Александър Симов в ПИК и Ретро: Сблъсъкът Нинова – Крум Зарков. Кой ще спечели?
След изборите на 14 ноември Българска социалистическа партия за следващ път се оказа на кръстопът. Това е кръстът, който левицата носи през целия преход – едно свръхусилие за смяна, само че постоянно е неразбираемо в каква посока ще е тя. Българска социалистическа партия за следващ път не съумя да повярва на спада на своите резултати, изправи се пред проваляне, невиждано в историята на прехода, и още веднъж анализатори в разнообразни тоналности започнаха да вещаят завършек на левицата, нейната дефинитивна политическа гибел и какви ли още не злощастия. Това не е нещо невиждано в историята на прехода.
Цели генерации израснаха с концепцията, че след още едни избори Българска социалистическа партия си отива, дефинитивно се срутва в канализацията на историята и оттук насетне българският политически модел ще се развива без нея. И всякога тези пророчества се оказват без никакви корени и смислена основа.
свързани новини28045на 30.11.2021224435на 01.12.2021
В обстановка, в която всеки нововъзникващ ефирен план се разполага в дясното пространство, тъй като това е съвременно, фешън и модерно, Българска социалистическа партия се оказа единствената противотежест на всяка политическа структура, която се пробва да ни каже, че дясната политика може вълшебен да реализира леви цели. Това е огромната оптическа заблуда на прехода, магическият трик за продобиване на гласовете на балъците, които са подготвени да влагат във всяко политическо знамение не просто вяра, само че и действителните си гласове. Историята на България по време на прехода може да бъде разказана в призмата на тази люлка, която хвърля гласовете на болшинството в следващата вяра за знамение.
Отстрани това наподобява уморително и по вълшебен неуместно, само че България нямаше да бъде България, в случай че можеше да бъде разказана в логичен термини. Така стигнахме до 14 ноември, когато като първа политическа мощ изплува новообразуваната партия „ Продължаваме промяната “, а Българска социалистическа партия остана четвърта в оспорваното съревнование. Това отприщи ново съревнование в левицата, тъй като мнозина отписаха Корнелия Нинова като водач на социалистическата партия и започнаха да си фантазират друго ръководство на тази групировка, по-мускулесто и напористо, несъмнено. В окото на бурята е мъчно за действителни разбори и студен здрав разсъдък, само че още занапред можем да се опитаме да забележим какво следва. След пагубните резултати на Българска социалистическа партия Нинова подаде оставка, само че новият правилник на левицата не планува елементарен излаз от това положение.
Тепърва следва конгрес, който да установи оставката на водача, а по-късно следва дълга и комплицирана процедура по директен избор на водач, която може да завърши и по много непредвиден метод. Към момента един-единствен човек в левицата е предявил искания към лидерското място в Българска социалистическа партия и това е младокът Крум Зарков , който от дълго време е тайното въжделение на доста хора за друг политически живот на социалистическата партия. Всичко това предпоставя много бурни дни за Българска социалистическа партия и огромният въпрос оттук насетне е ще се отдръпна ли Нинова от лидерското място и ще има ли Българска социалистическа партия нов ръководител през януари идната година. Това е въпрос без съответен отговор, тъй като още доста неща предстоят да се случат.
Корнелия Нинова не е за подценяване. Тя към момента има поддръжката на необятните членски маси на Българска социалистическа партия. Лидерката на социалистическата партия стартира промяна, която не е за подценяване. Тя ограничи депутатските мандати до три, влезе в борба с левите олигарси и стартира позиционна война с феодалите в Българска социалистическа партия. Връх на нейната борба стана опълчването ѝ с Георги Гергов, който овладя като раков израстък пловдивската организация на левицата. Това беше борба на живот и гибел. Тя стартира, може би прекомерно късно, една смислена борба за друга партия. Действията ѝ към момента се радват на поддръжката на елементарните социалисти, които правят оценка това титанично изпитание за пречистване на левицата. Нинова за тях към момента е знак на борбата за друга Българска социалистическа партия, за социалистическа партия с чисто лице, с нова биография, с друго съществуване и живот, който поглежда оттатък старите условности и дадености.
В този смисъл всеки, който отписва Нинова, в действителност потегля против жизненоважна промяна в Българска социалистическа партия, която показва левицата като особеното лице на политическия живот у нас, като партията, която се е изправила против вътрешните си демони и се е преборила с тях. Нинова не е просто знак на смяната, а на особеното политическо положение на левицата, на това изпитание, което отличава Българска социалистическа партия от всички останали партии. Ето за какво нито един анализатор към момента не е в положение да планува процесите в левицата, тъй като в опълчването там към момента има прекалено много незнайни и най-важното – процесите там не са стигнали до своя логически свършек. Много хора написаха прежедевременен некролог на Корнелия Нинова, само че тя към момента има сили не просто за възкресение, а за това да поведе левицата в напълно нова посока. Като да вземем за пример да я вкара в ръководството.
Това е ироничното в обстановката. Българска социалистическа партия с 80 народни представители в 44-тото Народно заседание беше изцяло заобиколим фактор, политическа мощ, която можеше да бъде подценена и оставена настрана. Българска социалистическа партия с 26 народни представители в 47-ия парламент държи ключа към ръководството и въобще не може да бъде заобиколена при съставянето на формулата за ръководство. Заради това евентуално вътрешната съпротива на Нинова се опита да я саботира тъкмо в опитите Българска социалистическа партия да взе участие в идващото държавно управление, тъй като добре осъзнават, че това е пътят не просто за закрепването на левицата, а одобряването на социалистите като фактор на непоклатимост, предвидимост и здрав разсъдък. С други думи – всички опити за разклащането на Нинова се отразяват освен на твърдото ядро на левицата, само че и резонират с най-дълбоките усеща на левицата, която постоянно е настроена държавнически.
Крум Зарков от своя страна е едно от младите и съвременни лица на левицата. Той символизира демократичния дух на социалистическата партия и се радва на поддръжката на градските леви, които мечтаят за социалистическа партия с друга конфигурация. На негова страна е Младежкото обединяване на партията, чиито представители шумно оповестиха своята поддръжка, само че това е нож с две остриета. Защото, от една страна, Българска социалистическа партия се нуждае от обновяване, само че от друга, в случай че това обновяване завие в прекомерно градска и демократична посока, това ще отблъсне много необятни членски маси, които по този начин или другояче от дълго време наблюдават процесите в левицата, само че имат едно мислено за Истанбулската спогодба и опитите за насилствена рационализация на социалистическите низини. Нинова към този момент веднъж удари Зарков, че той има проблем не с нея, а с Българска социалистическа партия, тъй като е един от либералите в партията, а той ѝ отговори, че тя се пробва да го обиди с тази офанзива.
На страната на Зарков стои освен младостта, а и това, че той съумя да се разграничи от вътрешната съпротива в Българска социалистическа партия, тъй като тя не е коз, а единствено котва на неговата шия. Предимството на Нинова обаче, която не е споделила дали счита да взе участие в новата борба за водач, е това, че тя е водачът, почнал смяната в Българска социалистическа партия, и че без значение от всички компликации тя трансформира социалистическата партия в съществена опция на ГЕРБ. Тоест пред левицата стои ясно изразен избор – дали да продължи в досегашната линия на опълчване, или да потърси някакъв нов път за развиване с всички опасности на новата персона и новата политическа линия.
Описан по този начин, конфликтът Нинова – Зарков звучи обикновен и елементарен, само че в действителност нещата са по-сложни. Самата Нинова към този момент един път сподели, че Зарков е нейно изобретение и че тя му е дала път в политическия живот на страната. От позиция на Зарков евентуално нещата в Българска социалистическа партия наподобяват също толкоз просто – левицата се нуждае от нов водач, с цел да получи късмет за друго посланичество и доверие на българските жители. Процесът обаче се усложнява от почналите договаряния за присъединяване във властта. Защото в последна сметка те ще предопределят изхода от лидерската борба в Българска социалистическа партия. След доста години в съпротива левицата има късмет за съществена дума в ръководството и за рещаващ глас за пътя на страната оттук насетне. През януари на конгреса на Българска социалистическа партия това ще е главната тематика за обсъждане. Ако Нинова е съумяла да проправи пътя на социалистите в ръководството, нейното място ще е безалтернативно и тя няма аргументи да се безпокои за бъдещето. Ако нещо е минирало този развой, то Зарков ще има своя късмет да ѝ се опълчи.
Точно този конфликт обаче демонстрира, че Българска социалистическа партия в действителност е единствената демократична партия в объркания български политически пейзаж. След трагичните избори на 14 ноември само Българска социалистическа партия е потънала в екзистенциална рецесия и това е огромното доказателство, че тя е единствената действителна партия, която съществува в България през днешния ден. А това в последна сметка е огромният плюс на левицата. Защото всичко останало е път в нищото.
Цели генерации израснаха с концепцията, че след още едни избори Българска социалистическа партия си отива, дефинитивно се срутва в канализацията на историята и оттук насетне българският политически модел ще се развива без нея. И всякога тези пророчества се оказват без никакви корени и смислена основа.
свързани новини28045на 30.11.2021224435на 01.12.2021
В обстановка, в която всеки нововъзникващ ефирен план се разполага в дясното пространство, тъй като това е съвременно, фешън и модерно, Българска социалистическа партия се оказа единствената противотежест на всяка политическа структура, която се пробва да ни каже, че дясната политика може вълшебен да реализира леви цели. Това е огромната оптическа заблуда на прехода, магическият трик за продобиване на гласовете на балъците, които са подготвени да влагат във всяко политическо знамение не просто вяра, само че и действителните си гласове. Историята на България по време на прехода може да бъде разказана в призмата на тази люлка, която хвърля гласовете на болшинството в следващата вяра за знамение.
Отстрани това наподобява уморително и по вълшебен неуместно, само че България нямаше да бъде България, в случай че можеше да бъде разказана в логичен термини. Така стигнахме до 14 ноември, когато като първа политическа мощ изплува новообразуваната партия „ Продължаваме промяната “, а Българска социалистическа партия остана четвърта в оспорваното съревнование. Това отприщи ново съревнование в левицата, тъй като мнозина отписаха Корнелия Нинова като водач на социалистическата партия и започнаха да си фантазират друго ръководство на тази групировка, по-мускулесто и напористо, несъмнено. В окото на бурята е мъчно за действителни разбори и студен здрав разсъдък, само че още занапред можем да се опитаме да забележим какво следва. След пагубните резултати на Българска социалистическа партия Нинова подаде оставка, само че новият правилник на левицата не планува елементарен излаз от това положение.
Тепърва следва конгрес, който да установи оставката на водача, а по-късно следва дълга и комплицирана процедура по директен избор на водач, която може да завърши и по много непредвиден метод. Към момента един-единствен човек в левицата е предявил искания към лидерското място в Българска социалистическа партия и това е младокът Крум Зарков , който от дълго време е тайното въжделение на доста хора за друг политически живот на социалистическата партия. Всичко това предпоставя много бурни дни за Българска социалистическа партия и огромният въпрос оттук насетне е ще се отдръпна ли Нинова от лидерското място и ще има ли Българска социалистическа партия нов ръководител през януари идната година. Това е въпрос без съответен отговор, тъй като още доста неща предстоят да се случат.
Корнелия Нинова не е за подценяване. Тя към момента има поддръжката на необятните членски маси на Българска социалистическа партия. Лидерката на социалистическата партия стартира промяна, която не е за подценяване. Тя ограничи депутатските мандати до три, влезе в борба с левите олигарси и стартира позиционна война с феодалите в Българска социалистическа партия. Връх на нейната борба стана опълчването ѝ с Георги Гергов, който овладя като раков израстък пловдивската организация на левицата. Това беше борба на живот и гибел. Тя стартира, може би прекомерно късно, една смислена борба за друга партия. Действията ѝ към момента се радват на поддръжката на елементарните социалисти, които правят оценка това титанично изпитание за пречистване на левицата. Нинова за тях към момента е знак на борбата за друга Българска социалистическа партия, за социалистическа партия с чисто лице, с нова биография, с друго съществуване и живот, който поглежда оттатък старите условности и дадености.
В този смисъл всеки, който отписва Нинова, в действителност потегля против жизненоважна промяна в Българска социалистическа партия, която показва левицата като особеното лице на политическия живот у нас, като партията, която се е изправила против вътрешните си демони и се е преборила с тях. Нинова не е просто знак на смяната, а на особеното политическо положение на левицата, на това изпитание, което отличава Българска социалистическа партия от всички останали партии. Ето за какво нито един анализатор към момента не е в положение да планува процесите в левицата, тъй като в опълчването там към момента има прекалено много незнайни и най-важното – процесите там не са стигнали до своя логически свършек. Много хора написаха прежедевременен некролог на Корнелия Нинова, само че тя към момента има сили не просто за възкресение, а за това да поведе левицата в напълно нова посока. Като да вземем за пример да я вкара в ръководството.
Това е ироничното в обстановката. Българска социалистическа партия с 80 народни представители в 44-тото Народно заседание беше изцяло заобиколим фактор, политическа мощ, която можеше да бъде подценена и оставена настрана. Българска социалистическа партия с 26 народни представители в 47-ия парламент държи ключа към ръководството и въобще не може да бъде заобиколена при съставянето на формулата за ръководство. Заради това евентуално вътрешната съпротива на Нинова се опита да я саботира тъкмо в опитите Българска социалистическа партия да взе участие в идващото държавно управление, тъй като добре осъзнават, че това е пътят не просто за закрепването на левицата, а одобряването на социалистите като фактор на непоклатимост, предвидимост и здрав разсъдък. С други думи – всички опити за разклащането на Нинова се отразяват освен на твърдото ядро на левицата, само че и резонират с най-дълбоките усеща на левицата, която постоянно е настроена държавнически.
Крум Зарков от своя страна е едно от младите и съвременни лица на левицата. Той символизира демократичния дух на социалистическата партия и се радва на поддръжката на градските леви, които мечтаят за социалистическа партия с друга конфигурация. На негова страна е Младежкото обединяване на партията, чиито представители шумно оповестиха своята поддръжка, само че това е нож с две остриета. Защото, от една страна, Българска социалистическа партия се нуждае от обновяване, само че от друга, в случай че това обновяване завие в прекомерно градска и демократична посока, това ще отблъсне много необятни членски маси, които по този начин или другояче от дълго време наблюдават процесите в левицата, само че имат едно мислено за Истанбулската спогодба и опитите за насилствена рационализация на социалистическите низини. Нинова към този момент веднъж удари Зарков, че той има проблем не с нея, а с Българска социалистическа партия, тъй като е един от либералите в партията, а той ѝ отговори, че тя се пробва да го обиди с тази офанзива.
На страната на Зарков стои освен младостта, а и това, че той съумя да се разграничи от вътрешната съпротива в Българска социалистическа партия, тъй като тя не е коз, а единствено котва на неговата шия. Предимството на Нинова обаче, която не е споделила дали счита да взе участие в новата борба за водач, е това, че тя е водачът, почнал смяната в Българска социалистическа партия, и че без значение от всички компликации тя трансформира социалистическата партия в съществена опция на ГЕРБ. Тоест пред левицата стои ясно изразен избор – дали да продължи в досегашната линия на опълчване, или да потърси някакъв нов път за развиване с всички опасности на новата персона и новата политическа линия.
Описан по този начин, конфликтът Нинова – Зарков звучи обикновен и елементарен, само че в действителност нещата са по-сложни. Самата Нинова към този момент един път сподели, че Зарков е нейно изобретение и че тя му е дала път в политическия живот на страната. От позиция на Зарков евентуално нещата в Българска социалистическа партия наподобяват също толкоз просто – левицата се нуждае от нов водач, с цел да получи късмет за друго посланичество и доверие на българските жители. Процесът обаче се усложнява от почналите договаряния за присъединяване във властта. Защото в последна сметка те ще предопределят изхода от лидерската борба в Българска социалистическа партия. След доста години в съпротива левицата има късмет за съществена дума в ръководството и за рещаващ глас за пътя на страната оттук насетне. През януари на конгреса на Българска социалистическа партия това ще е главната тематика за обсъждане. Ако Нинова е съумяла да проправи пътя на социалистите в ръководството, нейното място ще е безалтернативно и тя няма аргументи да се безпокои за бъдещето. Ако нещо е минирало този развой, то Зарков ще има своя късмет да ѝ се опълчи.
Точно този конфликт обаче демонстрира, че Българска социалистическа партия в действителност е единствената демократична партия в объркания български политически пейзаж. След трагичните избори на 14 ноември само Българска социалистическа партия е потънала в екзистенциална рецесия и това е огромното доказателство, че тя е единствената действителна партия, която съществува в България през днешния ден. А това в последна сметка е огромният плюс на левицата. Защото всичко останало е път в нищото.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ