Скоро стана дума за италианско кино. От класиците от Апенините

Скоро стана дума за италианско кино. От класиците от Апенините най-вече одобрявам Лукино Висконти (аристократ, гей, комунист), само че единственият, на който съм класирал два кино лентата във безконечната си дванайсетица е Федерико Фелини и то в случай, че след " Салдък живот " съвсем не мога да го претърпявам! Човекът, който обаче няма нито един неуспех, се споделя Виторио Де Сика! И забравете " нео-реализмът " е малко като при " грънджа " - в течението има доста и разностилни създатели, чиито филми рядко се приближават до определението. Скоро за следващ път си пуснах шедьовъра  " Децата ни гледат "   от 1944-та (по книга на Чезаре Джулио Виола), оценен със 7.8 в IMdb. Това е пети филм на Де Сика (само вижте какво е снимал - " Шуша " ; " Крадци на колела " ; " Чудото в Милано " ; " Умберто Д. " ; " Чочарка " ; " Вчера, през днешния ден и на следващия ден " ; " Брак по италиански " ; " Градината на Финци-Контини " ) зад камерата, тъй като той стартира да режисира късно, след 40-тата си година, като до тогава е неоспоримата актьорска звезда на предвоенното и военно италианско кино със 158 функции!

Обикновено семейство от междинната класа - брачният партньор Андреа (Емилио Чиголи) е банков служител, подреден, вежлив, учтив, с едри, само че симпатични черти, тясно лице, поддържани мустачки и жилава фигура, а брачната половинка Нина (Иза Пола) - бледа руса аристократична и морна хубавица със светли очи, е стопанка, само че в действителност не прави нищо по през целия ден. Имат наследник, Прико (Лучано Ди Амброзис) - дребно, будно, наблюдателно и съзерцателно дете, само че с чевръст разум, за което се грижи най-вече прислужницата Агнес (Джована Чиголи), набита, тромава, естествено умна и житейски мъдра устата жена.

Малката детайлност е, че Нина си има ухажор - изписаният, строен и стегнат хубавец (като от фешън списание) Роберто (Адриано Римолди). Тяхната спорна и бурна връзка няма по какъв начин да остане в загадка, най-малкото за Прико, който постоянно е очевидец...
Когато сякаш елементарните ежедневни истории получават универсални измерения и доближават дълбоки внушения, раздрусват и потрисат, това е отзив за майсторство. Вярно е, децата ни гледат, само че не равнодушно, те ни преценят, съдят и обичат, сляпо привързани са и се нуждаят от родителите си, чиито дейности оставят дълбоки следи в детската душа, преизпълнена с идеали и обич.

Да, всеки има право на благополучие, само че когато има дете, има и отговорности и отговорности. И бащата и майката изоставят (по друг метод, движени от отстъпчивост и егоизъм) Прико, а той афектиран, засегнат и уединен се отдалечава в големия, леден салон на интерната, в който е пренебрегнат...

Какъв ли човек ще израсне?!

Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.