След Кардам, който сложил край на политическата криза през 8

След Кардам, който поставил завършек на политическата рецесия през 8 век, на българския трон се възкачил Крум. Той поставя основите на династия, която е управлявала българската страна през Средновековието и в същото време неговото ръководство го трансформира в европейски блян за общественик.

По този мотив Мишел дьо Монтен написа:

" В тази страна думите означаващи неистина, изменничество, измяна, непочтеност, сребролюбие, злоба, клюка, са непознати “
През първите 6 години от своето ръководство Крум насочил своите старания за обединяване на българите и превръщането на България в обществено обективна страна. Това съгласно Паисий той постигнал, „ като през тези 6 години от царуването си се занимавал единствено с вътрешните наредби на царството си “

Обединяването на българите Крум направил с добре планувани военни акции. Според Паисий „ той най–напред съградил Търново, три замъци сред реката Янтра, и тук сложил царския трон “. През 805г той не просто разрушил аварите, „ а оказал помощ на панонските българи да се освободят от франките и аварите, с които имали непрестанни боеве “. За това свидетелства още веднъж Паисий.

Логичното продължение било да превземе Сердика и по този начин на практика да приключи обединяването на всички българи – Дунавските пристигнали с Аспарух, тези в Панония и тези от Карвунската земя, наричана още долната земя Охридска.

В тази нова обстановка - обединена България - Крум въобще не е протакал осъществяването на дълга си като държател. Оповестил на всички свои жители законите, които ще регламентират техния живот, включително и на българите, пристигнали от Аварския хаганат, за които приказва Лексиконът на Свидас:

„ А той като чул думите им, свикал всички българи и им заповядал, като издал следните закони: Ако някой упрекна другиго, да не бъде слушан, преди да бъде вързан и разпитан. И в случай че се окаже, че той клюки и лъже, да бъде погубен. Не се разрешава да се дава храна на оня, който краде. Или в случай че някой би се осмелил да направи това, парцелите му да бъдат отнети. Заповядал също да се строшават краката на крадците и всички лозя да се изкоренят. На всеки, който проси, да не се дава малко, само че да бъде (достатъчно) удовлетворен, с цел да не изпадне отново в потребност, или пък който не е постъпил по този начин, да му бъдат отнети парцелите ”.

Няма сведения за друго законодателство в Европа от този интервал, което дотам да подсигурява човешкото битие. Но това не се случва и в последващите столетия. Няма сходен образец и през днешния ден. Звучи в действителност необичайно, че заможният е задължен да помогне на просяка. Дали този закон е бил действителност или легенда? Тъй като дълги години нас ни учеха, че богатият човек е грабител, че той постоянно е неприятен, може би за това не обръщахме внимание на текст от Стратегикона на Кекавмен:

„ Във всичко се застъпват за нуждаещия се. И в действителност богатият е господ за бедния, тъй като го облагодетелства. За това и българите назовават имотния - богат, което значи богоподобен ”.

Крумовата страна освен подсигурява реда в обществото, само че и опцията за разцвет на всяка персона. Не на същото мнение е академичното издание „ История на България “. Според изводите, направени в него, Крумовите закони са имали за цел да контролират и ускорят процесите, водещи до слагането на обеднелите и лишени от земя и средства за произвеждане селяни под покровителството и властта на издигащите се едри земевладелци. Според изводите в академичното издание победоносните войни на северозапад, разширението към Средец и югозападните земи на полуострова, успеха през 811г. и последвалите военни дейности в Тракия довели до обогатяването на владетеля и на неговите първи помощници. Същевременно съгласно академичното издание, войните, водени от Крум съвсем от самото начало на неговото ръководство, утежнявали ситуацията на селячеството – по един или различен метод то загубвало правото си на благосъстоятелност върху своята земя, принуждавало се да се подчини на едрите земевладелци и да обработва тяхната земя към този момент като прикрепено към нея население.

Сведенията на средновековните извори и изказванията, изказани в академичното издание, мисля, че се разграничават и това е явно.
От позицията си на държател на обединена и обществено обективна България, на незаобиколим политически фактор в Европа, разумно сключил мир и със западния цар Карл Велики. За този кротичък контракт написа и Паисий.

Крум основава доктрината „ България “:
- Обединение на българите, заселили се в Централна и Югоизточна Европа в единна държава;
- Създаване на обществено заслужено държавно устройство, което подсигурява нужната грижа за всеки български поданик;
- Превръщането на България в съществена геополитическа мощ на европейския континент.

При Крум и неговият брат Омуртаг на процедура е осъществено обединяване на съвсем всички територии в Централна и Югоизточна Европа обитаеми с българи. България реализира най-големия си подем като геополитическа мощ в Европа. Логична е реакцията на Византия към България, която към този момент играе ролята на главен геополитически фактор. Империята на ромеите взема решение да позволи съществено въпроса с все по-засилващата се българска страна. Това довежда до похода на Никифор в българските земи през 811г. Нито в гръцките, нито в латинските извори имаме директни сведения къде е била фамозната борба сред ромеи и българи. Академичното издание на История на България приема, че мястото на решителното стълкновение по всяка възможност е било в теснините на северния скат на Върбишкия проход, по течението на Камчия. Това съмнение обаче е изказано, без да има поддръжката на нито един исторически извор. Паисий в своята история изрича друго мнение за мястото на фамозната борба. Та съгласно него Крум разрушава Никифор недалече от Никопол, край Славомир. За кое населено място Никопол е писал той? В анонимния ватикански роман има сведения, че превземайки незнайно населено място, Никифор разграбил Крумовото богатство и го раздавал на бойците си. След това обаче се отправил към Сердика. Пътя за Сердика на север от Стара планина е минавал край Никополис пъкъл Иструм. Имайки поради сведенията на Паисий и анонимния ватикански роман прекомерно евентуално е борбата да се е случила в пространството, заключено сред днешното село Никюп, река Росица, река Янтра и днешното село Сломер, някогашно Славомир. А самият Никифор бил погубен на 26 юли край село Сломер.За това написа Паисий в неговата история.

Крум заплашил съществуването на доктрината „ Византия “ със основаването на доктрината „ България “. Войната сред Крум и Никифор е война на доктрини, а не просто боен конфликт сред българи и ромеи.
Български историци от Възраждането разказват Крум като:

- „ Отбран, милосърден и сполучлив във война “- Паисий
- „ Голям и проницателен левент “ - Христо Драганов
- „ Великий и мудрий мъж “ – Раковски

Авторът на неизвестен дубликат на историята на Паисий също вижда Крум като извънреден държател:

„ Подир Кардама воцарил са Крум, 12-ий цар Болгарский, който бил огромен и проницателен левент “

Не може да се пропусне и отношението на византийските историци към Крум. Те със благоговение го наричали нов Синехарим.

Време е България да отдава респект на най-великия си държател. Време всички професори, доценти и учени, които са писали най-различни неистини за Крум да бъдат оповестени за persona non grata за българската история. Време е край Сломер да бъде повдигнат панорамен комплекс, който да възвеличава Крум и неговите бойци. Време е във всеки кабинет на властта да бъде подложен портрет на Крум, а върху всяко бюро в тях да има досието с осъществената фантазия на българите за обществено справедливата страна.