Скок в цените на зърно, пшеница и царевица прогнозира шефът на стоковите борси
Скок при цените на зърното, пшеницата и царевицата предвижда основният изпълнителен шеф на стоковите тържища и борси Васил Симов в ефира на . Според него, повода за покачването е в натрупването на спомагателни разноски през зимата.
Пшеницата е една от най-популярните борсови артикули и ценовите промени при нея въздействат освен на хляба, а и на всички тестени произведения и на брашното. Големият скок е бил при започване на март, когато е почнала войната в Украйна, само че цената върви надолу и се успокоява.
" Специално за пшеницата няма терзания. Реколтата е над 6 млн. тона – една от положителните през последните 20 години. Потребностите на България са много скромни. За една година са нужни не повече от 2 млн. тона, тъй че останалите близо 4 млн. тона би трябвало да бъдат изнесени и то главно с кораби и в сурова конкуренция с останалите страни експортьорки в Черноморския басейн, тъй че на комерсиалния фронт нещата по никакъв начин не стоят умерено ", уточни Симов.
Когато приказваме за олиото, би трябвало да погледнем обстановката със слънчогледа, добави той. " Нямаме никакво терзание и няма причина хората да се тормозят и презапасяват. Има поевтиняване на слънчогледовото олио в международен мащаб за 1 година. Ние в България не внасяме слънчоглед и не трябва да внасяме, тъй като нашата продукция е много добра ", безапелационен беше той.
Главният изпълнителен шеф на стоковите тържища и тържища обясни, че сме отворена стопанска система и цените се въздействат от търсенето и предлагането, само че и от цената на суровината в международен мащаб. Той посочи, че повишаването на $ е главният фактор, който е повишил цената на олиото и всички артикули, които го употребяват.
" Цената на захарта се дължи напълно на повишаването на $ и на енергийния запас. В България повишаването за една година е близо 70%. Като сложим към това и наложителното повишаване на цената на труда, при преработката на суровината се получава по този начин, че готовата продукция излиза по-скъпа. Може би ще се поуспокои, когато минат тези есенни месеци, обичайни за българина в производството на компоти, туршии и други домашни благинки, само че при всички положения доста се влияем от $ ", твърди той.
Симов посочи, че когато човек влиза в магазина, би трябвало да купува единствено това, което му е належащо и увери, че за пшеница, брашно, самун, слънчоглед и олио няма за какво да се тормозим, тъй като не ги внасяме, а единствено ги продаваме на интернационалните цени.
" При петрола се вижда същата наклонност при започване на месец март. Сега интернационалните цени са се успокоили, дори вървят малко надолу. Лошото е, че и петролът го купуваме в долари. Държавите на ОПЕК нямат желание да усилват производството, даже леко го лимитират, с което държат по-високи цени за петрола ", сподели Симов.
" Бих дал съвет в магазините, като влизат хората, да си пазарят единствено това, което е належащо в количества, които са нужни, тъй като колкото по-големи количества купуват, толкоз повече подвигат цените продавачите ", приключи Симов.
Пшеницата е една от най-популярните борсови артикули и ценовите промени при нея въздействат освен на хляба, а и на всички тестени произведения и на брашното. Големият скок е бил при започване на март, когато е почнала войната в Украйна, само че цената върви надолу и се успокоява.
" Специално за пшеницата няма терзания. Реколтата е над 6 млн. тона – една от положителните през последните 20 години. Потребностите на България са много скромни. За една година са нужни не повече от 2 млн. тона, тъй че останалите близо 4 млн. тона би трябвало да бъдат изнесени и то главно с кораби и в сурова конкуренция с останалите страни експортьорки в Черноморския басейн, тъй че на комерсиалния фронт нещата по никакъв начин не стоят умерено ", уточни Симов.
Когато приказваме за олиото, би трябвало да погледнем обстановката със слънчогледа, добави той. " Нямаме никакво терзание и няма причина хората да се тормозят и презапасяват. Има поевтиняване на слънчогледовото олио в международен мащаб за 1 година. Ние в България не внасяме слънчоглед и не трябва да внасяме, тъй като нашата продукция е много добра ", безапелационен беше той.
Главният изпълнителен шеф на стоковите тържища и тържища обясни, че сме отворена стопанска система и цените се въздействат от търсенето и предлагането, само че и от цената на суровината в международен мащаб. Той посочи, че повишаването на $ е главният фактор, който е повишил цената на олиото и всички артикули, които го употребяват.
" Цената на захарта се дължи напълно на повишаването на $ и на енергийния запас. В България повишаването за една година е близо 70%. Като сложим към това и наложителното повишаване на цената на труда, при преработката на суровината се получава по този начин, че готовата продукция излиза по-скъпа. Може би ще се поуспокои, когато минат тези есенни месеци, обичайни за българина в производството на компоти, туршии и други домашни благинки, само че при всички положения доста се влияем от $ ", твърди той.
Симов посочи, че когато човек влиза в магазина, би трябвало да купува единствено това, което му е належащо и увери, че за пшеница, брашно, самун, слънчоглед и олио няма за какво да се тормозим, тъй като не ги внасяме, а единствено ги продаваме на интернационалните цени.
" При петрола се вижда същата наклонност при започване на месец март. Сега интернационалните цени са се успокоили, дори вървят малко надолу. Лошото е, че и петролът го купуваме в долари. Държавите на ОПЕК нямат желание да усилват производството, даже леко го лимитират, с което държат по-високи цени за петрола ", сподели Симов.
" Бих дал съвет в магазините, като влизат хората, да си пазарят единствено това, което е належащо в количества, които са нужни, тъй като колкото по-големи количества купуват, толкоз повече подвигат цените продавачите ", приключи Симов.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ