Писмо до сина ми…
Скъпи мой сине, Когато четеш това писмо, ти към този момент ще си пораснал. Не доста, може би ще си на 10, а може и по-голям да си, само че за мен постоянно ще си останеш моето малко момче.
Но все пак, сине, ти ще си към този момент задоволително огромен, с цел да схванеш това, което ти пиша. Да осъзнаеш какво в действителност е животът, какво те чака, и хубаво, и неприятно.
Ще схванеш, че с изключение на занимателните игри с другари, те чакат и доста съществени решения, които би трябвало да вземеш, проблеми, с които би трябвало да се оправиш и избори, които би трябвало да направиш. Но ти ще се оправиш, аз имам вяра. Защото те отгледах с обич, сине, възпитах те да обичаш, уважаваш и цениш себе си и хората. И ти ще пораснеш и към този момент няма да имаш потребност от остарялата си майка. Тогава, сине, ще би трябвало да се научиш да бъдеш МЪЖ. Защото мъж не се раждаш, мъж ставаш! И знай, че аз постоянно ще съм до тебе, даже да нямаш потребност от мен. Винаги ще те обичам, ще съм отсреща, ще те виждам по какъв начин към този момент пораснал постигаш фантазиите си една по една и ще се веселя дружно с теб. Но преди да пораснеш, сине, не бързай, а научи се!… Научи се да се бориш и да не се отказваш от това, което искаш, колкото и да е мъчно! Научи се да живееш самичък и да изкарваш парите си почтено, с труд! Научи се, сине, че човек може доста пъти да губи и да е на дъното, само че постоянно би трябвало да се изправя и да продължи напред! Научи се да вярваш в себе си, даже когато никой различен не може да повярва, тъй като когато човек е задоволително твърдоглав и има вяра, може да реализира всичко! Научи се още да бъдеш добър! Не ненавижда, не отмъщавай, не обиждай, а уважавай! Научи се да бъдеш мощен! Да се смееш, когато ти е тъжно, само че да не скриваш възприятията си! Когато ти се плаче, сине, поплачи си! Нищо, че си мъж и мъжете плачат, в сълзите няма срам… Не вярвай на всичко, което виждаш и чуваш, най-вече слушай сърцето си, то няма да те излъже! Научи се, сине, че по-хубаво възприятие от споделената обич няма, по тази причина не спирай да я търсиш! Не се раздавай доста за тези дами, които ще желаят сърцето ти, времето ти, парите ти, а няма да дават нищо. Стой надалеч от тях! Научи се, сине да обичаш тази, която те схваща без думи, която те целува за лека нощ, която те завива, до момента в който спиш, която вечер пред камината се сгушва в теб и те обича със сърцето си! Понякога ще те нараняват, само че не съди ги, не отмъщавай. Ако за обич не са подготвени, не вини ги, а търси любовта другаде. И научи се сине, че жена се печели с внимание и отношение, нищо повече! Когато търсиш жена, търси такава, която да цени дребните неща, същинските! Тази, която ще те научи на обич и почитание! Тази, с която ще се смеете на едни и същи смешки, с която ще танцувате на вашата си ария, с която даже ще плачете дружно, с която ще плувате голи в морето… И не се опасявай сине, дамите не сме страшни, с нас може да се живее добре. Просто би трябвало да се научиш да слушаш дамата до себе си, да я прегръщаш, когато й е студено и да й дадеш рамо, когато й се плаче. Бъди мъж, сине, научи се да й бъдеш опора, да я защитаваш, да й помагаш, да се бориш за нея! Да, бори се за нея, даже когато е към този момент твоя отново би трябвало да я печелиш, всеки ден… и да я обичаш! Научиш ли се на всички тези неща, след това ще ти е елементарно, ще бъдеш благополучен. Защото подобен мъж желаят дамите – същински, самоуверен, сантиментален! И не забравяй, сине, пътят от тук нататък ще е дълъг, по тази причина бъди толерантен, твърдоглав и доста мощен! Защото мъчно се става, сине, от момче – същински мъж! Обичам те! Твоята майка
