След като главата на Католическата църква излезе и заяви, че

След като главата на Католическата черква излезе и съобщи, че би трябвало да има договаряния за мир, светът се раздели на фракции и изрече своето мнение по най-различни способи. Скандалът, както множеството го назовават, се показва напълно върху няколко хрумвания. Думите на папа Франциск са в прорез с Белия дом, също по този начин се разграничават от тези на Брюксел, а на фона на всичко това, даже италианските политици виждат желанието за война и независимост на Украйна, като единственото вярно.

Известно е на света, че една война приключва с победа на едната страна над другата, само че също по този начин има вид, в който двете армии завършват военни дейности и се договарят. Вторият сюжет идва в тези моменти, когато и двете страни са в патова обстановка.

Проблемът в тази обстановка е двустранен – от една страна имаме неуместна офанзива и война, която се води на територията на Европа, познаваме я още като люлката на цивилизацията, а от другата страна имаме деспот, който ще прибере армията си, ще я въоръжи и умерено ще се върне след няколко години. Въпросът тук е: какъв мир желае папата?

Неговите думи са „ Преговорите не са предаване. Изисква се кураж, с цел да не се тласне една страна към самоубийство. “. Други забавни думи в този случай бяха, че няма нищо срамно в договарянията, изключително в случай че обстановката може да се утежни. С други думи, когато едната страна, в този случай Украйна, е изгубила, би трябвало да има куража да договаря. Въпросът е, че в случай че войната продължи, броят на убитите ще бъде още по-висок. Логично е, когато една война се развива, броят на жертвите в никакъв случай не е дребен.

Има смо един проблем в цялата обстановка, който е мъчно да бъде пропуснат и пренебрегнат. През последните две години станахме очевидци на редица военни закононарушения, закононарушения против човечеството, осъществяването на геноцид и още доста други. Съмняваме се, че някой би желал да договаря със своя душманин, който е пристигнал натрапен в дома му и сега го унищожава. Папата, колкото и значима да е неговата работа, бързо се пробва да не помни фактът, че украински деца бяха изведени и отвлечени на съветска територия.

След това не помни и за осъществяваните закононарушения във всеки един град, през който минаха съветски бойци. Готов е даже да елементарни фактът, че в тази война се заличиха градове и даже майки умряха, преди да съумеят да видят новородените си. Разбира се, сходни подиуми от една война, не могат да разчувстван толкоз Католическата черква, изключително откакто тя не е покрай войната, не е виждала същите картини и не е преживявала това. Впрочем, историята доста добре помни всички тези моменти, когато Ватикана пропуща да изиграе най-голямата си роля – на божий наместник. Други особени проблеми се крият във обстоятелството, че през всички години сме станали очевидци на доста моменти, в които църквата към този момент е съумяла да покаже своята тъмна страна.

След следствието на Boston Globe и проявлението на най-различни осъществени закононарушения, обвързани с педофилия, започваме от ден на ден да се съмняваме в свещената форма на църквата и нейния облик. Да, папата изиска опрощение за това, само че в същото време цялата институция се бореше по всевъзможен метод да ги скрие и най-вероятно щеше, стига да не бяха случвали на група запалени проверяващи публицисти, които желаят да разкрият истината.

Освен това не би трябвало да забравяме, че последният папа, който напусна бързо и отстъпи мястото на Франциск, избра да не влиза в идващите кавги, обвързани с парцели на Ватикана, проблеми с банката, които могат да се следят от едно цяло десетилетие. Изведнъж се оказа, че не всеки е насочен повече към скромния и спокоен живот, а тъкмо противоположното.

Преди две години беше необичайно, че папата не говореше изключително за тази война, само че пък беше сериозен наблюдаващ, цъкащ с език, като към това даже не се вълнуваше от концепцията за мир. Ако мирът е бил толкоз мощен и нужен за него, тогава дано зададем още един въпрос. Опита ли се да потърси връзка с патриарх Кирил, главата на Руската Православна черква, опита ли се да показа своите визии за мир и даже да се срещне с Путин, акцентирайки, че убийството не е богоугодно, даже в противен случай, смъртен грях е. Подозираме, че тогава патриархът е бил ангажиран с други действия или се е изгубил из всичките си парцели, както към този момент е посочено доста пъти, а може би е бил на отмора в Швейцария. Все отново не би трябвало да забравяме, че до момента в който неговите чада – съветските, умират на фронта, той е зает с други свещени занимания.

Такиви опити за мир, освен това толкоз плахи, не са правени от папа Франциск, той беше зает с други каузи. Тъй като приказваме за мир, дано се замислим за всички кръстоносни походи, инициирани точно от Ватикана. Какво се случи тогава? Нима Католическата черква не се вълнуваше от живота и обстоятелството, че подобен ще бъде обречен в името на религията? Разбира се, кои сме ние да съдим църквата? Все отново е ясно, че те са били против всички типове мъчения в последния XX век.

Като изключим Пий XII, който публично се представяше за герой против нацизма, до момента в който немски учени не откриха преди години, че неговата съществена роля е била да мълчи и да се прави на прелестно заплеснат, когато всяка отдалечена черква под контрола на Ватикана продължава да пита по какъв начин да се действа? Пий XII в никакъв случай не обръща изключително внимание, тъкмо затова продължава да се назовава „ Папата на Хитлер “.

Иронично е да попитаме, само че дали Франциск ще има друго название, когато един ден реши да съобщи трона и ще дава отговор ли за думите си? Преди да заявите, че сме сериозни и кои тъкмо сме, с цел да приказваме за папата и да съдим една цяла институция, отговаряме незабавно – същите миряни и част от 6-тата автокефална черква в света, само че несъмнено, защото останахме без глава на Православната черква, няма по какъв начин да задаваме такива въпроси, а и нашата черква е ангажирана с други занимания.

Не разбирайте неправилно цялата концепция, ние сме последната институция, която би желала да приказваме за война, това е допустимо най-грозното лице на човешката еволюция. Убийството в името на следващия парадокс, изключително под формата на отбрана посредством офанзива или гонене на мислени врагове, слага под въпрос цялото ни битие.

Редно е да попитаме и Ватикана дали се гордее с главата на Католическата черква, въпреки всичко преди години си спомняме, че папа Йоан Павел II беше подготвен да застане пред дулото на револвер, само че в никакъв случай да не изневери на мотото си – независимост. След две години във война, папа Франциск реши да проговори и чак в този момент се сети за мир. Би било забавно да разберем неговите претекстове, най-вероятно е боен пълководец или има информация, която ние нямаме, а може би идната стъпка ще е да освещава танкове, както вършат неговите съветски сътрудници по религия.

Фактът, че след него имаше редица забавни мнения и оправдания, стартира да ни подсказва, че или ние не сме разбрали вярно или най-вероятно папата е имал друга позиция. Все отново е една крачка напред, неговите прародители популяризираха едно изключително вино, което по-късно беше спряно поради съществуването на опиати.

С други думи, мирът идва тогава, когато всяка една черква се бори за него, тя не приказва за мир след две години във война, а приказва за него преди въобще войната да се е случила.