Писмото на една майка до целия свят
Скъпи хора по целия свят,
Днес синът ми потегля на учебно заведение. Известно време ще му бъде ново и непознато. Иска ми се да бъдете положителни и благи към него.
До този миг той беше цялостен стопанин на дома, командваше всичко живо в задния двор. Аз бях постоянно край него, с цел да се погрижа за раните му и да го утеша. Но в този момент нещата ще се трансформират.
Тази заран той ще излезе, ще ми махне с ръчичка и ще стартира своето огромно премеждие, което евентуално ще включва войни, нещастия и премеждия. За да живее в този свят, ще са му нужни религия, любов и храброст.
Затова, хора, желае ми се да го хванете за ръка и да го научите на нещата, които би трябвало да знае. Научете го, само че в случай че може, дано това да стане с грижа и обич. Научете го, че на всеки шарлатанин се пада и по един герой; че на всеки неподобаващ политик се пада и по един безрезервен водач; че на всеки зложелател се пада по един другар. Научете го на чудесата на книгите.
Дайте му задоволително време, с цел да размишлява на мира над безконечната мистерия на птиците в небето, пчелите в слънчевата светлина и цветята по зелените скатове. Научете го, че е доста по-достойно да загубиш, в сравнение с да измамиш.
Научете го да има религия в личните си хрумвания, даже в случай че всички настояват, че не е прав. Научете го да продава мускулите и мозъка си на най-високата цена, само че в никакъв случай да не продава сърцето и душата си.
Научете го да запушва уши при освиркванията на тълпата... само че да се изправя и да се бие, в случай че счита, че е прав. Научете го с деликатност, хора, само че без да го разглезвате, тъй като единствено в огъня се закалява чистата стомана.
Молбата ми е огромна, хора, знам, само че вижте какво можете да извършите. Той е толкоз благо момченце.
Неизвестен създател
