годишната винетка беше увеличена от 28 евро на 50 евро, месечната нарастна от 5,3 на 9,5 евро, а еднодневната – от 2,5 на 3,5 евро, като в същото време бяха увеличени и санкциите за липса на винетка.

Вторият пакет ограничения, множеството от които влизат в действие от 1 януари 2026 година, планува нарастване на редица локални налози и такси, в това число върху постройките, земеделските земи и колите. Въвежда се налог от 16 % върху облагата от преводи с криптовалута, а данъкът върху дивидентите нараства от 10 на 16 %. Потребителите, които поръчват пратки отвън Европейския съюз, към този момент ще заплащат закрепена такса от 25 леи (около 5 евро) за пратки на стойност под 150 евро.

Мерките за икономии провокираха серия от митинги на чиновници от разнообразни браншове. На 8 септември новата образователна година стартира с протест в редица учебни заведения, а хиляди преподаватели излязоха на митинг. Недоволството им беше подбудено от увеличението на часовете в наложителната норма, увеличение на броя на учениците в клас, обединение на дребни образователни заведения, понижаване на почасовото възнаграждение и други. На 29 октомври хиляди хора се включиха в огромен протест пред постройката на държавното управление, проведен от четирите най-големи синдикални конфедерации.

Същевременно промяна на пенсиите на магистратите, която е изискване за достъп до средства по Националния проект за възобновяване и резистентност, чака решението на Конституционния съд, планувано за 28 декември. Законът планува увеличение на пенсионната възраст и ограничение на размера на пенсията и провокира неодобрение и митинги измежду работещите в правосъдната система.

ПЕТ ВОТА НА НЕДОВЕРИЕ И НОВ КМЕТ НА БУКУРЕЩ

На 7 септември Народното събрание на Румъния беше изправен пред „ невиждана “ съгласно локалните медии обстановка: в рамките единствено на един ден трябваше да гласоподава четири вота на съмнение против държавното управление. Те бяха импортирани от крайнодясната съпротива, включваща партиите АУР, SOS Румъния и Партия на младежите (ПОТ), откакто държавното управление одобри втория пакет ограничения за икономии посредством съкратена парламентарна процедура, така наречен вдишване на отговорност, което разрешава на опозицията да внесе избор на съмнение в тридневен период. И четирите бяха отхвърлени.

На 15 декември Народното събрание отхвърли и петия подред избор на съмнение против държавното управление на Илие Боложан, импортиран от опозиционната парламентарна група „ МИР-Румъния преди всичко “ и подсилен от най-голямата опозиционна партия АУР. Опозицията насочи апел към участващите в ръководството социалдемократи да поддържат вота на фона на напрежение в обединението, само че СДП, както и останалите ръководещи партии, избраха да не гласоподават. Същия ден обаче социалдемократите поддържаха избор на съмнение против министър от Съюз за избавление на Румъния (ССР), поради което бяха упрекнати в нарушение на съдружния протокол.

На 7 декември се състояха избори за нов кмет на Букурещ – събитие, което съгласно локалните анализатори се чака да има неподозирани последствия както върху връзките сред партиите, по този начин и върху политическата сцена като цяло. Постът бе останал незает, откакто Никушор Дан завоюва президентските избори. В оспорвана конкуренция претендентът на Национално-либералната партия Чиприан Чуку съумя да победи определяния като любимец в социологическите изследвания претендент на социалдемократите Даниел Балуца. Той се класира трети, изпреварен и от подкрепената от опозиционния АУР Анка Александреску, която се подреди на второ място.

КАЛИН ДЖОРДЖЕСКУ – ОТ КАНДИДАТ ЗА ПРЕЗИДЕНТ ДО ОБВИНЯЕМ

На 16 септември някогашният претендент за президент Калин Джорджеску беше изпратен на съд по шест обвинявания, най-тежкото от които е съучастничество в опит за осъществяване на дейности против конституционния ред. По същото дело на съд беше изпратен и наемникът Хорациу Потра, който осигуряваше защитата на Джорджеску, както и още към 20 наемници от групата на Потра. Те са упрекнати, че са възнамерявали опит за държавен прелом след анулирането на президентските избори в края на 2024 година

През ноември Хорациу Потра, дружно с неговия наследник и племенника му, бяха екстрадирани в Румъния от Обединените арабски емирства и се намират в ареста, а Калин Джорджеску е с наложена мярка правосъден надзор, включваща възбрана да напуща страната.

През декември в страната избухна нова серия от митинги, този път свързани със положението на правораздаването. Те бяха провокирани от документалния филм „ Правосъдие в плен “ на уеб страницата „ Рекордер “. В журналистическото следствие няколко някогашни и сегашни магистрати приказват за напън върху правосъдната система, довел до отсрочване на огромни каузи за корупция до приключване на отминалостта им. Разкритията изкараха хиляди хора по улиците на Букурещ и други градове на страната. Недоволните приканиха за заслужено, транспарантно и без значение правораздаване.

Годината приключва с неясноти освен по въпроса дали Румъния ще успее да реализира задачата за преодоляване на бюджетния недостиг, само че и дали ръководещата коалиция ще оцелее и през 2026-а. Съмненията за стабилността й се задълбочиха през декември, когато СДП, най-голямата парламентарна мощ, съобщи, че стартира „ разбор “ на присъединяване си в обединението. Равносметката се чака да продължи до февруари 2026 година, когато би трябвало да бъде подготвен и новият проектобюджет.

Социалдемократите имат съществени различия с една от съдружните партии – Съюз за избавление на Румъния, и съгласно някои източници ще изискат или ССР да излезе от държавното управление, или те самите да преминат в съпротива, което би означавало загуба на парламентарното болшинство. Решението се чака следващата година.