„Амонит“ – две жени между любовта и болката
След „ Каръл “, в който и Руни Мара превъзходно пресъздават любовта сред две дами, ми е мъчно да харесам толкоз доста различен куиър филм. Затова и към, който трябваше да дебютира в Кан през май 2020, само че го направи през есента в Торонто, подходих без упования. Още повече че ми подсети малко на още преди да го виждам и макар обстоятелството, че основните функции са поверени на Кейт Уинслет и Сърша Ронан, което единствено по себе си е причина за нещо, на което би трябвало да се даде късмет.
Името на кино лентата идва от амонитите – липсващ тип мекотели от времето на динозаврите, които били със спираловидна черупка, тъй като тъкмо такива търси Мери Анинг () край крайбрежията на Лайм Реджис през 40-те години на XIX век. Героинята е основана по действително съществувала историческа персона – палеонтолог със същото име.
Мери живее само с майка си, която е изгубила всичките си останали деца. Двете съвсем не приказват, а някъде сред мълчанието им се е спотаила болката. От загубата, от неналичието на топлота, от неналичието на обич. Липса, която Мери се пробва да запълни с следващите няколко вкаменелости, събрани в кошницата си.
Изумителна е Кейт Уинслет, даже и в мълчанието си. Пестелива откъм думи е героинята й, даже когато в живота й се появява инцидентен екскурзиант, който я моли да одобри за асистент меланхоличната му брачна половинка – Шарлот Мърчисън (). Млада, изящна, не по-малко безмълвна и с не по-малко болежка, криеща зад финото си тяло. Единствената причина, с цел да каже „ да “ студената Мери Анинг, са парите, които ще получи за това. За Шарлот изборът е безразличието, тишината и бурното море, което не съумява да удави загубата й, само че едвам не я погубва.
Някъде сред живота и гибелта, сред вкаменелостите, сред мълчанието и приглушената от свещи светлина, пламва буйна връзка сред двете дами. Толкова разнообразни и толкоз дружно. Две дами сред любовта и болката. Две дами, които нямат потребност от доста думи, с цел да я споделят. Интимността, погледите и морският бряг са задоволителни, с цел да приютят сърцата им, които са не запомнили да обичат. За да заобичат още веднъж. За да се усмихват още веднъж.
Дали двете ще останат дружно? Дали една такава неразрешена обич сред две дами може да премине оттатък безлюдния бряг? Дали може да излезе отвън тясното легло, което споделят Мери и Шарлот? Финалът е тъкмо подобен, какъвто би трябвало да бъде. „ Мисля, че „ Амонит “ е роман за силата на любовта и дълбоката интимна, човешка връзка, за силата на вярата, от която доста от нас се нуждаят в този миг, когато са физически изолирани и се усещат самотни “, споделя режисьорът Франсис Лий.
И той съумява да ни даде вяра, да покаже, че ничия самотност не е безконечна, че любовта сред две дами може да бъде също толкоз мощна и също толкоз допустима (и Кейт, и Сърша са задоволително безапелационни в играта си), без значение от времето, в което е изживяна, тъй като от време на време тя е единственото ни избавление. От болката.
Името на кино лентата идва от амонитите – липсващ тип мекотели от времето на динозаврите, които били със спираловидна черупка, тъй като тъкмо такива търси Мери Анинг () край крайбрежията на Лайм Реджис през 40-те години на XIX век. Героинята е основана по действително съществувала историческа персона – палеонтолог със същото име.
Мери живее само с майка си, която е изгубила всичките си останали деца. Двете съвсем не приказват, а някъде сред мълчанието им се е спотаила болката. От загубата, от неналичието на топлота, от неналичието на обич. Липса, която Мери се пробва да запълни с следващите няколко вкаменелости, събрани в кошницата си.
Изумителна е Кейт Уинслет, даже и в мълчанието си. Пестелива откъм думи е героинята й, даже когато в живота й се появява инцидентен екскурзиант, който я моли да одобри за асистент меланхоличната му брачна половинка – Шарлот Мърчисън (). Млада, изящна, не по-малко безмълвна и с не по-малко болежка, криеща зад финото си тяло. Единствената причина, с цел да каже „ да “ студената Мери Анинг, са парите, които ще получи за това. За Шарлот изборът е безразличието, тишината и бурното море, което не съумява да удави загубата й, само че едвам не я погубва.
Някъде сред живота и гибелта, сред вкаменелостите, сред мълчанието и приглушената от свещи светлина, пламва буйна връзка сред двете дами. Толкова разнообразни и толкоз дружно. Две дами сред любовта и болката. Две дами, които нямат потребност от доста думи, с цел да я споделят. Интимността, погледите и морският бряг са задоволителни, с цел да приютят сърцата им, които са не запомнили да обичат. За да заобичат още веднъж. За да се усмихват още веднъж.
Дали двете ще останат дружно? Дали една такава неразрешена обич сред две дами може да премине оттатък безлюдния бряг? Дали може да излезе отвън тясното легло, което споделят Мери и Шарлот? Финалът е тъкмо подобен, какъвто би трябвало да бъде. „ Мисля, че „ Амонит “ е роман за силата на любовта и дълбоката интимна, човешка връзка, за силата на вярата, от която доста от нас се нуждаят в този миг, когато са физически изолирани и се усещат самотни “, споделя режисьорът Франсис Лий.
И той съумява да ни даде вяра, да покаже, че ничия самотност не е безконечна, че любовта сред две дами може да бъде също толкоз мощна и също толкоз допустима (и Кейт, и Сърша са задоволително безапелационни в играта си), без значение от времето, в което е изживяна, тъй като от време на време тя е единственото ни избавление. От болката.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ