Тайните на Слави Т. Трифонов са залогът за политическата развръзка
Слави Трифонов към този момент е събитие. Стоейки у дома и без предизборна акция, направи партията си втора мощ на 4 април. На 11 юли е на път да я направи първа, откакто не записа и един присъствен ден в Народното събрание като народен представител. В карантина или не, кандидат-депутат или не, при огромни или дребни кавги в страната, него го няма обществено от плът и кръв. Той е фейсбук статус (Слави Т. Трифонов). И по този начин задава посоката напразно – най-дигиталният политик в цифровата епоха.
Тия дни Трифонов се отхвърли от място в идващия парламент и настана къса свада. Коментатори предсказаха срив на Има Такъв Народ поради решението му, той отвърна: „ Истината ще стане ясна вечерта на изборите ”. В този спор той е прав, защото вотът за него е несъизмерим.
Той е новият избавител на България,
доста по-малък от предходните, само че въпреки всичко избавител. Дали е бил приятел с Борисов, с мутри, чалгар ли е или не, приключил ли е нещо в късия парламент или просто се е изгаврил със статута на представител на народа... – всичко това няма значение. Ако ще в този момент на Карибите да се отдръпна за месец, едни 600 000 българи (вероятно и повече) ще го провидят като най-загрижения безрезервен чистач на българските обори. От една страна те са много мръсни, а от друга – българинът обича без (само)критичност да се заплесва по спасители.
По-интересната тематика към Трифонов е друга. Той явно има доста секрети, политически и персонални, които, живейки като фейсбук профил, се трансформират в същинска тайнственост. Именно отговорите й са ключът към заплетената политическа развръзка в България.
Тайна е дали Трифонов в действителност счита да вкарва мажоритарни избори в два тура, партийна дотация от 1 лева и другите неосъществени претенции на референдума от 2016 година Той неведнъж е казвал, че точно поради тях влиза в политиката.
Ако ще ръководи – това е, с цел да ги сбъдне.
Само че нито една партия – без значение дали е протестна или от статуквото, не ги прегръща вкупом. Ако Трифонов твърдо счита да осъществя желанията на референдума, значи няма да откри сътрудници за каквато и да е коалиция. Ще ръководи все някой, само че не и той. Ако ще пет пъти през три месеца да се върви на избори.
Втората загадка е по какъв начин ще задържи при себе си депутатското болшинство. Историята сочи, че новите партии бързо се разпадат. Депутатите на „ Атака ” да вземем за пример бяха дисциплинирани посредством запис на заповед, при ГЕРБ ушите и ръцете на Цветан Цветанов вършеха тази работа. Около Симеон Сакскобургготски спояващ детайл бе сладостта на властта, само че още първият мандат се трансформира в епос на разпада на царското войнство. Досега не е коментирано обществено по какъв начин тъкмо Трифонов ще задържи единна партията си. А би трябвало, тъй като рисковете се големи, още повече, откакто не е народен представител. Всъщност, ситуирайки се като водач на сянка, той
взаимства от късните Ахмед Доган и Иван Костов.
А му е прекомерно рано да е като тях.
Третата загадка е има ли изобщо проект в главата на Трифонов – за каквото и да е. Тръгна на избори (4 април), но не върви по предизборни срещи. Стана народен представител, само че депутатства само в клетвения ден. Сега към този момент няма да е депутат, тъй като знае да носи отговорност, обаче я носеше и като фиктивен такъв; кани се да я носи от „ една друга институция – като му пристигна времето ”. Точно такива мисловни структури роди Трифонов, те издават само тактичност „ Ден да мине, различен да пристигна ”.
Четвъртата загадка е може би най-важна – здравословното му положение. Темата е деликатна, неприятна за обществено разискване, само че към този момент не е просто персонална, тъй като Трифонов е измежду основните политически фактори. Трябва да е ясно - разрешава ли здравословното му положение да е пълностоен политик. Ако да - обстановката е една. Ако не – значи няма да е нито министър председател, нито президент.
Така или другояче, Трифонов би трябвало да се въплъти. Досега държанието му носеше триумф. Но няма да е за дълго.
Тия дни Трифонов се отхвърли от място в идващия парламент и настана къса свада. Коментатори предсказаха срив на Има Такъв Народ поради решението му, той отвърна: „ Истината ще стане ясна вечерта на изборите ”. В този спор той е прав, защото вотът за него е несъизмерим.
Той е новият избавител на България,
доста по-малък от предходните, само че въпреки всичко избавител. Дали е бил приятел с Борисов, с мутри, чалгар ли е или не, приключил ли е нещо в късия парламент или просто се е изгаврил със статута на представител на народа... – всичко това няма значение. Ако ще в този момент на Карибите да се отдръпна за месец, едни 600 000 българи (вероятно и повече) ще го провидят като най-загрижения безрезервен чистач на българските обори. От една страна те са много мръсни, а от друга – българинът обича без (само)критичност да се заплесва по спасители.
По-интересната тематика към Трифонов е друга. Той явно има доста секрети, политически и персонални, които, живейки като фейсбук профил, се трансформират в същинска тайнственост. Именно отговорите й са ключът към заплетената политическа развръзка в България.
Тайна е дали Трифонов в действителност счита да вкарва мажоритарни избори в два тура, партийна дотация от 1 лева и другите неосъществени претенции на референдума от 2016 година Той неведнъж е казвал, че точно поради тях влиза в политиката.
Ако ще ръководи – това е, с цел да ги сбъдне.
Само че нито една партия – без значение дали е протестна или от статуквото, не ги прегръща вкупом. Ако Трифонов твърдо счита да осъществя желанията на референдума, значи няма да откри сътрудници за каквато и да е коалиция. Ще ръководи все някой, само че не и той. Ако ще пет пъти през три месеца да се върви на избори.
Втората загадка е по какъв начин ще задържи при себе си депутатското болшинство. Историята сочи, че новите партии бързо се разпадат. Депутатите на „ Атака ” да вземем за пример бяха дисциплинирани посредством запис на заповед, при ГЕРБ ушите и ръцете на Цветан Цветанов вършеха тази работа. Около Симеон Сакскобургготски спояващ детайл бе сладостта на властта, само че още първият мандат се трансформира в епос на разпада на царското войнство. Досега не е коментирано обществено по какъв начин тъкмо Трифонов ще задържи единна партията си. А би трябвало, тъй като рисковете се големи, още повече, откакто не е народен представител. Всъщност, ситуирайки се като водач на сянка, той
взаимства от късните Ахмед Доган и Иван Костов.
А му е прекомерно рано да е като тях.
Третата загадка е има ли изобщо проект в главата на Трифонов – за каквото и да е. Тръгна на избори (4 април), но не върви по предизборни срещи. Стана народен представител, само че депутатства само в клетвения ден. Сега към този момент няма да е депутат, тъй като знае да носи отговорност, обаче я носеше и като фиктивен такъв; кани се да я носи от „ една друга институция – като му пристигна времето ”. Точно такива мисловни структури роди Трифонов, те издават само тактичност „ Ден да мине, различен да пристигна ”.
Четвъртата загадка е може би най-важна – здравословното му положение. Темата е деликатна, неприятна за обществено разискване, само че към този момент не е просто персонална, тъй като Трифонов е измежду основните политически фактори. Трябва да е ясно - разрешава ли здравословното му положение да е пълностоен политик. Ако да - обстановката е една. Ако не – значи няма да е нито министър председател, нито президент.
Така или другояче, Трифонов би трябвало да се въплъти. Досега държанието му носеше триумф. Но няма да е за дълго.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ