След като Михаил Горбачов напусна този свят и остави една

След като Михаил Горбачов напусна този свят и остави една надалеч по-ярка и ясна диря на позицията на Русия към света, говорейки за спокойно време, стопански напредък и независимост, дано обърнем внимание какъв тъкмо човек може да бъде през очите на децата си. И до през днешния ден има хора, които го разбираха и подкрепяха, виждаха в него вяра, че новата Русия може да бъде надалеч по-цивилизована и просперираща, само че малко по-късно Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и други институции побързаха да приберат кокала си.

По думите на неговата щерка – Ирина Виргинская-Горбачова, животът вкъщи се оказва плевел. Ирина си спомня по какъв начин татко ѝ се прибирал и започвал да споделя кои места е посетил, какви ферми е разглеждал, какви нововъведения могат да се вкарат. Майка ѝ, въпреки това, работейки в университет, споделя какви са нейните студентки, върху какво разсъждават и какво може да се чака от тях в бъдеще. Семейството, по смени от детството на Ирина, е сплотено, въпреки и двамата родители да работят в напълно разнообразни сфери.

Все отново не би трябвало да забравяме, че да си част от фамилията на първия човек в Съюз на съветските социалистически републики не е изключително лесна задача. Семейната библиотека е най-големият артефакт, Ирина се научава да чете на четири години, откакто желае да ѝ обяснят, за какво прекарват толкоз доста време пред страниците на дадена книга. За жал не може да си спомни имената на съседите, а единствено лицата им. Около семейство Горбачови живеят още осем други семейства. Ирина посещава учебното заведение на партийните членове, което по това време няма своя бляскав и надалеч по-равен статут, както в миналото пишеше Оруел, истината е, че е изцяло обикновено учебно заведение, само че с тази разлика, че несъмнено се е охранявало повече, в сравнение с в който и да е различен миг.

След довеждане докрай на гимназия, Ирина се записва в медицински институт, като никой не я принуждава или насочва да следва някаква друга компетентност. Впрочем в миналото е имала предпочитание да учи философия, само че родителите ѝ просто не желали да я пуснат в Москва. Тя е само дете и просто не можели да се разделят с нея. Това може да е една от аргументите, а друга да е опасността или  обстоятелството, че в Москва няма да я приветстват толкоз добре.

В Ставропол се стопира на една още по-благородна специалност – медицината. След към четири години излиза наяве, че Горбачов би трябвало да се реалокира в Москва. Дори и в Кремъл няма промени по отношение на връзките. Веднъж след преместването в Москва, Горбачов стопира да приказва вкъщи си за политика. Причините са повече от ясни, никой не желае да се счита, че решенията за една нация се вземат решение в кухнята на Михаил. Дори и в тези моменти, Михаил е имал потребност от своето семейство, само че все пак предпочитал да не изпада в детайлности, може би за по-добра отбрана или просто за спиране на злите езици.

Има и още един проблем, Раиса Горбачова не идва от знатния социалистически жанр. Напротив, нейното семейство е цялостно с по този начин наречените „ Врагове на народа “. Дядо ѝ в миналото е разгласен за тъкмо подобен, въпреки и действително да е един трудещ се и почтен селяндур. Арестуван е, а неговата брачна половинка е изведена от селото и оставена да почине от апетит. Никой не ѝ е оказал помощ. Дядото е убит на 20 август 1937 година След към 55 години по-късно на 20 август 1991 година се случва и преврата. Раиса още веднъж се опасява за вероятните сюжети. Не спи във въпросната вечер, а единствено слуша новините.

Лекарите оферират сънотворни, само че тя отхвърля, тъй като се тормози, че може да заспи и да се разсъни на друго място – сюжет, който към този момент се е случвал и е прочут за мнозина други герои на Съветския съюз. Дядото на Горбачо също усеща тъмната страна на свободата, братството и равенството, предлагано от болшевиките. Целият жанр на Горбачов действително се е борил против режима на Сталин. Йосиф постоянно ще бъде тиранин в очите на последните наследници на семейство Горбачови и няма по какъв начин обстоятелството да се промени по различен метод.

По мемоари на Ирина, когато Горбачов подава оставка, телефонът вкъщи стопира да звъни. Никой повече не го търси, голяма доза от новите другари, на практика изчезват, като че ли в никакъв случай не са съществували. Така работи социализмът, а и освен. Новите хора се появяват, новите другари, само че единствено тогава, когато започнете да демонстрирате качества. Последните останали не са тези, които са пристигнали с властта, тъкмо противоположното. През 90-те години идва и интервала на новата народна власт, в която е обикновено да се санкционират старите злодеи. Раиса стартира да се утежнява фрапантно, губи чувството в лявата си ръка, а малко по-късно ослепява. Изненадата на всички е, че Горбачови имат финансови проблеми.

Пенсията на Горбачов е еквивалента на рублите за един $. И това е най-често срещаната обстановка за всеки различен пенсионер в Русия. Всичко става от неприятно към по-лошо. И до момента в който обстановката не просто се утежнява и цялата стопанска система пътува към дъното, Ирина си спомня, че за всички проблеми в Русия, семейство Горбачови са отговорни. Има и позитивна страна, Ирина получава независимост, която в никакъв случай преди този момент не е имала. Няма повече публични занимания, не може да излага татко си или просто да отиде на бар с другари, по време на Съюз на съветските социалистически републики, тя би трябвало да е безупречната щерка и образец, въпреки и в никакъв случай да не е желала тъкмо това.

Тежестта е голяма и откакто товарът най-сетне пада, тя е щастлива и спокойна, че просто може да бъде себе си. Малко по-късно Раиса ще напусне този свят и ще остави меланхолия освен в дъщерята, само че и в бащата. Ирина си спомня, че както доста други хора, постоянно сънува Раиса жива и щастлива, само че утрото постоянно сервира горчива порция от действителността. Преди Раиса да почине, Ирина живее в Москва в апартамент. Разведена с две дъщери, би трябвало да мисли метод по какъв начин да оцелее. Родителската помощ е голяма, само че не си мислете, че става въпрос за финансова такава.

След завършването на университета, внучката на Горбачов ще отбрани докторска степен и след това  ще стартира да работи в кардиологичния център. През 1994 година Михаил ще предложи на щерка си да намерения какво може да направи за фондацията. Тогава е на 37 години. Предложението е ново предизвикателство, Ирина напуща болничното заведение и стартира да работи в бизнес учебно заведение. Горбачов остава сензация за света и скоро ще стартира да чете лекции в американски университети.

Това дава опция да построи своята фондация, а по-късно да лети и пътува до разнообразни страни. Понякога прави по 10 полета за посещаване в границите на 12 дни, а това са много полети. Лекциите са единственият източник на доходи. Те изиграват своята роля и носят в допълнение стрес – интелектуален и физически. В Московския университет ще стане ясно, че Горбачов е приказвал изцяло гратис. Едно нещо, което се резервира и след Съюз на съветските социалистически републики е фактът, че Раиса е поискала да възобнови благотворителните действия в Русия, преди този момент, думата просто не е съществувала в речника на междинния руснак.

Първият ѝ огромен план е болница за лекуване на деца с левкемия. След това работи за национална детска болница, парите от Горбачов и неговата Нобелова премия (сумата от към 1 милион долара) са разграничени сред лечебните заведения, в това число и националната детска болница. Дори и откакто към този момент не е първа дама на Русия, Раиса ще продължи със своята щедрост, това и носи голямо наслаждение.

През пролетта на 1999 година ще се бори  за живота на две деца с левкемия и по този метод ще потвърди, че даже децата в дребните села имат право на живот. Публикува изявленията с тях, съумява да завоюва първата страница на няколко вестника и скоро майки от цяла Русия ще оказват помощ с някоя друга рубла – задоволителни за лекуването.

През 2007 г.  Институтът за детска хематология и трансплантация „ Раиса Максимовна Горбачова “ ще отвори порти в Санкт Петербург. Там се лекуват деца от цяла Русия и други някогашни руски републики. Семейството подкрепя същия институт по най-различни способи.

През 80-те години смъртността на деца с левкемия е сред 7-10%, до момента в който в Европа към 70% от децата с такова заболяване се лекуват изцяло. За да може да се натрупа опит, Горбачов ще подкрепи института и ще успее да издейства специализация в чужбина, ангажирайки някои от най-хубавите специалисти. Дори през днешния ден, фондация Горбачови дава към 11 милиона $ за щедрост – идеята е единствено една и е обвързана с болните деца от левкемия.

Що се отнася до самия Горбачов, неговата идеология може да се счита за настояща и до през днешния ден, въпреки и в Русия да е малко позабравена. Ирина си спомня по какъв начин, до момента в който пътуват в една страна, която не може да си спомни, Михаил гледал през прозореца и си мислил какъв брой разнообразни раси има: африканци, азиатци, европейци, микс от всичко.

Тогава споделил на щерка си, че откакто Бог е основал толкоз разнообразни хора, значи те са нужни. Може би е хубаво това да се подсети и на някои други сегашни водачи, които не престават да слагат себе си на трона като най-велики. Горбачов е една напълно друга порода, която за жал не можеше да бъде оценена и разбрана. Той наследи короната от тръни и съумя да я преноси, запазвайки единствено положителното от нея.