Изабел Аджани – актрисата Страдивариус
Скоро не сте чували нищо за нея? Изабел Аджани е по-жива от всеки път и на своите 67 години, навършени на 27 юни, наподобява превъзходно. След неотдавнашната парижка премиера в La Maison de la Poésie и спектакъл „ Ателие “, актрисата ще показа и в спектакъл „ Голдони “ във Венеция на 15 и 16 октомври моноспектакъла си Le vertige Marilyn („ Шеметът Мерилин “), създаден с режисьора Оливие Щайнер. Тя ще покаже гол тил в тоалет на фешън къща „ Диор “ – копие на оня, с който Монро е театралничила за 2571 фрагмента пред обектива на фотографа Бърт Стърн малко преди неочакваната си гибел. Текстът е същинска находка: в него има и изречения от последното изявление на холивудската дива, и откровения на французойката пред медиите. „ Той дава отговор на моя въпрос за какво някои човешки същества, които в никакъв случай не сме срещали в живота си, ни допират толкоз мощно на духовно равнище, съвсем по физически метод “, споделя Изабел.
„ Горчивите сълзи на Петра декор Кант “ – филмът, който Райнер Вернер Фасбиндер показа на „ Берлинале “ през 1972-ра, тъкмо 50 години по-късно получи римейк от французина Франсоа Озон със промяна на пола на основния воин, който става Петер декор Кант и към този момент не е фешън дизайнер, а кинорежисьор. Тук Петер е отличният Дени Меноше, а в негова муза и култ се превъплъщава Изабел Аджани. Това е една от 4-те й нови екранни функции единствено за тази година. „ Отдавна
мечтaех да работя с нея, преследвах я
Да я дирижирам беше като че ли изсвирвам на цигулка Страдивариус “, признава Озон. Стилът на нейната героиня е повлиян от актрисите от 70-те, само че и от митове като Марлене Дитрих и Лиз Тейлър.
Далеч не всичко при Изабел обаче е цветя и пайети. Неотдавна актрисата изкрещя на света своето психическо страдалчество, описа за биполярното си разстройство, причина за най-черните й мисли, в това число за самоубийство. Не спести рецензии и към фамилията си, което е в основата на болката.„ Животът ми беше сложен още от детството. Чувствах се непрекъснато в заплаха, измъчвана от властнически татко и нещастна майка, с която постоянно съм имала мъчителни връзки “, доверява Изабел пред френския седмичник Les Inrockuptibles („ Нечупливите “). „ Майка ми на 25 години имаше 2 деца и живееше в Германия, където е родена, когато татко ми, едвам 18-годишен алжирец, я принуждава да го последва във Франция. Тя беше пленник, който в никакъв случай не елементарни на похитителя си “, спомня си актрисата. Тя не е имала право на момичешки прищявки поради ревността на майката, която не е съумяла да се осъществя и желае същата орис и за щерка си. „ Забраняваше ми всичко – спорт, танци, музика и даже да излизам от у дома. С татко ми беше още по-лошо: задължаваше ме да навеждам взор на публични места и най-много – да укривам страданието, което ме измъчваше денонощно. “ Въпреки това тя дебютира в самоинициативен спектакъл едвам на 12.
Безпощадни са думите на актрисата, която постоянно е блестяла във
кино функции на ръба на лудостта
– като в „ Историята на Адел Ю. “ и „ Камий Клодел “, които й носят номинации за „ Оскар “. „ Когато бях дребна, непрестанно повръщах в съня си. Събуждах се в плен на болката, която ме правеше нежна и свръхчувствителна. “ Когато пораства, нещата не се усъвършенстват изключително. Късметът като че ли не й е съдружник. След поредност разочарования в любовта идва най-голямото: Даниъл Дей-Люис приключва дългогодишната им връзка по факса, до момента в който тя е бременна. Макар че припознава детето, ирландският артист си плюе на петите, хвърляйки Изабел в тежка меланхолия.След дългия интервал, в който се крие от обществото поради булимията си, през днешния ден Аджани наподобява преродена. А синът им Габриел-Кейн Дей-Люис, модел и музикант, си прилича с татко си като две капки вода.
Какво се е случило по-рано със съдействието и връзката й с Брюно Нюитен, режисьор на „ Камий Клодел “ (1988) и татко на по-големия й наследник Барнабе? „ Може би сега, в който се разделихме, той към този момент не беше той и аз не бях аз… Хвърлихме се в любовта и в един филм с прелестна и в това време опустошителна орис. Филм, който надви над нас и направи от „ Камий “ сираче. Не мога да приказвам за това без да рева. Като родител, чието дете e изчезнало, тъй като това, което ни обединяваше, беше като наше дете “, изяснява Изабел пред италианския Vanity Fair.
Още по-рано красивата 19-годишна съвсем дебютантка е имала флирт и с Франсоа Трюфо, режисьора на „ Адел Ю. “ – кино лентата, който я трансформира в звезда. По време на фотосите
Трюфо й написа доста любовни писма
Тогава си води и дневник. „ Откривайки го по-късно, открих, че някои пасажи приличаха на посланията, които пъхаше под вратата на хотелската ми стая. След кино лентата, като се завърнах при нашите, майка ми изхвърли всичките му писма “, спомня си актрисата.
Отношенията й с режисьорите постоянно са трагични и в професионален проект. Пословичен е казусът, когато през 1983-та напуща снимачната площадка на „ Име: Кармен “ на Жан-Люк Годар (ролята изиграва Марушка Детмерс). „ Баща ми умираше, а филмът и Годар изискваха цялостно себеотдаване. Не бях в въодушевление да се удивлявам на егото му. Не устоях, въпреки че да фотографирам с Годар беше една от фантазиите на живота ми “, признава Аджани.
„ Горчивите сълзи на Петра декор Кант “ – филмът, който Райнер Вернер Фасбиндер показа на „ Берлинале “ през 1972-ра, тъкмо 50 години по-късно получи римейк от французина Франсоа Озон със промяна на пола на основния воин, който става Петер декор Кант и към този момент не е фешън дизайнер, а кинорежисьор. Тук Петер е отличният Дени Меноше, а в негова муза и култ се превъплъщава Изабел Аджани. Това е една от 4-те й нови екранни функции единствено за тази година. „ Отдавна
мечтaех да работя с нея, преследвах я
Да я дирижирам беше като че ли изсвирвам на цигулка Страдивариус “, признава Озон. Стилът на нейната героиня е повлиян от актрисите от 70-те, само че и от митове като Марлене Дитрих и Лиз Тейлър.
Далеч не всичко при Изабел обаче е цветя и пайети. Неотдавна актрисата изкрещя на света своето психическо страдалчество, описа за биполярното си разстройство, причина за най-черните й мисли, в това число за самоубийство. Не спести рецензии и към фамилията си, което е в основата на болката.„ Животът ми беше сложен още от детството. Чувствах се непрекъснато в заплаха, измъчвана от властнически татко и нещастна майка, с която постоянно съм имала мъчителни връзки “, доверява Изабел пред френския седмичник Les Inrockuptibles („ Нечупливите “). „ Майка ми на 25 години имаше 2 деца и живееше в Германия, където е родена, когато татко ми, едвам 18-годишен алжирец, я принуждава да го последва във Франция. Тя беше пленник, който в никакъв случай не елементарни на похитителя си “, спомня си актрисата. Тя не е имала право на момичешки прищявки поради ревността на майката, която не е съумяла да се осъществя и желае същата орис и за щерка си. „ Забраняваше ми всичко – спорт, танци, музика и даже да излизам от у дома. С татко ми беше още по-лошо: задължаваше ме да навеждам взор на публични места и най-много – да укривам страданието, което ме измъчваше денонощно. “ Въпреки това тя дебютира в самоинициативен спектакъл едвам на 12.
Безпощадни са думите на актрисата, която постоянно е блестяла във
кино функции на ръба на лудостта
– като в „ Историята на Адел Ю. “ и „ Камий Клодел “, които й носят номинации за „ Оскар “. „ Когато бях дребна, непрестанно повръщах в съня си. Събуждах се в плен на болката, която ме правеше нежна и свръхчувствителна. “ Когато пораства, нещата не се усъвършенстват изключително. Късметът като че ли не й е съдружник. След поредност разочарования в любовта идва най-голямото: Даниъл Дей-Люис приключва дългогодишната им връзка по факса, до момента в който тя е бременна. Макар че припознава детето, ирландският артист си плюе на петите, хвърляйки Изабел в тежка меланхолия.След дългия интервал, в който се крие от обществото поради булимията си, през днешния ден Аджани наподобява преродена. А синът им Габриел-Кейн Дей-Люис, модел и музикант, си прилича с татко си като две капки вода.
Какво се е случило по-рано със съдействието и връзката й с Брюно Нюитен, режисьор на „ Камий Клодел “ (1988) и татко на по-големия й наследник Барнабе? „ Може би сега, в който се разделихме, той към този момент не беше той и аз не бях аз… Хвърлихме се в любовта и в един филм с прелестна и в това време опустошителна орис. Филм, който надви над нас и направи от „ Камий “ сираче. Не мога да приказвам за това без да рева. Като родител, чието дете e изчезнало, тъй като това, което ни обединяваше, беше като наше дете “, изяснява Изабел пред италианския Vanity Fair.
Още по-рано красивата 19-годишна съвсем дебютантка е имала флирт и с Франсоа Трюфо, режисьора на „ Адел Ю. “ – кино лентата, който я трансформира в звезда. По време на фотосите
Трюфо й написа доста любовни писма
Тогава си води и дневник. „ Откривайки го по-късно, открих, че някои пасажи приличаха на посланията, които пъхаше под вратата на хотелската ми стая. След кино лентата, като се завърнах при нашите, майка ми изхвърли всичките му писма “, спомня си актрисата.
Отношенията й с режисьорите постоянно са трагични и в професионален проект. Пословичен е казусът, когато през 1983-та напуща снимачната площадка на „ Име: Кармен “ на Жан-Люк Годар (ролята изиграва Марушка Детмерс). „ Баща ми умираше, а филмът и Годар изискваха цялостно себеотдаване. Не бях в въодушевление да се удивлявам на егото му. Не устоях, въпреки че да фотографирам с Годар беше една от фантазиите на живота ми “, признава Аджани.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ