Сламките. Всяко заведение в София смята, че да забоде сламка

Сламките . Всяко заведение в София счита, че да забоде сламка в шише, е знак на невероятното обслужване, което прави пиенето на сока неповторимо прекарване. И въобще никой не ме пита желая ли я, не я ли желая тази сламка.  Тя е там, поклащаща се от вятъра, с цел да бъде мой проблем – какво да я върша, откакто сервитьорката се е изнесла със скоростта на светлината.

Същото важи и за тези бутилчици с вода, които услужливо ги похлупват с пластмасова чашка. Понякога и повече, в случай че не се е отделила единствено една, ами две-три при сервирането. Господи! В София всяко кошче е претъпкано с чашки, сламки и всевъзможни пластмасови произведения за еднократна приложимост с интервал на разпад стотици хиляди години (и повече). Това се набива на очи съвсем паралелно с това, че младо и остаряло не стопира да пуши – като че ли сме в средата на XX век, има iPhone и подчертана обсесия да има „ голяма кола “.

В София всяко кошче е претъпкано с чашки, сламки и всевъзможни пластмасови произведения за еднократна приложимост с интервал на разпад стотици хиляди години (и повече)

Аз съм отгледана по този начин, че да съм способна да пия безпроблемно от чаша и бутилка от момента на махането на пелените. Сламките въобще в никакъв случай не са участвали в моя живот и ги схващам като начин неспособните по някаква причина да пият от шише и чаша да не умрат от жадност. Например в Щатите, където се употребяват най-вече сламки в света, всички ми наподобяват като хора, които имат някакви физически недъзи и не са способни да пият от чаша или бутилка.

Сламките въобще в никакъв случай не са участвали в моя живот

Там казусът е изключително огромен и се постанова на народонаселението да му се ползват специфични похвати, като да вземем за пример да му внушават, че металните сламки са доста яки и съвременни. Не знам за какво е нужно, никой ли не е чел и чул, че гърлата на бутилките са стерилизирани

Има още...