Националният исторически музей продължава проучванията на Букелон – ловната крепост на императори и султани
След едногодишно спиране, през 2021 година продължиха археологическите разкопки на крепостта Букелон, край с. Маточина. Проектът планува да се откри стратиграфията, хронологията на обекта, трасето на късноантичната крепостна стена и съотношението й със средновековната кула.
Проучен е бранш от представителна постройка, градена в opus mixtum, с вход от изток. Подовото й равнище е върху хоросанова замазка, над която е имало тухлена или мраморна настилка. Откритата над него битова керамика подсказва датировка IV – V в.
В пет бранша по източния и западен скат на платото са проучени сектори от късноантичната крепостна стена. В една от контролните траншеи, директно пред външната страна на късноантичната стена, бе разкрито трасе от по-ранна крепостна стена, чиито лица са от едри, едностранно одялани каменни блокове. Дебелината й доближава до 2,15 м. На този стадий на изследванията ни, най-ранната дата за нейния строеж е V в. прочие Хр.
В една от контролните траншеи бе разкрито кръгло каменно оборудване със усърдно завършени външни лица. Подът във вътрешността му е върху слой от нивелирани дребни камъни. Засега не можем да се дефинира предназначението му. Насипът към него съдържа фрагменти от битова керамика, глинени лампи, стъклени съдове от IV – V в., както и шлака.
Продължиха и изследванията към кулата. От източната ù страна е разкрита още една крепостта стена, дебела 2,30 м, на фуга към външното лице на късноантичната стена и застъпена от средновековната кула. Не е изключено точно тя да е построена през средновековието и да е синхронна на кулата.
Изследователски екип: теоретичен началник гл. ас. доктор Мариела Инкова, началник отдел „ История на България през междинните епохи (VII-XVII в.) “ в Националния исторически музей, заместници: Панайот Антонов (Национален исторически музей) и Ирена Русева (Исторически музей – Свиленград), член на екипа: гл. ас. доктор Георги Сенгалевич (Национален археологически институт с музей - БАН).
Финансирането е по план на Националния исторически музей и е обезпечено от Министерство на културата и община Свиленград.
Вижте фрагменти от обекта в
Проучен е бранш от представителна постройка, градена в opus mixtum, с вход от изток. Подовото й равнище е върху хоросанова замазка, над която е имало тухлена или мраморна настилка. Откритата над него битова керамика подсказва датировка IV – V в.
В пет бранша по източния и западен скат на платото са проучени сектори от късноантичната крепостна стена. В една от контролните траншеи, директно пред външната страна на късноантичната стена, бе разкрито трасе от по-ранна крепостна стена, чиито лица са от едри, едностранно одялани каменни блокове. Дебелината й доближава до 2,15 м. На този стадий на изследванията ни, най-ранната дата за нейния строеж е V в. прочие Хр.
В една от контролните траншеи бе разкрито кръгло каменно оборудване със усърдно завършени външни лица. Подът във вътрешността му е върху слой от нивелирани дребни камъни. Засега не можем да се дефинира предназначението му. Насипът към него съдържа фрагменти от битова керамика, глинени лампи, стъклени съдове от IV – V в., както и шлака.
Продължиха и изследванията към кулата. От източната ù страна е разкрита още една крепостта стена, дебела 2,30 м, на фуга към външното лице на късноантичната стена и застъпена от средновековната кула. Не е изключено точно тя да е построена през средновековието и да е синхронна на кулата.
Изследователски екип: теоретичен началник гл. ас. доктор Мариела Инкова, началник отдел „ История на България през междинните епохи (VII-XVII в.) “ в Националния исторически музей, заместници: Панайот Антонов (Национален исторически музей) и Ирена Русева (Исторически музей – Свиленград), член на екипа: гл. ас. доктор Георги Сенгалевич (Национален археологически институт с музей - БАН).
Финансирането е по план на Националния исторически музей и е обезпечено от Министерство на културата и община Свиленград.
Вижте фрагменти от обекта в
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ