Точка Немо – космическата гробница на Земята
След изстрелването на Спутник 1 през 1957 година от нашата планета изхвърчат няколко хиляди апарата, които би трябвало да правят разнообразни задачи към земната орбита, а и освен. При всяко завръщане, най-малко до времето, в което Space X не стартира да приземява своите спътници. Какво се случва с всеки летателен уред, когато към този момент не е нужен и би трябвало да бъде свален от орбитата? Те въобще не са малко, изключително откакто си спомним, че имаме счупени спътници, изоставени ракети и даже остатъци от летателни апарати, които нормално стартират да пречат? В множеството случаи, галактическите остатъци могат да летят със скорост от 27 хиляди километра в час и постоянно съумяват да понесат със себе си и други галактически боклуци.
Очевидно е, че това е информация, която е била насъбрана с опит и откакто никой не желае техника за милиони долари да станат жертва на боклуци, галактическата конвенция изисква насочването на остарялата техника към единствената гробница за спътници, ракети и други изкуствени спътници. След като през днешния ден всеки един спътник се употребява, с цел да оказва помощ с GPS сигналите, както и телекомуникацията, разумно е, че би трябвало да се стигне до по-разумен метод за изчистване на галактическата орбита. Добрата вест е, че най-малко не би трябвало да се тормозим за екологията, тъй като в космоса няма такава.
Все отново системата надалеч не е съвършена, само че галактическото право показва, че когато един обект би трябвало да бъде свален от космоса, всеки се стреми да стигне до точка Немо. Такава съществува и от последния век се употребява като галактическа гробница. Всички спътници и остатъци би трябвало да бъдат ориентирани към далечните елементи на Тихия океан и по-точно на юг от екватора. Това е най-далечната локация, определена надалеч от сушата. Намира се на близо 4023 километра на изток от Нова Зеландия. При свалянето на совалка или спътник, това е единственото място, където възможностите да бъде ранен човек или лодка, са извънредно дребни. Първият заровен транспортен съд там е свален точно през 1971 година
Повече от 260 галактически обекта намират своето място и огромна част от тях са съветски. В този интервал точно съветската галактическа стратегия господства космоса, а по-късно и Международната галактическа станция заема своето място от 1986 година до 2001 година През 2001 година станцията МИР към този момент е ориентирана към точка Немо през март. По пътя към своето гробище, съветските учени следят по какъв начин се разпада в атмосферата и към 6 огромни фрагмента стартират да падат по морската повърхнина. Същата орис сполита и европейския Жул Верн, както и още доста други. Изчисляването на траекторията, както и насочването на един транспортен съд изисква доста сериозна работа и калкулации.
Обикновено всички галактически станции резервират контакт с останалите кораби в орбита и подхващат защитни маневри, с които да се предпазят при възможния заход, въпреки всичко главната задача е да се смъкна единствено ненужния обект. Веднъж откакто се изгуби сигналът, спътникът може да поеме всяка посока, тъкмо затова всички полети са изцяло регламентирани, както и погребването на галактически кораби. Преди години ще открием, че Skylab на NASA не съумя да стигне до местоположението и съумя да се разбие някъде в Западна Австралия през далечната 1979 година
На същия принцип и никой не знаеше къде ще падне китайския Tiangong-1 и откакто никой към този момент нямаше връзка с обекта, корабът публично съумя да доближи съвсем до точката Немо през април 2018 година Не е ясно какво са правили китайските учени, само че съумяват да го погребат в вярното време и място. През 2031 година NASA счита да потопи още една Международна галактическа станция, откакто повече от 30 години продължава да служи, само че се счита, че ще излезе от приложимост през 2030 година
Към този миг галактическата гробница е на повече от половин век. Любопитен факт е, че най-близката цивилизация до точка Немо, това са космонавтите, които летят над нея всеки ден.
