Държавното спиране на интернет – традиция, която ще продължи в Казахстан
След като Meta публично разгласи, че може да приключи своята активност в Европа, дано обърнем внимание и на още една точка, в която интернет въобще не се гледа с положително око. На 5 януари 2022 година нито един клиент не може да употребява интернет мрежата на територията на Казахстан. Причината за това генерално решение е голямото гражданско неодобрение, обвързвано с повишението на цената на природния газ. Проблемите почнали публично на 2-ри януари, когато държавното управление трансформира цената на природния газ, а с него и цената на останалите горива.
Град Жанаозен, където е локализиран петролния и газов хъб, бързо посреща хиляди протестиращи по отношение на новите произволи. Още в същия ден се появяват и известните черни зони, в които мрежата няма покритие. Причината е, че никой не би трябвало да види по какъв начин страната ще се оправи с този митинг, а малко по-късно интернет стартира да губи своите сили и в други райони. Според някои от жителите, прекъсване на интернет и мобилно заглушаване е открито още на 4 януари, като мобилните устройства понякога съумяват да уловят някакъв сигнал. На 5 януари в Казахстан към 95% от интернет потребителите стартират да следят проблеми с интернет и доста от страниците са затворени. Въпросното спиране бързо получава оценка за нарушение на човешките права в интерес на политическото неодобрение. И тъкмо затова се раждат и новите въпроси по отношение на държавно решение за обезвреждане и бързо противопоставяне над цифровия тоталитаризъм.
Обикновено сходни технологии и похвати се учат във всяка една страна, изключително когато се приказва за държавната сигурност, само че изключването на интернет може да бъде намерено в редица други страни. Египет е добър образец, като точно тогава хакери съумяха да оказват помощ и да пробият отбраните на държавното управление и да оказват помощ на други консуматори да стриймват и да демонстрират дейностите на държавното управление в този миг. В последните години до този способ за обществен надзор и прекъсване на свободата на словото може да се забележи в Буркина Фасо, Куба, Иран, Судан, Китай, Уганда и Северна Корея, като последната в никакъв случай не е била обвързвана толкоз добре, откакто страната по този начин или другояче разполага единствено с няколко уеб страницата. Броят на прекъсвания на интернет също се покачва. През 2016 година има към 56 спирания, през 2017 година са над 80, а през 2017 година броят им доближава 155, като се следи допълнително от 29 страни.
Макар и всяко държавно управление да има своя лична методология по отношение на прекъсването на интернет. Разбира се, контролът на информация може да бъде открит безусловно на всички места, само че не и по толкоз фрапантен метод, както можем да се досетим. Все отново съгласно Казахстан, прекъсването на интернет е едно доста положително решение. И държавното управление има по какъв начин да го направи. По-голямата част от интернет доставките се случва благодарение на държавния Kazakhtelecom – монополист на пазара, който и до този миг не разрешава на други телекоми да се развиват. Обикновено и вложенията са мощно лимитирани в тази посока. Правителството има и пълномощията да лимитира интернет при положение на митинги и тероризъм – през януари едно от разпоредбите е било изпълнено. Законът гласи краткотрайно прекратяване на всички мрежови интервенции в здания и отвън тях.
Обяснението е, че по този метод се предотвратява възможното нездравословно въздействие към личността, обществото и страната. След прекъсването на интернет, президентът Токаев публично кани и съветски бойци да оказват помощ за стабилизирането на страната, като най-вероятно никой не е видял процеса на стабилизация, както и не е могъл да популяризира протичащото се. Интересното в този случай е, че близо седмица Казахстан живее в тъмните епохи. С помощта на Deep Packet Inspections, управляващите стартират да преглеждат връзката сред устройствата и по този метод да филтрират предаването на информация.
Подобна технология публично работи и в Китай, като разрешава цензурирането на интернет страници, следенето за нездравословен програмен продукт и несъмнено, унищожаването на информация, която не е преференциална за съответното държавно управление. Този способ постоянно може да се парира благодарение на VPN мрежи, които криптират по-добре своята информация. При откриването на такива пробойни, Казахстан непосредствено взема решение да дръпне шалтера и да принуди жителите да се върнат към по-старите способи за развлечение – четене на книги, слушане на музика от грамофон и други сходни. Според мнозина, Националният комитет за сигурност в Казахстан разполага с технологията да блокира достъп до всяка една платформа и явно го прави – освен това сполучливо. Със прекъсването на интернет има и някои позитиви.
Протестиращите нямат опция да се провеждат, не могат да работят вярно и бързо губят каквато и да е визия за съответни ограничения. Спирането на интернет бързо се трансформира в още един огромен проблем, откакто сложи и други налични ограничавания върху всекидневния живот. Доставки на храна, регистрация в учебно заведение и блокиране на някои значими услуги, също пострадаха от същественото решение. В предишното Казахстан постоянно избира и различен способ за локално прекъсване на интернет в избрани стратегически райони – най-често там, където има митинги. Блокират се и избрани уеб сайтове, а най-важното е, че когато мъглата се вдигне, като че ли недоволни в никакъв случай не е имало.
След като VPN трафикът стартира да работи през януари, страната бързо взе допустимо най-кардиналното решение, прекъсване на мрежата дефинитивно. Следователно римския слоган за делене и притежаване може умерено да се премисли като спирай интернет и владей. По време на интернет блокадата, в страната няма никаква информация за протичащото се, друга от новинарските излъчвания денем и вечерта. Крайният резултат демонстрира, че въпреки и да имаме мобилни и умни устройства, без своя цифров О2, те не служат за безусловно нищо. Казахстанци го схванаха, въпреки и по-трудния метод.
