Славчо Нейков, Експерт по енергийна политика На фона на стабилните

Славчо Нейков, Експерт по енергийна политика На фона на постоянните дейности на служебното държавно управление в енергиен проект и на дейната работа на Консултативния съвет за Зелената договорка, в Парламента хептен го удариха на трагикомично театро – вчерашните кулоарни конфликти на тематика сред представители на ГЕРБ и „ Продължаваме промяната “ бяха добра илюстрация в това отношение.  Извън шоуто обаче, в региона на енергетиката тези сценки имат доста по-същностни измерения - като виждам листата на импортираните законопроекти в, оставам с усещане, че немалка част от депутатите ни са доста надалеч от действителностите. Ето няколко образеца. Вместо законопроект за връщане статуса на окастрената откъм членове Комисия за енергийно и водно контролиране, е импортиран подобен, съгласно който Парламентът да може да бастисва ан блок Комисията по своя преценка и когато и да е. Да си спомним, че от февруари т.г. съставът на КЕВР беше понижен точно от Парламента от 9 на 5 члена – освен това действително без никакви разумни причини! Депутатите ни очевидно не си дават сметка, че колкото повече се либерализира пазарът, колкото повече нови технологии се намесват, толкоз повече обществото има потребност от мощна, самостоятелна и добре подкрепена административно и финансово КЕВР за обезпечаване на съответно пазарно развиване и на обективни пазарни взаимоотношения. И с цел да огранича незабавно популистките напъни, свързани с някакво икономисване на бюджетни разноски, да подчертая, че КЕВР не получава пари от държавния бюджет – в противен случай, внася средства в него. Вместо стъпки, свързани с енергийната беднотия, за която всички приказват, оферти за това няма. Дори прокламиращата се за обществена Българска социалистическа партия внася като пръв собствен законопроект текстове за смяна на Изборния кодекс. Иначе всички разнасят общи приказки за потребността от формулировка на енергийната беднотия. И очевидно не помнят, че в действителност въпросът не се свежда единствено до плесване на някаква формулировка някъде из законодателството, а за цялостна идея по тематиката, която изисква преоценка на серия от нормативни актове  – още повече, че тази тематика има доста повече обществени, в сравнение с енергийни измерения.  Вместо да основат рамка за цялостна проверка на Плана за възобновяване и резистентност в направленията, засягащи енергийния бранш, за депутатите очевидно най-важно беше електоратът да се впечатли от признатото преди дни парламентарно решение, че хората няма да излизат на свободния пазар на електрическа енергия преди 2026 година – нещо, което по този начин или другояче си беше авансово заложено. В Плана обаче, с изключение на неразбираемата орис на метода към енергийната беднотия, си останаха и няколко несъстоятелно изглеждащи проекта  - като например за едни акумулатори с мощ съвсем като на АЕЦ „ КОЗЛОДУЙ “; за произвеждане на ток от геотермална сила и други – освен това всичките свързани с мнооого пари. А в цитираното парламентарно решение за либерализацията на пазара, което директно визира и Плана, няма и дума за проверки в тези посоки. Вместо да се концентрират върху застраховане на съответно обществено финансиране и на електроразпределителните мрежи, с цел да могат те да поемат големите декларирани товари на нови ВЕИ мощности, на напред във времето излязоха не един, а цели два законопроекта за произвеждане на ток в морските пространства. Със сигурност това не е най-важното нещо сега - изключително на фона на големите към този момент създадени и декларирани ВЕИ мощности, които не могат да бъдат присъединени, просто тъй като мрежите не могат да ги поемат. Вярно е, че в листата на настоящия парламент има някакъв законопроект и за това, само че по наличие той е повече от алегоричен. Вместо да погледнат какво действително става с трансформацията на въглищните райони, депутатите не престават с общите приказки, както и да търпят незаконни, че и противоконституционни съгласно мен решения на предходни парламенти, свързани с въгледобива ни. И не престават да пропущат например, че от позиция на енергетиката 2024 година е на следващия ден, а тогава изтича един от договорите с американските централи (другият свършва през 2026 г.) – и към момента няма отговор какво вършим след това, включително и от позиция на енергийния баланс?! А става дума за мощности, произвеждащи към 18% от електрическата енергия ни, освен това на база локални въглища и с голямо обществено значение! И това е единствено дребна част от серията стратегически въпроси, които следва да бъдат прегледани в от дълго време изчезналата нова енергийна тактика, одобрявана по закон отново от Народното събрание. Вместо да намерят метод да засилят контрола върху разходване на обществения запас, без значение дали е европейски или народен, депутатите не престават да гледат пасивно към неотчетените милиарди лв. пари на българския поданик – и приказвам единствено за енергийния бранш. Хората спомнят ли си реакторите, завити с найлони откогато са доставени през 2016 година, за милиард и четиристотин милиона лв. – те май бяха за един от дълго време изгубил физиономията си план за нова АЕЦ?! Между другото, и този план чака някакво решение, което би трябвало да пристигна от Парламента, където се мъдрят други официално неотменени решения, свързани с него! А за многократното увещание за обгърнатия с общи хвалби, само че действително неотчетен резултат от едни два милиарда лв., разходвани за саниране – и то резултат, който съгласно мен мъчно може да се свърже с повече от 3% популацията? А за икономическия резултат от едни заровени тръби, които още не знаят по какъв начин тъкмо да се споделят – балкански, турски или по различен метод? И когато към депутатската бездейност се добави и май полузаспалото по тези въпроси държание на сякаш контролни институции, какво тъкмо би трябвало да си мислят хората, обезпечили средствата посредством налозите си? Или и политиците, и тези институции чакат просто нещата да се не помнят? Вярно е, че в общественото пространство мъкненето на чували с пари по улиците звучи по-атрактивно и се помни повече даже и от депутатското мъкнене на чували с хартиени бюлетини да вземем за пример.  Само че съгласно оповестената в медиите информация по случая с чувалите – портмонета май ставаше дума за милиони, а  в посочените нагоре случаи, свързани с енергийния бранш очевидно става дума за милиарди. Има и още, и още… само че се надявам, че и това стига някой в този парламент да сложи най-сетне въпроса за листата от цели в енергийната сфера от позиция на действителностите на бранша. Та дано най-малко в енергийната парламентарна комисия обсъдят бързо този въпрос и потърсят консенсус по някакъв метод преди да станем очевидци на следващо кулоарно шоу – в случай че, несъмнено, в това време и 48 Народно заседание не завърши безславно работата си.