Трета част от сензационната книга на Минчев за криптокралицата Ружа Игнатова
Слава показва извънредно на влязлата за щемпел книга Ружа Игнатова - измамница или жертва на нейния пиар лорд Евгени Минчев, който е и дълготраен изповедник на изчезналата крепко пушек криптокралица и милиардерка, търсена от спецслужбите на Съединени американски щати и други страни, в това число и нашите по целия свят. Човекът, основал медийния облик на легендата, проговаря с пикантни разкази за томчето на издателство Ние дамите, което ще бъде на пазара в средата на март.
Лондон. Имперски бал. Празнуване с принцеси!
Често сядахме в Ла капанина, личният състав я познаваше, знаеше какво поръчва, по какъв начин да се държи, стойката и беше забележителна и до през днешния ден нямам спомен дали някоя българска бизнесдама може да се премери с нея. В ресторанта тя не се церемони да ме попита какво мога да и предложа в Лондон. Много неща. Както и аз, по този начин и тя по никакъв начин не беше заинтересувана от музеи, галерии и туристически атракции. Заведох я на Имперския бал, като я сложих на масата на три принцеси а именно- домакинът на бала принцеса Лобанов- Ростовски, принцеса Олга Романова и принцеса Катарина Югославска- племеница на принц Филип и внучка на югославския крал Караджорджевич.
Бях наредил масата по този начин, че Ружа да седи сред най-важните хора, името и бе отпечатано на табелка, в която всички се взираха повече от 45 минути, тъй като тя закъсня. Баловете от този тип дават опция да си Fashionable late като преди вечерята има welcome drink, гостите разменят погледи, похвали, по някоя дума или просто разясняват нещо настоящо. Стомахът ми се сви, тъй като подсигурявах за нейното наличие, за нейното добро име и всичко, което се очакваше от мен. Още повече- бях и не преставам да съм в организационния комитет на този бал, обвързван латентно с кралското семейство. По време на речта на тогавашният ръководител на бала, вратата- извънредно тежка и шумна, се отвори с избран тропот и Ружа влезе помпозна и забележителна.
Излишно е да споделям, че всички се обърнаха, с тиха възмута я изгледаха и продължиха да слушат речта, която прочее постоянно звучи една и съща. Бизнесдамата тропна одеве купената си чанта обсипана с изкуствени рози от Долче и Габана и ми намигна. Прихнах в шепите си а доброжелателните ми аристократични приятелки демонстрираха с взор, че нищо кой знае какво не се е случило. Ружа блестеше, нейната матова кожа се комбинираше отлично с червилото, парфюмът и заглушаваше даже кралският оркестър, част от който щеше да свири на танците след вечерята. Сигурно поради неприятният ми британски, бяха сложили върху менюто и оранжева точка, която показва, че е веган.
Да смениш храна, планувана за близо 350 души е невиждан ангажимент за личния състав, само че от чантата с розички отнякъде се измъкнаха мисля, 100 паунда, които трансформираха обстановката. Ружа обичаше да си похапва в тези времена, което беше една от тематиките, които не се свенях да откривам пред нея. О, да, споделяше ми тя, кажи на сервитьора да донесе сандвича със сьомга не с бял а с черен самун. Това се случи във фамозния Brown’s hotel в Лондон а келнерът леко се подсмихна, без да нарушава английското благовъзпитание. По време на бала, който разказвам, Ружа не се съобрази с нито едно слово, танц или диалог, които не я задържаха трайно в случай че искаше да пуши. Благотворителното събитие се организираше в Landmark hotel в английската столица и по това време можеше да се пуши единствено на открито.
Ружа захапа цигарата или пуретата си още във фоайето, което освен че провокира предпазлив писък само че и ни последва потеря от портиери с цел да „ загатнат “, че „ дамата не може да пали цигарата си тук “. Тя мяташе новозакупената си чантичка /на тогавашни цени над 2500 паунда/ и се спря тъкмо пред величествения заслон на хотела. Но госпожо, господине, чудеха се към кого да се извърнат портиерите, не може да пушите под навеса. Обърнете внимание кланяха се те, на златистите табелки на тротоара отвън които може да пушите. Ружа имаше един сценичен фасон, който използваше с доста грация- тръскаше глава и надлежно рамо в противоположна посока на този, който и досаждаше.
После поглеждаше с наивни очи и питаше- „ на мен ли говорите, несъмнено, че няма да пуша тук “, откакто цигарата от дълго време беше стигнала до фас. 20 паунда отидоха в посока на един от портиерите и той не спря да чака след това всяко нейно излизане. Не мога да кажа кой тъкмо принц, само че той настъпи по пиянско нехайство дългия шлейф на българката, като разля и чашата си с бяло вино. Дълго търсихме топлийка или безвредна игла с цел да спасим дрехата. Ружа вдигаше тостове на инат на всички в близост, които са приели за предписание, че едно блъскане с чашата за вечерта е задоволително. Ако ме питате – Ружа Игнатова си беше пич. Образована, доброжелателна, с избран опит, пред които качества хората омекваха.
Следва продължение...
създател: СЛАВА
...
Лондон. Имперски бал. Празнуване с принцеси!
Често сядахме в Ла капанина, личният състав я познаваше, знаеше какво поръчва, по какъв начин да се държи, стойката и беше забележителна и до през днешния ден нямам спомен дали някоя българска бизнесдама може да се премери с нея. В ресторанта тя не се церемони да ме попита какво мога да и предложа в Лондон. Много неща. Както и аз, по този начин и тя по никакъв начин не беше заинтересувана от музеи, галерии и туристически атракции. Заведох я на Имперския бал, като я сложих на масата на три принцеси а именно- домакинът на бала принцеса Лобанов- Ростовски, принцеса Олга Романова и принцеса Катарина Югославска- племеница на принц Филип и внучка на югославския крал Караджорджевич.
Бях наредил масата по този начин, че Ружа да седи сред най-важните хора, името и бе отпечатано на табелка, в която всички се взираха повече от 45 минути, тъй като тя закъсня. Баловете от този тип дават опция да си Fashionable late като преди вечерята има welcome drink, гостите разменят погледи, похвали, по някоя дума или просто разясняват нещо настоящо. Стомахът ми се сви, тъй като подсигурявах за нейното наличие, за нейното добро име и всичко, което се очакваше от мен. Още повече- бях и не преставам да съм в организационния комитет на този бал, обвързван латентно с кралското семейство. По време на речта на тогавашният ръководител на бала, вратата- извънредно тежка и шумна, се отвори с избран тропот и Ружа влезе помпозна и забележителна.
Излишно е да споделям, че всички се обърнаха, с тиха възмута я изгледаха и продължиха да слушат речта, която прочее постоянно звучи една и съща. Бизнесдамата тропна одеве купената си чанта обсипана с изкуствени рози от Долче и Габана и ми намигна. Прихнах в шепите си а доброжелателните ми аристократични приятелки демонстрираха с взор, че нищо кой знае какво не се е случило. Ружа блестеше, нейната матова кожа се комбинираше отлично с червилото, парфюмът и заглушаваше даже кралският оркестър, част от който щеше да свири на танците след вечерята. Сигурно поради неприятният ми британски, бяха сложили върху менюто и оранжева точка, която показва, че е веган.
Да смениш храна, планувана за близо 350 души е невиждан ангажимент за личния състав, само че от чантата с розички отнякъде се измъкнаха мисля, 100 паунда, които трансформираха обстановката. Ружа обичаше да си похапва в тези времена, което беше една от тематиките, които не се свенях да откривам пред нея. О, да, споделяше ми тя, кажи на сервитьора да донесе сандвича със сьомга не с бял а с черен самун. Това се случи във фамозния Brown’s hotel в Лондон а келнерът леко се подсмихна, без да нарушава английското благовъзпитание. По време на бала, който разказвам, Ружа не се съобрази с нито едно слово, танц или диалог, които не я задържаха трайно в случай че искаше да пуши. Благотворителното събитие се организираше в Landmark hotel в английската столица и по това време можеше да се пуши единствено на открито.
Ружа захапа цигарата или пуретата си още във фоайето, което освен че провокира предпазлив писък само че и ни последва потеря от портиери с цел да „ загатнат “, че „ дамата не може да пали цигарата си тук “. Тя мяташе новозакупената си чантичка /на тогавашни цени над 2500 паунда/ и се спря тъкмо пред величествения заслон на хотела. Но госпожо, господине, чудеха се към кого да се извърнат портиерите, не може да пушите под навеса. Обърнете внимание кланяха се те, на златистите табелки на тротоара отвън които може да пушите. Ружа имаше един сценичен фасон, който използваше с доста грация- тръскаше глава и надлежно рамо в противоположна посока на този, който и досаждаше.
После поглеждаше с наивни очи и питаше- „ на мен ли говорите, несъмнено, че няма да пуша тук “, откакто цигарата от дълго време беше стигнала до фас. 20 паунда отидоха в посока на един от портиерите и той не спря да чака след това всяко нейно излизане. Не мога да кажа кой тъкмо принц, само че той настъпи по пиянско нехайство дългия шлейф на българката, като разля и чашата си с бяло вино. Дълго търсихме топлийка или безвредна игла с цел да спасим дрехата. Ружа вдигаше тостове на инат на всички в близост, които са приели за предписание, че едно блъскане с чашата за вечерта е задоволително. Ако ме питате – Ружа Игнатова си беше пич. Образована, доброжелателна, с избран опит, пред които качества хората омекваха.
Следва продължение...
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ