Скъпа Лили!Ти знаеш, че всеки си има “Своята Лили…Аз на

" Скъпа Лили!

Ти знаеш, че всеки си има “Своята Лили ”…

Аз на “Моята Лили ” съм извънредно признателен, тъй като Тя ме научи да обичам… "

Това е написал в своето обръщение, съпроводено от 21 бели рози до огромната Лили Иванова, почетният ръководител на Движение за права и свободи доктор Ахмед Доган.

Присъствието му беше огромната изненада на бутиковия концерт на певицата, събрал в петък вечерта в Народния спектакъл “Иван Вазов ” двама президенти, вицепрезидент, кралица Маргарита, депутати, дипломати, посланици и звезди на българското изкуство – артисти, артисти, поети, писатели, художници. Всички те на едно място, с цел да ни покажат, че музиката сплотява, сплотява, единява! Че нотите са най-красноречивият посланик, а в изкуството граници не съществуват.

Мястото, което десетилетия наред приютява неизчерпаемия гений на артистичната колегия, нощес бе „ разтърсено “ от божествения глас на най-българската изпълнителка - певицата, която към този момент 60 години е на върха; чиято сила кипи в ритъма на времето и за която невъзможното просто не съществува.

Появата на Ахмед Доган на първи ред на първи балкон беше като гърмеж. До него седна  Йордан Цонев, а до него Росен Плевнелиев. Изненадата мина като потрес през публиката. Той ли е? Как по този начин? Доган не се появявал от 10 години на обществено място!

С каква мощ Лили Иванова го извади от Сарая, се питаха гостите. Отговорът  е доста елементарен -  гласът на Лили, песните на Лили, текстовете, с които показва любовта, тъй че да бръкне в душата на всеки и 

всеки да има “Своята Лили ”…

Ключът за появяването на Доган на концерта й е песента “Обичам те ”, която Лили изпява за първи път през 1972 година. Стиховете на Дамян Дамянов, облечени в музиката на Тончо Русев и емоционалността им, пресъздадена от Лили Иванова, са оставили близо половин век това мощно влияние, което изважда Доган от “златната клетка ” в устрема му да я види през днешния ден “на живо ”.

“Аз сама те пропъдих 

и теб и любовта. 

Аз самата така взех решение. 

И пред своята радост 

избрах аз скръбта, 

пред зората- залез спокоен.

Знам, за цялостен живот ще ме намразиш ти, 

само че сърцето ми и през днешния ден крещи: 

обичам те!… ”

“Моята Лили ” ме научи да обичам..., това е формулата на магията “Лили Иванова ”, която и на този концерт бе доказана. Слушаш я, към теб залата е див екстаз, а Ти си единствено с Нея. Тя те води. Накъде? Не питаш. Но го искаш. Лили като вълшебник господства над душата ти. Съблича я и те кара да се разголваш до дъно, да искаш тръпката да не те напуща, да останеш в нейния плен.

…Посрещни ме – ида отдалече.

Нося ти таз земя, таз земя

Но кому да кажа „ Добър вечер! “?

„ Добър вечер… “ 

Няма никой вкъщи, у дома…

Тази вечер Лили още веднъж посегна към старите шедьоври на тандема Дамян Дамянов/Тончо Русев и сервира “У дома ” по един нов, чужд до момента метод, само че все по този начин влудяващо въздействащ.

После пристигна “Огнище ”, отново на Дамян Дамянов и Точно Русев, и публиката изпадна в възторг.

“Чуй по какъв начин леден, недопечен

животът край нас крещи.

Виж по какъв начин с ръце от студ

ни стяга в обръч.

Нека със плам, обич,

дано със огън спокоен

сгреем света край нас

със малко обич… ”

Целият концерт беше една страст, в която публиката и Тя дишаха дружно. Лили се появи на сцената, излизайки от едно голямо светещо сърце - в първите мигове като че ли бе вцепенена, до момента в който гласът й излезе и прониже всеки с страстта. И чак, когато долови химията, Тя се трансформира в господарката на сцената - качена на високи токчета, отпиваща глътка вода и като жрица свещенодействаше: 

“За тебе бях лунен лъч в уханен мрак, 

блясъка на звезден прахуляк, 

шепот на един духовник. З

а тебе бях смисъла на всеки ден, 

през днешния ден съм към този момент мирис леден, 

ти остана остарял рефрен… ”

И още веднъж нестихващи и дълги овации.

Председателят на Народното събрание Росен Желязков, вицепрезидентът Илияна Йотова, президентите Георги Първанов и Росен Плевнелиев, кметът на София Йорданка Фандъкова,  Десислава Атанасова, Кристиян Вигенин, Филиз Хюсменова, Илхан Кючюк, Мустафа Карадайъ, депутати от  Възраждане ", духовници от БПЦ, принц Константин-Асен, който съпровождаше майка си кралица Маргарита, са на крака…

В залага са представители на интелектуалния и артистичния хайлайф на страната - ръководителят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев, музикалните реализатори Васил Петров, Михаела Маринова, Кристина Димитрова, Братя Аргирови, Богдана Карадочева и Стефан Димитров, поетът Александър Петров, актрисата Нона Йотова, Стефан Цанев и Доротея Тончева, композитори, продуценти, артисти, режисьори, художници, поети и писатели.

Гласът на Лили ги изправя в нестихващи овации. Един път, два пъти, три пъти... публиката в партера се измори да става след всяко осъществяване и почитателите останаха от самото начало прави в ритъма на неуморната си икона.

Лили Иванова беше в такава върхова форма, че за първи път си позволяваше директна връзка с публиката, пускаше къси мнения сред осъществяванията. " Този свят е Жена, Морето - е нейна буря! " " Така че, уважаеми дами - напред към успеха!, сподели тя.....

А когато пристигнаха „ Детелини “, „ Свири щурче “ и „ Панаири “  - от дълго време е традиция публиката да пее и танцува дружно с Лили.

Кулминацията на вечерта беше предпоследният бис – „ Камино “  в нов, смъртоносен аранжимент. В дълга увертюра изпъкнаха виртуозните сола на китаристите Ангел Дюлгеров и Иван Йорданов-Чери, само че максимален екстаз провокира партията на Орлин Цветанов - великолепен български цигулар, който в последните години непроменяемо е до примата.

След което Лили извиси подобен глас, че новото “Камино ” като че ли отлетя в космоса.

Аплодисментите бяха нестихващи, най-после Лили се принуди да попита феновете: “И защото нямаме аварийна ария, коя ария желаете да ви изпеем? “.  От залата се чуваха разнообразни гласове. “Хайде разберете се между тях “, сподели тя с възприятие за комизъм.

Почитателите на „ Огнище “ бяха по-гласовити и от сцената отново  прозвуча:

“Чуй по какъв начин леден, недопечен

животът край нас крещи.

Виж по какъв начин с ръце от студ

ни стяга в обръч… ”

Лили изтръгва фразата от душата си, само че в действителност изтръгва страстта от душата на своята  аудитория. И колкото и да искаш да се скриеш, да си кажеш: какво пък, това е единствено една ария, факт е, че във всеки концерт, всеки от публиката има своята ария. За едни довечера беше “Огнище ”, за други “У дома ”, за трети “Ветрове ”.

И на този концерт Лили не пропусна да изпее шлагера си  “Присъда ”. Текстът е фрапантен и те кара да настръхнеш: “Ще ме осъдите, уповавам се, най-после, денят ще бъде безоблачен и превъзходен. За нищо няма да се оправда - последната ми дума ще е песен… ” Това е нейната изповед. Всъщност това може да е изповедта на всеки. В този стих е събрана цялата философия на живота. А Лили я сервира по един праволинеен метод, който първоначално те сковава, а след това си казваш - а твоята последна дума, коя ще е?

Вечното момиче Лили приключи незабравимата вечер с думите:

„ Уважаема аудитория! Не обичам тази дума аудитория, тъй като „ аудитория “ е нещо по-далечно. Затова споделям – уважаеми другари! Благодаря ви от цялото си сърце. Искам пред вас да благодаря на тези прелестни девойки и момчета и се поклони на всеки от музикантите си.

Аплодисментите обаче не стихваха…

С бездънен реверанс Лили още веднъж се обърна към залата: “За мен и за целия ми екип беше необикновен празник и благополучие да имаме такава прелестна аудитория като вас. Удоволствието беше за всички нас, а може би и за вас! Благодаря ви и желая да ви пожелая доста благополучие, доста триумфи и до нови срещи! Благодаря за уважението и за аплодисментите! С доста любов! ” 

Никой не искаше да свършва тази магия.

Лили беше в прелестно въодушевление, в съвършена форма, с очебийно предпочитание да даде всичко от себе си на тази аудитория, която отхвърляше да се раздели с нея. 

И магията продължи след концерта.

За Лили Иванова беше проведен изтънчен бутиков коктейл във фоайето на първи балкон за гостите, за другари, сътрудници, публицисти, за хора на изкуството. Политици  дипломати, светила в медицината, архитекти извиха опашка пред нея в желанието си всеки да й изкаже персонално възтогра си, да показа персонален момент.

След повече от два часа на сцената, тя се появи в целия си искра с стеснен панталон и сребърни боти, красиво съвременно яке на цветя. 

Успя да отдели особено внимание на всеки.

Успя да се срещне особено и с турската посланичка Айлин Секизкьок, пред която изпя известна турска ария. Дипломатката стана в вманиачен екстаз, когато Лили й заприказва на турски. А Лили, свалила високите токове, едно миньорче с широко влияние, грееше в своето благополучие. За да ни каже, това, което е записала в дневниците си: ”Мярката на живота е не по какъв начин сме живели, а какво сме оставили след себе си. ”

На концерта бе показаната книгата й " Моят персонален дневник ", която за първи път изважда на показ нейните откровения за живота и философията й, с помощта на която 60 години е на върха.

Едно първокласно издание с доста фотоси като доказателство за звездния път на една певица феномен, отдадена на музиката и на публиката, на една същинска победителка на времето, която ни влудява със своята приказка за любовта.

И когато най-после я попитах, удовлетворена ли си, отговорът беше: " Щастлива съм! Човек може да се научи да обича, когато го обичат ".