Славчо Нейков Освен многото политически въпроси, ситуацията около сделката за

Славчо Нейков

Освен многото политически въпроси, обстановката към договорката за продажбата на активите на ЧЕЗ в България на " Инерком " се вмества доста съществено в по-общата тематика за капиталовата сигурност в страната - освен това освен за енергийния бранш. Опасността реномето на страната пред вложителите да бъде сложено под въпрос наподобява действителна – изключително във връзка с стратегическите вложители, някои от които към този момент си потеглиха от България. Така от една страна България разполага както със модерно законодателство, обвързвано с вложенията, по този начин и с атрактивно данъчно облагане, само че от друга страна точно стратегическите вложители си отиват.

Дискусията в Народното събрание на първи март в границите на взаимното съвещание на парламентарни комисии и с присъединяване на госпожа Гинка Върбакова единствено изостри чувството за съществуващото напрежение. На процедура беше съответно очебийно, че невнимателни стъпки от страна на политиците и на държавните институции могат да доведат до непотребни затруднения във взаимоотношенията сред България и всяка от страните по договорката, а несъмнено и сред България и Чехия. Тези затруднения могат да одобряват съответно юридическо измерение в това число и посредством превръщането на България в ответник по арбитражни или правосъдни каузи, свързани с тази договорка.

Основания за това сигурно могат да бъдат открити както в националното и европейското законодателства, по този начин и в интернационалните контракти, по които България е страна. В международен мащаб режимът за отбрана на вложенията в енергетиката е освен в детайли организиран, само че и наличната процедура е основна. Освен всичко останало, в тази ситуация могат да бъдат елементарно декларирани и към този момент насъбрани загуби, в това число и от шума, която се подвигна. На фона на съществуващите все още арбитражни каузи от най-големите вложители в българската енергетика против страната, още един развой няма да наподобява по никакъв начин окуражаващо и атрактивно от позиция на други вложители..

Възможностите за правосъдни или арбитражни разногласия по съответния мотив обаче са единствено част от кардиналния въпрос за капиталовото добро име на България. В медиите се появиха много данни за разнообразни планове на политици, свързани с оферти за промени на законодателството от по-същностен темперамент. В този подтекст обявената концепция за одържавяване на приватизирани преди съвсем 15 години активи е, меко казано, характерна и в действителност би трябвало да бъде преценена доста тъкмо и като стъпки, и като резултат от възможната й реализация. Същото важи и за огласената концепция със закон с противоположна мощ да се вкарат спомагателни условия за договорка, която към този момент е подписана, въпреки и да не е финализирана – става дума например за концепцията да се промени Законът за енергетиката, тъй че Комисията за енергийно и водно контролиране да получи правото да утвърди договорката.

Законът за нормативните актове по принцип планува като изключение опция за предоставяне на противоположна мощ на закон, само че това да се прави за съответна комерсиална договорка не наподобява по никакъв начин добре. Нещо повече – на доктрина този метод на следващия ден може да бъде съотнесен и към други браншове. Заради това е доста значимо политиците да преценяват задоволително добре следствията от такива стъпки преди да ги подхващат.

Да не забравяме, че от България си потеглиха Е.ОН, RWE, и други в действителност стратегически вложители, към които в този момент се прибавя и ЧЕЗ; да не забравяме и упоменатите към този момент няколко арбитражни каузи против страната във връзка капиталовия режим.

Същевременно България се пробва да притегли стратегически вложители да вземем за пример за планове като АЕЦ " Белене “ или за развиване на планувания газов хъб и други

Ето за какво репутационният риск би трябвало да бъде съществено оценен както във връзка договорката сред ЧЕЗ и " Инерком ", по този начин и в по-цялостен подтекст преди предприемането на стъпки в положение на еуфория.

* Авторът е специалист по енергийна политика