Ще оцелеем ли, ако покрай Слънчевата система премине друга звезда
Слънцето и другите звезди рядко се приближават една до друга. Смята се, че близко прекосяване – на разстояние, по-малко от 15 милиарда километра – се случва един път на 100 милиарда години, което е над 7 пъти повече от сегашната възраст на Вселената. С оглед еволюцията на Слънцето, Земята ще има обитаема повърхнина още към 1 милиард години. Това ни дава 1% късмет около Слънчевата ни система да мине друга звезда, до момента в който на Земята към момента има живот.
Но какво може да се случи, в случай че такова нещо фактически стане. Ами всичко – от цялостно заличаване до колкото да доловими последствия.
Изследователи към този момент са разгледали разнообразни вероятни разновидности на срещи и е добре да се знае, че в 95% от случаите прекосяването не води до гибел на планети. Но в останалите 5% е цялостен, несдържан безпорядък. В съвсем половината от тях Меркурий е изтикан в орбита, която го довежда до конфликт със Слънцето.
Предишни проучвания демонстрират, че даже 0,1% разстройване на орбитата на Нептун може да изкара Меркурий отвън релси (който евентуално ще удари Венера, само че Марс и Земята също са вероятни цели). Ново проучване сочи, че резултатите от дребни съмнения в орбитите могат да бъдат в действителност пагубни.
„ Макар че орбиталната еволюция на планетите значително се дефинира от всемирски и резонансни разстройства, преминаващите наоколо звезди могат да окажат следващо въздействие върху орбитите на планетите “, пишат създателите в публикацията.
Със надлежно 1,21% и 1,17% възможност е сюжетът Марс да се отклони към Слънцето, а Венера да се сблъска с друга планета. Те са следвани от по-малко евентуалните сюжетите, в които Уран или Нептун напущат орбитите си, и този, при който Меркурий се удря в друга планета.
Нататък в листата с благоприятни условия (в низходящ ред на вероятност) виждаме и Земята, чийто късмет да се сблъска с друга планета е 0,48%, до момента в който вероятността да се удари в Слънцето е към 0,24%. Съществуват и доста други благоприятни условия, някои от които са много по-хаотични от други. Сблъсъците са по-чести за вътрешните планети, до момента в който изхвърлянията от системата, разумно, са по-чести за външните (с изключение на Юпитер).
Облака на Оорт
Съществува даже дребен късмет Земята да бъде изтласкана в доста по-широка орбита в Облака на Оорт, само че към момента да е обвързвана със Слънцето. При всички планети има дребни, само че почти сходни шансове да се причислят към системата на преминаващата звезда. Възможно е Земята да се окаже в обитаемата зона на другата звезда и да удължи обитаемостта си за повече от 1 милиард години. Но подобен трансфер може да значи крах за другите планети.
„ Въпреки разнообразието от евентуални пътища, възможностите са огромни, че настоящето състояние на нашата Слънчева система няма да се промени. Прогресивното нагряване на Земята от все по-силното слънце (да не приказваме за въглеродните излъчвания, провокирани от човека) ще продължи с цялостна мощ. Статистически е малко евентуално Вселената да ни помогне, като ни обезпечи полет, който да докара до по-хладна Земя. Така най-хубавото решение за човечеството е да си помогне единствено “, заключават създателите.
Съществуват и 392 сюжета от 12 000 симулации, при които всички планети, с изключение на една, загиват; най-често срещаният оживял е Юпитер (както и при други евентуални смъртни случаи на Слънчевата система) – само че в 23 сюжета Земята е единствената оживяла. При всички тях обаче е подценен един значим фактор за нашата планета: Луната. След като се вземе поради системата Земя-Луна, възможностите за опустошаване на нашата скъпа остаряла планетка се усилват просто тъй като с прибавянето на Луната ние сме по-голяма цел. Но даже и с този рисков фактор вероятността за сходен прелом остава в действителност доста дребна.
