„Белите дробове на света на командно дишане: Учените с тревожна прогноза
Амазония, постоянно наричана „ белите дробове на света “, е изправена пред едно от най-големите тествания в историята си. Учените предизвестяват, че след 100 години най-голямата тропическа гора на планетата може да наподобява радикално друго от това, което познаваме през днешния ден.
Разположена на повърхност от над 5,2 милиона квадратни километра, Амазония играе основна роля за климата на Земята. Тя съхранява големи количества въглерод, поддържа едно от най-богатите биоразнообразия в света и обезпечава прехранване на към 47 милиона души.
Според обява на Live Science към 17% от амазонската гора към този момент са унищожени, изсечени или сменени от аграрни площи. Към това се прибавят противозаконният рандеман на потребни изкопаеми, нефтените сондажи, климатичните промени и все по-честите горски пожари.
Учените показват, че точно идващите десетилетия ще бъдат решаващи за бъдещето на района.
Според Бернардо Флорес от лабораторията EqualSea към Университета в Сантяго де Компостела Амазония е попаднала в рисков циничен кръг. Колкото повече гора изчезва, толкоз по-малко превалявания се образуват. По-малкото превалявания водят до още по-сух климат, а това форсира загубата на горски площи.
Тази наклонност към този момент се следи в така наречен „ дъга на обезлесяването “ – регион с повърхност към 800 000 квадратни километра по периферията на Амазония, където натискът върху гората е най-силен. Именно там учените търсят отговор на въпроса по какъв начин ще наподобява джунглата след век.
Сред най-сериозните, само че постоянно подценявани закани са лианите. Тези увивни растения се конкурират с дърветата за светлина и хранителни субстанции, като понижават възможностите им за оцеляване и лимитират разнообразието на дървесните типове. Според специалистите при по-сух климат лианите могат последователно да стартират да преобладават в цели региони на гората.
Друг проблем са инвазивните тревни типове, импортирани в района посредством отглеждането на животни. Очакванията са те да продължат да се популяризират през идващите десетилетия и последователно да изместват локалната растителност. Резултатът може да бъде сериозен спад в биоразнообразието.
Някои елементи на Амазония даже могат да стартират да получават характерности, по-близки до савана, въпреки учените да не считат, че цялата джунгла ще се трансформира в такава екосистема.
Последиците няма да обиден единствено растенията. Под опасност могат да се окажат голям брой скотски типове, изключително тези, които зависят от реките и влажните местообитания. Сериозно наранени ще бъдат и коренните нации, които от епохи живеят в района и разчитат на гората за своето оцеляване.
Според учените ориста на Амазония е директно обвързвана и с бъдещето на световния климат. Ако деградацията на гората продължи, това може да докара до още по-нестабилна и непредвидима климатична система в разнообразни елементи на света.
Затова специалистите са безапелационни – идващите 100 години няма просто да дефинират по какъв начин ще наподобява Амазония. Те могат да дефинират и по какъв начин ще наподобява светът, който оставяме след себе си.
Разположена на повърхност от над 5,2 милиона квадратни километра, Амазония играе основна роля за климата на Земята. Тя съхранява големи количества въглерод, поддържа едно от най-богатите биоразнообразия в света и обезпечава прехранване на към 47 милиона души.
Според обява на Live Science към 17% от амазонската гора към този момент са унищожени, изсечени или сменени от аграрни площи. Към това се прибавят противозаконният рандеман на потребни изкопаеми, нефтените сондажи, климатичните промени и все по-честите горски пожари.
Учените показват, че точно идващите десетилетия ще бъдат решаващи за бъдещето на района.
Според Бернардо Флорес от лабораторията EqualSea към Университета в Сантяго де Компостела Амазония е попаднала в рисков циничен кръг. Колкото повече гора изчезва, толкоз по-малко превалявания се образуват. По-малкото превалявания водят до още по-сух климат, а това форсира загубата на горски площи.
Тази наклонност към този момент се следи в така наречен „ дъга на обезлесяването “ – регион с повърхност към 800 000 квадратни километра по периферията на Амазония, където натискът върху гората е най-силен. Именно там учените търсят отговор на въпроса по какъв начин ще наподобява джунглата след век.
Сред най-сериозните, само че постоянно подценявани закани са лианите. Тези увивни растения се конкурират с дърветата за светлина и хранителни субстанции, като понижават възможностите им за оцеляване и лимитират разнообразието на дървесните типове. Според специалистите при по-сух климат лианите могат последователно да стартират да преобладават в цели региони на гората.
Друг проблем са инвазивните тревни типове, импортирани в района посредством отглеждането на животни. Очакванията са те да продължат да се популяризират през идващите десетилетия и последователно да изместват локалната растителност. Резултатът може да бъде сериозен спад в биоразнообразието.
Някои елементи на Амазония даже могат да стартират да получават характерности, по-близки до савана, въпреки учените да не считат, че цялата джунгла ще се трансформира в такава екосистема.
Последиците няма да обиден единствено растенията. Под опасност могат да се окажат голям брой скотски типове, изключително тези, които зависят от реките и влажните местообитания. Сериозно наранени ще бъдат и коренните нации, които от епохи живеят в района и разчитат на гората за своето оцеляване.
Според учените ориста на Амазония е директно обвързвана и с бъдещето на световния климат. Ако деградацията на гората продължи, това може да докара до още по-нестабилна и непредвидима климатична система в разнообразни елементи на света.
Затова специалистите са безапелационни – идващите 100 години няма просто да дефинират по какъв начин ще наподобява Амазония. Те могат да дефинират и по какъв начин ще наподобява светът, който оставяме след себе си.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ