Европейските данъкоплатци отново спасяват банки
След финансовата рецесия от 2007-2008-а редовите европейци получиха заричане да не са на предната линия при избавителните акции на банки на ръба на банкрута. И първата сметка да платят вложителите.
Поне такава бе поръчката на някогашния еврокомисар Мишел Барние. "Данъкоплатците не би трябвало да заплащат за грешките на банките. Приключи епохата на всеобщите избавителни мероприятия ", изпъчи се господин Барние след съвещанието на ЕКОФИН на 19 декември 2013-а, на което бе показан Единния механизъм за преструктуриране на неплатежоспособни банки. Еврокомисарят дефинира деня като "изключително значим " за банковия съюз и "паметен " за финансовия бранш на Европа поради показаните "революционни промени ".
Днес, шест години по-късно, обществеността още веднъж е призована на помощ на банкерите. На 5 декември Брюксел утвърди спасението на немската Norddeutsche Landesbank-Girozentrale (Nord LB) с 3.6 милиарда евро откакто комисията за конкуренцията реши, че проектът за рекапитализация не включва държавна помощ. Италия пък оказа помощ на Banca Popolare di Bari с 900 млн. евро на 15 декември.
След последната международна финансова рецесия Европейският съюз контракти набор от правила за прекачване на товара от проблематични вземания на притежателите и на кредиторите на закъсалите банки, принуждавайки ги да поемат загуби преди да бъде позволено потреблението на обществени средства. За тази цел на 1 януари 2015-а бе основана и специфична организация - Единен съвет за преструктуриране, която проработи с цялостен потенциал година по-късно. Тя обаче се занимава единствено с най-едрите случаи, до момента в който останалите са подчинени на националните закони за неплатежоспособност. А те се разграничават значително и могат да отворят пролуки за обществени избавителни акции. От 2016-а насам разноските за тези интервенции се натрупат (и към този момент са над 45 милиарда евро), демонстрирайки за следващ път нежеланието на държавните управления да ползват най-драстичните условия на пакета от принадлежности за банки в заплаха. Най-показателните проблеми, при които данъкоплатците са призовани на помощ на банкерите след 2016-а, са главно в Италия, само че има и изключения.
Последният образец за държавна помощ е за италианската районна банка Banca Popolare di Bari, натрупала необслужвани заеми в размер, надхвърлящ всевъзможни допустими граници. За да се оправи с проблемите кредиторът изиска 1 милиарда евро, а "Банка д'Италия " я сложи под специфичен административен надзор на 13 декември. В късните часове на 15 декември италианският кабинет гласоподава 900 млн. евро избавителна инжекция за Banca Popolare di Bari, която, с активите си под 14 милиарда евро е прекомерно дребна, с цел да попадне в обсега на пълномощията на Брюксел. И, сходно на предходните случаи в италианския юг, прехвърлянето на загубите на вложителите е политически безразсъдно, тъй като по-голяма част от банковите отговорности са продадени на дребни клиенти, които са и гласоподаватели. Парите ще влязат в закъсалия дебитор посредством държавната Banca del Mezzogiorno-Mediocredito Centrale, която държавното управление се готви да трансформира в "банка за вложения " в южна Италия.
Изключението от признатото предписание за преструктуриране на банки в несъстоятелност е с немски адрес и е за кредитора Nord LB. Той получи при започване на месеца зелена светлина от Европейски Съюз за помощ в размер на 3.6 милиарда евро, от които 2.8 милиарда евро - под формата на финансова инжекция, както и в допълнение към 5 милиарда евро във тип на гаранции, откакто банковите финанси бяха смутени от неприятни заеми за корабостроителния отрасъл. Тази финансова тежест е разпределена сред немските провинции Долна Саксония и Саксония Анхалт и държавни спестовни банки. Европейската комисия пък реши, че в тази ситуация няма противозаконна държавна помощ, тъй като вложителите са възмездени "по пазарни условия ", което значи, че всеки частен вложител, най-малко на доктрина, приема същите условия.
В началото на годината италианската Banca Carige, която изпадаше от рецесия в рецесия поради купища необслужвани заеми и непрестанни мениджърски спорове, бе сложена под административно ръководство от Европейската централна банка - невиждано решение за компания от сходен диаметър. Рим пък побърза през януари да даде гаранции в размер на 3 милиарда евро в поддръжка на ликвидността на Banca Carige, с цел да убеди кредиторите, че тя ще продължи да заплаща задълженията си. Европейска комисия реши, че тази поддръжка не опонира на наредбите, тъй като банката заплаща комисионна на страната и тъй като мярката е "целенасочена, пропорционална и лимитирана по време и обсег ".
Други две италиански банки - Veneto Banca и Banca Popolare di Vicenza, бяха "предадени " през юни 2017-а на Единния съвет за преструктуриране откакто Рим с месеци не откри решение за оздравяването им. Агенцията обаче реши, че те не са задоволително значими, с цел да изискват особено отношение и трансферира щафетата на италианските управляващи. Те, на собствен ред, осигуриха 17 милиарда евро за разпродажба на банките, с цел да бъдат избегнати "сериозни земетресения " в локалното стопанство и в поддръжка на поглъщането им от Intesa Sanpaolo. Тъй като акционерите и необезпечените кредитори понесоха загуби съгласно разпоредбите на Европейски Съюз за държавната помощ, Италия реши по-късно да обезщети болшинството от тях с претекст, че те са били подведени от двете кредитни институции. Брюксел пък поддържа всичките ограничения.
Banca Monte dei Paschi di Sieana може би е най-показателното "правомерно " изключение от наредбите за банкови банкрути на Европейски Съюз, заложено в Директивата възобновяване и закриване на банки. То оказа помощ на най-старата банка в света, бореща се с планина от необслужвани заеми, да оцелее с инжектираните в нея 5.4 милиарда евро държавни пари. Един раздел от тази инструкция разрешава на държавните управления да дават защитна рекапитализация на платежоспособни банки, с цел да бъдат избегнати "сериозни разтърсвания " в стопанската система. И тук акционерите и необезпечените кредитори понесоха загуби, на дребните клиенти могат да търсят компенсации от оздравената институция. В момента държавното управление на Италия е притежател на 68% от Monte dei Paschi и търси способи да се освободи от вложението си.
Рекапитализацията на държавната португалска банка Caixa Geral de Depositos през 2017-а също не бе оценена за противозаконна държавна помощ, тъй като сходно на немската Nord LB, капиталът бе възложен от държавното управление "при пазарни условия ". По това време Португалия влага 3.9 милиарда евро и възнамерява надълбоко преструктуриране на банката, с цел да се запази дълготрайната й доходност. През ноември Caixa Geral de Depositos регистрира чиста облага от 641 млн. евро за първите девет месеца на 2019-а, а държавното управление чака да получи дивиденти за 237 млн. евро през 2020-а.
През 2018-а Кипър получи утвърждение от Европейски Съюз да отдели 3.5 милиарда евро (над 10% от БВП) за разпускане на втория си по мярка заемодател Cyprus Cooperative Bank. Основният претекст на Брюксел беше, че сагата към въпросната банка е почнала много преди основаването на европейския режим за преструктуриране и закриване на закъсали кредитори и поради това процедурата би трябвало да е съгласно националното законодателство. Половината от активите на Cyprus Cooperative Bank бяха необслужвани и се финансираха главно от депозити, което означаваше, че няма притежатели на облигации, които да поемат част от разноските към банкрута, съгласно Европейска комисия.
Поне такава бе поръчката на някогашния еврокомисар Мишел Барние. "Данъкоплатците не би трябвало да заплащат за грешките на банките. Приключи епохата на всеобщите избавителни мероприятия ", изпъчи се господин Барние след съвещанието на ЕКОФИН на 19 декември 2013-а, на което бе показан Единния механизъм за преструктуриране на неплатежоспособни банки. Еврокомисарят дефинира деня като "изключително значим " за банковия съюз и "паметен " за финансовия бранш на Европа поради показаните "революционни промени ".
Днес, шест години по-късно, обществеността още веднъж е призована на помощ на банкерите. На 5 декември Брюксел утвърди спасението на немската Norddeutsche Landesbank-Girozentrale (Nord LB) с 3.6 милиарда евро откакто комисията за конкуренцията реши, че проектът за рекапитализация не включва държавна помощ. Италия пък оказа помощ на Banca Popolare di Bari с 900 млн. евро на 15 декември.
След последната международна финансова рецесия Европейският съюз контракти набор от правила за прекачване на товара от проблематични вземания на притежателите и на кредиторите на закъсалите банки, принуждавайки ги да поемат загуби преди да бъде позволено потреблението на обществени средства. За тази цел на 1 януари 2015-а бе основана и специфична организация - Единен съвет за преструктуриране, която проработи с цялостен потенциал година по-късно. Тя обаче се занимава единствено с най-едрите случаи, до момента в който останалите са подчинени на националните закони за неплатежоспособност. А те се разграничават значително и могат да отворят пролуки за обществени избавителни акции. От 2016-а насам разноските за тези интервенции се натрупат (и към този момент са над 45 милиарда евро), демонстрирайки за следващ път нежеланието на държавните управления да ползват най-драстичните условия на пакета от принадлежности за банки в заплаха. Най-показателните проблеми, при които данъкоплатците са призовани на помощ на банкерите след 2016-а, са главно в Италия, само че има и изключения.
Последният образец за държавна помощ е за италианската районна банка Banca Popolare di Bari, натрупала необслужвани заеми в размер, надхвърлящ всевъзможни допустими граници. За да се оправи с проблемите кредиторът изиска 1 милиарда евро, а "Банка д'Италия " я сложи под специфичен административен надзор на 13 декември. В късните часове на 15 декември италианският кабинет гласоподава 900 млн. евро избавителна инжекция за Banca Popolare di Bari, която, с активите си под 14 милиарда евро е прекомерно дребна, с цел да попадне в обсега на пълномощията на Брюксел. И, сходно на предходните случаи в италианския юг, прехвърлянето на загубите на вложителите е политически безразсъдно, тъй като по-голяма част от банковите отговорности са продадени на дребни клиенти, които са и гласоподаватели. Парите ще влязат в закъсалия дебитор посредством държавната Banca del Mezzogiorno-Mediocredito Centrale, която държавното управление се готви да трансформира в "банка за вложения " в южна Италия.
Изключението от признатото предписание за преструктуриране на банки в несъстоятелност е с немски адрес и е за кредитора Nord LB. Той получи при започване на месеца зелена светлина от Европейски Съюз за помощ в размер на 3.6 милиарда евро, от които 2.8 милиарда евро - под формата на финансова инжекция, както и в допълнение към 5 милиарда евро във тип на гаранции, откакто банковите финанси бяха смутени от неприятни заеми за корабостроителния отрасъл. Тази финансова тежест е разпределена сред немските провинции Долна Саксония и Саксония Анхалт и държавни спестовни банки. Европейската комисия пък реши, че в тази ситуация няма противозаконна държавна помощ, тъй като вложителите са възмездени "по пазарни условия ", което значи, че всеки частен вложител, най-малко на доктрина, приема същите условия.
В началото на годината италианската Banca Carige, която изпадаше от рецесия в рецесия поради купища необслужвани заеми и непрестанни мениджърски спорове, бе сложена под административно ръководство от Европейската централна банка - невиждано решение за компания от сходен диаметър. Рим пък побърза през януари да даде гаранции в размер на 3 милиарда евро в поддръжка на ликвидността на Banca Carige, с цел да убеди кредиторите, че тя ще продължи да заплаща задълженията си. Европейска комисия реши, че тази поддръжка не опонира на наредбите, тъй като банката заплаща комисионна на страната и тъй като мярката е "целенасочена, пропорционална и лимитирана по време и обсег ".
Други две италиански банки - Veneto Banca и Banca Popolare di Vicenza, бяха "предадени " през юни 2017-а на Единния съвет за преструктуриране откакто Рим с месеци не откри решение за оздравяването им. Агенцията обаче реши, че те не са задоволително значими, с цел да изискват особено отношение и трансферира щафетата на италианските управляващи. Те, на собствен ред, осигуриха 17 милиарда евро за разпродажба на банките, с цел да бъдат избегнати "сериозни земетресения " в локалното стопанство и в поддръжка на поглъщането им от Intesa Sanpaolo. Тъй като акционерите и необезпечените кредитори понесоха загуби съгласно разпоредбите на Европейски Съюз за държавната помощ, Италия реши по-късно да обезщети болшинството от тях с претекст, че те са били подведени от двете кредитни институции. Брюксел пък поддържа всичките ограничения.
Banca Monte dei Paschi di Sieana може би е най-показателното "правомерно " изключение от наредбите за банкови банкрути на Европейски Съюз, заложено в Директивата възобновяване и закриване на банки. То оказа помощ на най-старата банка в света, бореща се с планина от необслужвани заеми, да оцелее с инжектираните в нея 5.4 милиарда евро държавни пари. Един раздел от тази инструкция разрешава на държавните управления да дават защитна рекапитализация на платежоспособни банки, с цел да бъдат избегнати "сериозни разтърсвания " в стопанската система. И тук акционерите и необезпечените кредитори понесоха загуби, на дребните клиенти могат да търсят компенсации от оздравената институция. В момента държавното управление на Италия е притежател на 68% от Monte dei Paschi и търси способи да се освободи от вложението си.
Рекапитализацията на държавната португалска банка Caixa Geral de Depositos през 2017-а също не бе оценена за противозаконна държавна помощ, тъй като сходно на немската Nord LB, капиталът бе възложен от държавното управление "при пазарни условия ". По това време Португалия влага 3.9 милиарда евро и възнамерява надълбоко преструктуриране на банката, с цел да се запази дълготрайната й доходност. През ноември Caixa Geral de Depositos регистрира чиста облага от 641 млн. евро за първите девет месеца на 2019-а, а държавното управление чака да получи дивиденти за 237 млн. евро през 2020-а.
През 2018-а Кипър получи утвърждение от Европейски Съюз да отдели 3.5 милиарда евро (над 10% от БВП) за разпускане на втория си по мярка заемодател Cyprus Cooperative Bank. Основният претекст на Брюксел беше, че сагата към въпросната банка е почнала много преди основаването на европейския режим за преструктуриране и закриване на закъсали кредитори и поради това процедурата би трябвало да е съгласно националното законодателство. Половината от активите на Cyprus Cooperative Bank бяха необслужвани и се финансираха главно от депозити, което означаваше, че няма притежатели на облигации, които да поемат част от разноските към банкрута, съгласно Европейска комисия.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ