Как санкция на САЩ допринесе за създаването на Байрактар
След като Близкият изток продължава да се преглежда като гореща точка и потвърждава, че скоро няма да забележим мир там, можем да видим и развиването на една технология, която точно споровете там продиктуваха. Бойните дронове, познати като безмоторни летателни апарати, започнаха да се търсят от ден на ден като идеален апарат за война. Никой обаче не е подозирал, че точно турският Байрактар ще се трансформира в острието на украинската офанзива. Как обаче стартира началото?
След като Съединени американски щати съумява да приключи своята инвазия в Ирак, прави някои доста скромни опити да сътвори демократично ръководство през 2003 година Очаквано, най-разумното племе, което би трябвало да се оправи с тази тежка задача, са кюрдите. Избраните ръководещи в Ирак имат и още една задача – да се оправят с Ислямска страна. По същото време се оказва, че Турция постоянно е имала спорове с разнообразни кюрдски сепаратисти и някак си не приема толкоз ярко и задушевно установяването на ново иракско държавно управление с тяхна помощ. Понеже има две партии „ Защитниците на народа “ и Кюрдската работническа партия, Съединени американски щати би трябвало да откри едно доста съществено соломоново решение.
Следователно Съединени американски щати стопира да продава оръжия на Турция, в това число и бойни дронове, които могат да се употребяват против кюрдите. Решението на казуса обаче идва по различен метод. След като Турция не може да закупи несъмнено оръжие, взема решение да си го създаде сама. И тъкмо затова стартира производството на Байрактар. Огромният софтуерен скок е вероятен с помощта на Селчук Байрактар – някогашен студент от университета по технология в Масачузетс.
С помощта на знанията си и зелената светлина от Анкара, той основава компания Baykar Makina Sanayi ve Tikaret A.S. и стартира производството. Първият Bayraktar Caliran 1 се пуска през 2011 година Вторият модел към този момент влиза в деяние през август 2014 година Товарът на машината може да бъде с ракети и Tubitak-SAGE Bozok лазерно насочвани бомби. След сполучливи проби излиза наяве, че на компанията са поръчани към 300 дрона. До ноември 2021 година обаче броят им е доста по-свиреп, а насъбраните часове са над 400 000.
Първият дрон обаче не е толкоз идеален и самостоятелен. В началото основателят употребява технология от своите НАТО съдружници като Австрия, Германия, Канада и Англия. След това идват и малко промени, които подсигуряват цялостна самостоятелност. Всеки дрон може да носи до четири бомби или ракети. Дронът се движи с мотор от 100 конски сили Rotax 912-iS с две витла и може да доближи скорост от над 200 км/ч. Без да бъде преследван неговата междинна скорост е от към 120 км/ч. Байрактар покрива към 320 километра при полет, само че във въздуха може да се носи не повече от 27 часа.
За осъществяването на полета са нужни към три души екипаж, които правят ръководството от земята, както можем да се досетим. На 4 декември 2020 година е изработен и първия изпитателен военен полет на TB2S. Сигналът е обезпечен от самостоятелен турски спътник, който подсигурява контрола на системите и продължава да бъде безусловно самостоятелен от хакерски офанзиви или заглушаване на сигнала.
Според западните медии, Байрактар не може да се мери с американските и европейски технологии, само че пък за сметка на това е извънредно наличен, което прави поръчките му вероятни в целия свят. В момента Турция държи на въоръжение повече от 110 бойни дрона, само че пък не е единствената страна, която ги е употребила за бойни дейности. Макар и да има наложено несъгласие, Анкара продължава да изнася такива оръжия и не инцидентно има случаи, в които над небето на Либия са употребявани точно такива. За такива полети се оповестява още през 2019 година Либийската национална войска е съумяла да смъкна 39 от тях.
Байрактар може да бъде открит на въоръжение и в Азербайджан. Успехи могат да бъдат открити и в Нагорни Карабах, въпреки и един от дроновете да е свален на 8 ноември 2020 година Етиопия също е употребила този летателен уред, с цел да обезврежда сепаратистите Тиграй. През 2019 година Украйна също разгласи, че е поръчала 12 дрона и е на път да направи поръчка за още 12, както и да закупи три контролни станции. През 2021 година поръчва още 6 дрона и чака още 48 да бъдат доставени. Твърди се, че на 9 април 2021 година точно Байрактар е направил разследващи полети над Донбас.
Със старта на войната на 24 февруари тази година, армията на Лукашенко, както и тази на Путин твърди, че е съумяла да смъкна два дрона. На 27 февруари Украйна оповестява, че е съумяла да удари съветска колона отвън Керсон и Житомир. По това време Руските Военновъздушни сили настояват, че са съумели да запазят превъзходството си над небето, само че командирът на украинските Военновъздушни сили лейтенант-генерал Микола Олешчук е на мнение, че дроновете не са били толкоз лесни за засичане и ударите от въздуха остават основни за тях. От февруари до април се твърди, че руснаците са съумели да смъкват още няколко. Един от най-звучните плесници за съветската офанзива остава потопяването на бойния транспортен съд Москва, за който се твърди, че е изумен от две R-360 Neptune ракети покрай Одеса.
Според неофициалните данни, други два Байрактара са помогнали за довършването на започнатото. Интересен факт е, че турски дрон съумява да унищожи Mi-8 хеликоптер, който разтоварва боен личен състав на Змийския остров. Отношението към турското оръжие продължава да пораства до степен, в която украинците пишат даже ария „ Bayraktar “ в мрежата и не се тормозят да я споделят в интернет. Дори и самият дрон да не е идеален, той продължава да се постанова като желан избор от армията, изключително откакто се потвърждава пред по този начин наречената втора най-голяма войска в света.
