Скиорите, които спряха нацистките опити за ядрено оръжие
След като им дава капсулите, които да сдъвчат, с цел да се самоубият при положение, че ги заловят, полковникът от Кралската войска на Норвегия Лейф Тронстад споделя на своите бойци: „ Не мога да ви кажа за какво тази задача е толкоз значима, само че в случай че съумеете, тя ще живее в паметта на Норвегия за стотици години. “
Лейф Тронстад
Тези командоси обаче знаят, че един по-ранен опит за същата задача от английските бойци се увенчава с цялостен неуспех. Два самолета с мъже катастрофират по време на пътя към задачата си и оживелите бързо са хванати от немски бойци, измъчвани и екзекутирани. Ако бъдат хванати по същия метод, норвежците могат да чакат същата орис като английските си сътрудници – по тази причина и хапчетата с отрова.
Докато хората са склонни да свързват напъните на Съединени американски щати за атомна бомба с Япония и войната в Тихия океан, планът Манхатън – американската стратегия за основаване на атомно оръжие – в действителност е подхванат в отговор на съюзническите съмнения, че германците интензивно преследват такова оръжие. И въпреки всичко боевете в Европа завършват преди всяка от двете страни да има работеща атомна бомба. Всъщност подготовка за Тринити – първата експлозия на атомна бомба в Америка – е извършена на 7 май 1945 година, същия ден, в който нацистите се предават.
Така американската атомна бомба дойде със забавяне. Независимо от това, в случай че немците бяха създали своя лична бомба единствено няколко месеца по-рано, изходът от войната можеше да е изцяло друг. Месеците на крах, породени от саботажа на норвежците на химическата централа Веморк (Vemork), може би предотвратяват успеха на нацистите.
Това, което полковник Тронстад, самичък той учител по химия, съумява да каже на хората си, е че химическата централа Веморк създава „ тежка вода “ (химично съединяване като елементарната вода, само че вместо водород с кислорода е обвързван водородният изотоп деутерий) – значима съставна част за проучванията на германците. Отвъд това норвежките войски не знаеха нищо за атомните бомби или по какъв начин се употребява тежката вода. Дори през днешния ден, когато доста хора имат най-малко главно схващане за атомните оръжия и знаят, че източникът на голямата им сила е разделянето на атомите, малко на брой нямат визия какво е тежка вода или нейната роля при разделянето на тези атоми. Още по-малко хора знаят за какво немските нуклеарни учени се нуждаят от нея, а американците – не.
По отношение на химията тежка и естествена вода се държат доста сходно и няма да забележите разлики при готвене, пиянство или миене. Но кубчетата лед от тежка вода потъват, а не плуват, когато ги потопим в чаша с питейна вода поради по-високата им компактност.
Тази разлика е фина, само че има нещо, което тежката вода прави, която естествената вода не може. Когато бързите неутрони, освободени от разделянето на атомите, минават през тежка вода, взаимодействат с тежките водни молекули и забавят тези неутрони. Това е значимо, защото постепенно движещите се неутрони са по-ефективни при разделянето на урановите атоми, в сравнение с бързо движещите се неутрони. И защото неутроните разделят атоми по-ефективно, ще е належащо по-малко уран, с цел да се реализира детонация. Ето за какво немците се нуждаят от тежката вода – тяхната тактика за произвеждане на атомна детонация зависи от нея.
За разлика от тях американските учени избраха друг метод за реализиране на сериозна маса (експлозия). Те употребяват обогатен уран (докато немците употребяват необогатен уран). Американците вземат решение да забавят неутроните, предавани от обогатения си уран с по-лесно наличния графит, а не с тежка вода. Всеки метод имаше своите софтуерни взаимни отстъпки, само че американският метод не разчиташе на синтеза на извънредно оскъдната тежка вода. Нейната необичайност я прави ахилесовата пета на немската стратегия за нуклеарни бомби.
Веморк, 1935 година
Вместо да повтаря английската тактика със самолети, тежко оръжие и съоръжение (включително колела!), с цел да минават през покритите със сняг пътища и да атакуван предните врати на централата, норвежците разчитат на друго. Те парашутират дребна група специалисти скиори в гората към задачата им. Планът е леко въоръжените мъже бързо да стигнат до централата, да проникват безшумно, а не със мощ, в помещението за произвеждане на тежка вода и да го взривяват.
Шест норвежки бойци са пуснати, с цел да се срещнат с четирима други, които към този момент са на уреченото място. (Четиримата бяха парашутирали седмици по-рано, с цел да създадат осветена писта на езеро за английските самолети, които по този начин и не идват.) На земята към тях се причисли и норвежки разузнавач. Групата от 11 индивида в началото е забавена от тежки метеорологични условия, само че откакто времето най-сетне се успокоява, мъжете реализират бърз прогрес към задачата си в заснежената гора.
Централата през 2008 година
Веморк седеше на стръмен рид. При идването си при дерето, което служи като един тип предпазен трап, бойците виждат, че е неефикасно да се пробват да преминат през мощно охранявания мост. Така под прикритието на нощта те се спускат към дъното на дерето, прекосяват замръзналата река и се изкачват по стръмните скали към централата, като по този метод изцяло заобикалят моста. Германците считат, че дерето е непроходимо, тъй че не се пазят.
След това норвежците съумяват да се промъкнат около караулните и да намерят път до помещението за произвеждане на тежка вода, разчитайки на карти на централата, предоставени от норвежката опозиция. След като влязоха в стаята, те бързо слагат експлозивите и напущат на фона на гърмежи и безпорядък. Не е изгубен нито един живот и нито един изстрел не е изстрелян и от двете страни.
Извън централата мъжете минават още веднъж през дерето и по-късно се разделят на дребни групи, които без значение потеглят на изток към неутралната Швеция и по-късно всеки потегля назад към норвежката си единица, ситуирана във Англия.
По-късно германците съумяват да възстановят вредите си и възобновят производството на тежка вода. Последвалите набези на съюзническите бомбардировачи върху централата не бяха ефикасни за прекъсване на производството поради подсилените стени на завода. Но вредите към този момент бяха нанесени. Германските старания за атомна бомба бяха забавени дотолкоз, че в никакъв случай няма да бъдат приключени в точния момент, с цел да повлияят на изхода на войната.
Днес не чуваме доста за тежката вода. Съвременната технология, употребена за нуклеарни оръжия е поела към този момент по други пътища. Но в миналото това беше едно от най-редките и рискови субстанции в света и смели бойци – и английски, и норвежки – се пребориха самоуверено, с цел да спрат производството й сполучливо.
