Как създадоха сладоледа?
Сладоледът е доста антично лакомство. Той е изобретен по време на най-старите азиатски цивилизации – в Месопотамия и Китай. Обичали да хапват сладолед Александър Велики, Наполеон и Джордж Вашингтон. Има няколко поръчки за неговото патентоване. Но в исторически проект, общо взето, се счита, че е основан преди повече от 5000 години.
Още през дълбоката античност в богатите китайски домове на масата се сервирали десерти, напомнящи сладолед – заможните китайци ядели сняг и лед, смесени с късчета портокали, лимони и зърна от нарове. Някои китайски императори даже правели лични предписания за разбъркване на лед и мляко. Дълго време те били укривани и строго защитавани като значима държавна загадка.
Също по този начин, охладени виновност, сокове и млечни артикули консумирали античните гърци, а след тях и други цивилизации. Хипократ предлага сладолед за подсилване на здравето.
По време на походите си в Индия и Персия със сладолед се угощавал най-великият военачалник на древността – Александър Македонски. По негово време измислили още и по какъв начин да замразяват плодове в снега. Изпращали плебеи за сняг в планините, като организирали специфични щафети, с цел да не се стопи. Между другото, точно на бойците на Александър Велики хрумнало да прибавят вино, мед и мляко към снега с плодове.
Сняг и лед за приготвянето на плодови питиета употребявали също и в античния Рим. В книгата си „ За кулинарията “ известният римски гурман Апиций за първи път споделя опит в производството на разхладителни питиета.
От Алпите докарвали лед за император Нерон. Снимка – Уикипедия
Със студени десерти завършвали трапезите на император Нерон, който заповядвал да му носят планински лед и да го смесват с плодови добавки. В неговата ера (І-ви век сл. Хр.) охладените и подсладени сокове към този момент се употребявали доста необятно. Снегът за тяхното подготвяне бил доставян от далечни алпийски ледници, а за дълготрайното му предпазване строели огромни ледени мазета.
Със сладоледа са свързани голям брой забавни истории. Например, през 780 година сл. Хр. арабският халиф Ал-Махди съумял да достави в Мека цялостен кортеж камили, натоварени с планински сняг. Друг изумителен факт е, че през 1040 година за трапезата на султана в Кайро докарвали всеки ден сняг от планините на Сирия, с цел да се подготвят питиета и сладолед.
Очевидно до концепцията за сладолед достигали, както и в Китай, там, където горещите местности съседствали с региони с минусови температури. Тази композиция е присъща за южните страни, в които има планински масиви. Например, в Иран, където планините заемат повече от половината територия на страната. Известно е, че там от антични времена се научили да употребяват рационално леда и снега. В пустинните зони, където дневната температура може да доближи 40°C, е належащо храната да се охлажда по някакъв метод, в противоположен случай бързо се скапва. За задачата персите изграждали „ якхчали “ – дълбоки мазета, чиито тавани, стени и подове се покривали с пълен пласт термоизолационна примес. Тя била формирана от яйчени белтъци, пясък, глина, козя вълна, пепел и вар. Когато тази примес изсъхвала, ставала и водонепроницаема.
За да се сведат до най-малко топлинните загуби, входът на „ якхчала “ бил извърнат на север и подложен на мрачно, хладно място. Такива хранилища се запълвали с вледенени блокове сняг, донесени от планините. Използвали ги за подготвяне на десерта „ фалуде “, който прилича сладолед – примес от юфка, плодове, шам-фъстъци, розов или лимонен сироп с тънко натрошен лед. Фалуде до ден-днешен е обичаен десерт в Иран, Индия и Пакистан.
