„Нова Македония“ : Българският фалшификат с европейски печат
Скопие. Разчитайки на статута си на член на Европейски Съюз, България се стреми безскрупулно да инструментализира правилата и механизмите на Съюза, с цел да получи някакъв „ автентичен документ “ на своите подправени структури, както в предишното, по този начин и в сегашното. Подобни български упоритости към този момент не засягат единствено историята (и настоящето положение) на (Република Северна) Македония, само че и нейната лична роля в избрани интервали от международната история, както и нейното себеусещане като " бранител на европейските полезности ", написа Ясминка Павловска на страниците на скопския вестник “Нова Македония “ в материал, показан без редакторска интервенция, като изразените в него позиции принадлежат на създателя му.
Въпреки че преди идната среща на върха на Европейски Съюз в средата на декември, разказът в причините на България за налагане на несъгласие на началото на договарянията за участие на Македония в Европейски Съюз наподобява се промени, същността му остава „ както историческата истина в връзките с Гърция беше приета “. би трябвало да стане с България ", т.е. " обективните обстоятелства " от тяхната (българска) версия на така наречен обща история, да не се подлагат на мултиперспективно пояснение.
Признанието на български политици, като последното на служебния министър председател Стефан Янев, че сътрудниците от Европейски Съюз не са разбрали позициите им по ветото против (РС) Македония, се концентрира основно върху изнудване с историко-национален темперамент за „ признание на българските корени “ на македонския език и нация, не ги обезкуражи да търсят нова форма, т.е. „ по-европейско пространство ” за реализиране на своите неосъществени национални упоритости и разочарования, свързани с македонския въпрос. Затова в този момент България размени грубото предизвикателство към всеобщото право на самоопределяне, съдържащо се в миналогодишния пояснителен меморандум, с искане за отбрана против дискриминация на „ македонски жители с българско съзнание “, като заседна на някакъв хипотетичен развой на „ обезбългаряване на македонското общество “ и унищожаване на омразата към българите в (РС) Македония. Гледайки точката в " македонското око ", българската политика се стреми да показа своята " греда " като отбрана на европейските полезности.
Въпреки че са наясно, че причините им за несъгласие не са изцяло ясни (и то в действителност от самото начало) за европейските съдружници, българските представители в Европейски Съюз остават безапелационни в желанието си да наложат своите възгледи и претенции на (РС)Македония като част от преговорната рамка. Те даже твърдят, че европейските сътрудници към този момент са почнали да демонстрират схващане към българските позиции.
Изтънчеността на българската политика в синергия с техните учени да конструират лични исторически истини се оказва добра подготовка за манипулиране на действителността на актуалната обстановка. Създавайки обстановка, в която София би трябвало да се показа като бранител на гражданските права на „ жителите с българско съзнание “ в (РС) Македония (с непотвърден, само че съвсем постоянно хиперболизиран брой в българските оценки-бел.авт.), България се прави даже на обидно сляпа за 17-те решения на Европейския съд по правата на индивида с искане за регистрация на македонски сдружения в тяхната страна. София упорства за промени в македонската конституция, с цел да се вкарат въображаемите от нея " жители с българско съзнание ", и " оправдава " непризнаването на македонското малцинство в България с обстоятелството, че малцинствата не са планувани в българската конституция. Упорито клюки за имитации на македонската историография и не е подготвена да се изправи пред ролята на личната си страна в доста интервали от международната история – както през Втората международна война, само че и с нейното минало по времето на тоталитарния комунистически режим. Аргументира се със личните си национални ползи, издигайки ги до равнището на европейската стойност, дерогирайки правото на (РС) Македония и македонския народ да имат свои национални ползи. И най-после, България не се свени да компрометира европейските механизми и привилегии като страна-членка на Съюза, с цел да „ узакони ” своите структури и имитации.
Един подобен български опит за манипулиране на правилото на консенсус при вземането на решения за разширение на Европейски Съюз беше осуетен от Чехия и Словакия, които не разрешиха приключването на миналогодишната среща на върха на Съюза, водена от Германия, да наложи позицията на България като изискване за страната кандидатка. Но позицията на България й разрешава да продължи сходни опити, преформулирайки изнудването си в разказ, който наподобява допустим за европейските сътрудници. Но Европейски Съюз би трябвало да е наясно, че като си затваря очите за фалшификат, в полза на една от своите държави-членки, той самичък става съизвършител във подправянето на историята, сегашното и даже личните си правила и полезности. Всяко по-нататъшно закъснение на началото на договарянията на (РС) Македония с Европейски Съюз значи по-силно легитимиране на „ разрешението “ двустранен (още повече абсурден-бел.авт.) спор да бъде спънка за процеса на евроинтеграция на целия район на Западните Балкани, само че и Съюз да влезе в спиралата на игра на фалшификации на истината. Европейски Съюз не би трябвало да си разрешава да бъде " удостоверител на имитации " за многократно изречени неистини и имитации, с упоритостта да станат истини. Върху лъжите и фалшификатите не може да се построява доверие и каквито и да било действителни взаимоотношения.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Въпреки че преди идната среща на върха на Европейски Съюз в средата на декември, разказът в причините на България за налагане на несъгласие на началото на договарянията за участие на Македония в Европейски Съюз наподобява се промени, същността му остава „ както историческата истина в връзките с Гърция беше приета “. би трябвало да стане с България ", т.е. " обективните обстоятелства " от тяхната (българска) версия на така наречен обща история, да не се подлагат на мултиперспективно пояснение.
Признанието на български политици, като последното на служебния министър председател Стефан Янев, че сътрудниците от Европейски Съюз не са разбрали позициите им по ветото против (РС) Македония, се концентрира основно върху изнудване с историко-национален темперамент за „ признание на българските корени “ на македонския език и нация, не ги обезкуражи да търсят нова форма, т.е. „ по-европейско пространство ” за реализиране на своите неосъществени национални упоритости и разочарования, свързани с македонския въпрос. Затова в този момент България размени грубото предизвикателство към всеобщото право на самоопределяне, съдържащо се в миналогодишния пояснителен меморандум, с искане за отбрана против дискриминация на „ македонски жители с българско съзнание “, като заседна на някакъв хипотетичен развой на „ обезбългаряване на македонското общество “ и унищожаване на омразата към българите в (РС) Македония. Гледайки точката в " македонското око ", българската политика се стреми да показа своята " греда " като отбрана на европейските полезности.
Въпреки че са наясно, че причините им за несъгласие не са изцяло ясни (и то в действителност от самото начало) за европейските съдружници, българските представители в Европейски Съюз остават безапелационни в желанието си да наложат своите възгледи и претенции на (РС)Македония като част от преговорната рамка. Те даже твърдят, че европейските сътрудници към този момент са почнали да демонстрират схващане към българските позиции.
Изтънчеността на българската политика в синергия с техните учени да конструират лични исторически истини се оказва добра подготовка за манипулиране на действителността на актуалната обстановка. Създавайки обстановка, в която София би трябвало да се показа като бранител на гражданските права на „ жителите с българско съзнание “ в (РС) Македония (с непотвърден, само че съвсем постоянно хиперболизиран брой в българските оценки-бел.авт.), България се прави даже на обидно сляпа за 17-те решения на Европейския съд по правата на индивида с искане за регистрация на македонски сдружения в тяхната страна. София упорства за промени в македонската конституция, с цел да се вкарат въображаемите от нея " жители с българско съзнание ", и " оправдава " непризнаването на македонското малцинство в България с обстоятелството, че малцинствата не са планувани в българската конституция. Упорито клюки за имитации на македонската историография и не е подготвена да се изправи пред ролята на личната си страна в доста интервали от международната история – както през Втората международна война, само че и с нейното минало по времето на тоталитарния комунистически режим. Аргументира се със личните си национални ползи, издигайки ги до равнището на европейската стойност, дерогирайки правото на (РС) Македония и македонския народ да имат свои национални ползи. И най-после, България не се свени да компрометира европейските механизми и привилегии като страна-членка на Съюза, с цел да „ узакони ” своите структури и имитации.
Един подобен български опит за манипулиране на правилото на консенсус при вземането на решения за разширение на Европейски Съюз беше осуетен от Чехия и Словакия, които не разрешиха приключването на миналогодишната среща на върха на Съюза, водена от Германия, да наложи позицията на България като изискване за страната кандидатка. Но позицията на България й разрешава да продължи сходни опити, преформулирайки изнудването си в разказ, който наподобява допустим за европейските сътрудници. Но Европейски Съюз би трябвало да е наясно, че като си затваря очите за фалшификат, в полза на една от своите държави-членки, той самичък става съизвършител във подправянето на историята, сегашното и даже личните си правила и полезности. Всяко по-нататъшно закъснение на началото на договарянията на (РС) Македония с Европейски Съюз значи по-силно легитимиране на „ разрешението “ двустранен (още повече абсурден-бел.авт.) спор да бъде спънка за процеса на евроинтеграция на целия район на Западните Балкани, само че и Съюз да влезе в спиралата на игра на фалшификации на истината. Европейски Съюз не би трябвало да си разрешава да бъде " удостоверител на имитации " за многократно изречени неистини и имитации, с упоритостта да станат истини. Върху лъжите и фалшификатите не може да се построява доверие и каквито и да било действителни взаимоотношения.
Превод и редакция: Юлиян Марков
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ