След 3 седмици по кината Игра на доверие на режисьора

След 3 седмици по кината " Игра на доверие " на режисьора Мартин Макариев е най-гледаният български филм, като той  повдига завесата на тематиката за домашното принуждение и насилието над дамите.

Как израства един принудител и той осъзнава ли, че е подобен? Каква роля имат майките и счупеният фамилен модел? И може ли жертвата да се избави - беседваме с актрисата Луиза Григорова - Макариев, която изигра основната роля на Елена и не стопира да получава известия от почитатели за извънредно въздействащия филм, за който всички приказват.

 

Луиза, по какъв начин пристигна поканата за тази роля на порасналата Елена, която е живяла в семейство, страдало грубо от домашно принуждение? Какво те притегли в тази роля?

Яна Маринова (вижте изявлението с нея тук) ме покани директно за тази роля. Тя ме убеди, че желае да опише историята какви са следствията да имаш безпределно тежко детство и по какъв начин, когато пораснеш, не можеш да избягаш от казуса: или се превръщаш в жертвата, или в насилника. Яна беше доста безапелационна, когато говорихме, че тематиката е забавна и настояща. Но е необичайно да приказваме, че тематиката е настояща, откакто тя съществува, откогато свят светува. Тя е постоянно настояща, което я прави още по-страшна. Явно това е тематика, от което човечеството не може толкоз елементарно да се отърве. Затова във кино лентата преглеждаме дали индивидът може да се откъсне от тази обстановка.

Как се снима подобен филм от млада майка като Вас?

Беше доста прочувствено. Когато снимахме кино лентата, бебето ми беше на 8 месеца и хормоните ми още бушуваха сред кърменето и отбиването, майчинството и частичното връщане на работа. Бях доста сензитивна в този миг и преживявах събитията напълно в действителност. Аз обичам да си предизвиквам такива неща, когато фотографирам, тъй като по този метод влизам дълбоко в персонажа и това си проличава. Снимките протекоха доста безпрепятствено и бързо - моята част лиши единствено 10 дни.



Домашното принуждение единствено български проблем ли е?

Далеч не. Проблемът е заложен от зародиша на хомосапиенс, тъй като мъжът е мощният, който пази, ловува, взима решения, рискува, а дамата е в пещерата, грижи се за дома, за фамилията, а в този момент, когато тя желае да излезе от пещерата и да прави друго, мъжът стартира да се съпротивлява. Това е толкоз надълбоко в клетките ни, че тази битка сред мъжа и дамата не знам по какъв начин е допустимо да спре да съществува.

Все отново следим основни промени в развитите общества и деянията на феминизъм доста въздействат на разпоредбите. Дори се стига и до други изкривявания...

Напоследък има смяна, да. Може би по този начин се случват измененията – посредством гражданска война, само че считам, че доста жестоко тръгваме в една посока, което обърква всички, и хората вкарват още повече ненужна експанзия. Няма нищо премерено. Изведнъж светът стана голямо толерантно пространство за безусловно всичко и свободата, която разбирам не като разпасаност, се трансформира в безпорядък. В момента светът се пробва да овладее хаоса ли? Да овладее толерантността  ли? Или се пробва да промени нещо съответно, което би трябвало да се промени? Толкова непотребна сила се хвърля върху някои неща, че светът не може да се концентрира върху това да оправи проблемите. И това се случва доста бързо и прекомерно нападателно.

Продължава на идната страница..