Скрита под повече от 2 км лед в Гренландия се

Скрита под повече от 2 км лед в Гренландия се намира кръгова меланхолия, която най-вероятно е оставена от античен удар с галактическа канара.

За кратера формиран от метеоритен удар, писа на 11 февруари списание Geophysical Research Letters. Новият кратер е единствено вторият, открит в миналото в Гренландия. Намира се на 183 км от другия кратер в страната, за който учените оповестиха предходната година.

Джоузеф Макгрегър, глациолог от Центъра за галактически полети на НАСА е в екипа, разкрил първия кратер, наименуван Хайавата (Hiawatha). В края на 2016 година, когато по-голямата част от работата по идентифицирането на кратера Хайавата е била осъществена, макар че проучването към момента следва да бъде оповестено, Макгрегър към този момент е на лов за различен кратер. Намира го по-бързо, в сравнение с чака.

„ Бях сюрпризиран. Наистина, може ли в действителност да има различен кратер в такава непосредственост до първия? „, споделя Макгрегър.

Новият кратер е с диаметър 36 километра, което го прави 22-ри по величина кратер формиран след метеоритен удар, открит в миналото на Земята. Първият кратер, Хайавата е с дължина от 31 километра. Хайавата е по-близо до повърхността, затрупан от лед с дълбочина „ единствено “ към 930 метра. Новият кратер е заровен под 2 км лед. И двата кратера са в северозападната част на Гренландия, а учените имат огромно количество информация за този далечен, мразовит регион, просто тъй като доста от техните проучвателен полети са от близката въздушна база Туле.

За да откри кратерите, изследователският екип е комбинирал сателитни изображения на ледниковия слой на Гренландия и радарни данни, събрани от въздухоплавателни средства. С помощта на радарните данни учените могат да „ видят “ през леда, употребявайки радарни талази, които се отразяват в скалната основа в долната част и се връщат назад. Повечето от данните са получени с помощта на спътниците Terra и Aqua на НАСА и програмата IceBridge за въздушни изследвания на галактическата агенция; всички тези данни са обществено налични.

„ Всеки можеше да откри данните “, споделя Макгрегър. „ Всъщност някои фенове го направиха “.

След публикуването на отчета за първия открит кратер, Хайавата, през ноември 2018 година, някои членове на обществото се свързват с Макгрегър, с цел да насочат вниманието му към съществуването на втория кратер.

„ Възрастта на новия кратер е мъчно да се реши “, споделя Макгрегър. „ Най-старият пласт лед, датиран над депресията, е на към 79 000 години, само че ледът се топи, тъй че това не значи доста “.

Използването на съотношенията дълбочина-ширина на кратера, е разрешило на екипа да оцени възрастта му по скоростта на ерозията, оценката обаче, е доста груба. Изследователите фиксират възрастта на двата кратера сред 100 милиона и 100 000 години, като Хайавата е евентуално по-млад.

Учените са много сигурни, че новият кратер е получен в действителност при влияние на астероид. Единственото друго пояснение за новооткритата меланхолия е, че това би могло да е вулканична калдера, споделя Макгрегър, само че вулканичните скали основават магнитни аномалии, които просто не участват в тази ситуация.

„ Макар да е изненадващо, че първата известна двойка гренландски кратери е толкоз близо един до различен, размерът на извадката от два кратера е прекомерно дребна, с цел да промени разбирането за това какъв брой арктически удари има или какъв брой бързо се унищожават кратерите “, споделя Макгрегър.

Най-вероятно, Хайавата и новият кратер са „ най-големите и най-лесни за разкриване. Другите кратери евентуално ще бъдат доста по-малки и по-трудни за намиране “, допускат учените.

„ Да се дадат точни отговори на доста от въпросите по отношение на възрастта и образуването на кратерите няма да е елементарно “, добави той.

„ Трябва да пробиете 2 километра лед, а по-късно, според от това какъв детайл от историята на кратера ви интересува, може да се наложи да пробиете още 100 или 200 метра “, сподели Макгрегър. Той добави, че цялото съоръжение ще би трябвало да бъде изтеглено на повече от 160 км навътре в страната през леда. Това си е софтуерно предизвикателство.