Свободата на медиите е непрекъсната борба за всеки журналист и

Свободата на медиите е непрекъсната битка за всеки публицист и всяка медия, без значение от тематиката. Когато се изправяме пред закани, е значимо да осъзнаем, че съществува един правилник, който може да ни поддържа в тези старания. Въпреки че медийната рамка не подсигурява триумф, тя предлага път за прогрес. Това показа евродепутатът Елена Йончева (ДПС, независим) в подкаста „ Европейски Съюз право БГ “ на Българска телеграфна агенция, който изяснява по какъв начин се основава европейското законодателство и по какъв начин се осъществя в България. Темата на изявлението бе Европейският акт за свободата на медиите – първият общоевропейски правилник, целящ отбрана на независимостта на медиите и публицистите в Европейски Съюз. Законът влиза в действие на 7 май 2024 година, а множеството разпореждания ще бъдат осъществени от 8 август 2025 година, като член 20 ще стартира да работи на 8 май 2027 година

Регламентът, съгласно Елена Йончева, която беше докладчик в сянка на дебатите в Европейския парламент, съставлява „ амбициозна рамка “, която за първи път задава унифицирани правила за отбрана на публицистичната самостоятелност и медийния плурализъм в страните членки на Европейски Съюз.

Като евродепутат и дълготраен публицист, Елена Йончева разпознава три съществени съставния елемент на Европейския акт за свободата на медиите. Първият е опазването от политическа интервенция и ограничението на потреблението на шпионски стратегии против публицисти. Регламентът не разрешава значително въздействието върху публицистичните решения, предвиждайки непоколебим надзор при изключения, свързани с националната сигурност и съществени закононарушения.

Вторият значителният аспект е прозрачността на медийната благосъстоятелност и концентрацията на пазара. Актът изисква обществено обявяване на действителните притежатели на медиите и оценка на въздействието на обилни сливания и придобивания върху медийния плурализъм. Йончева признава, че в регламента има дефекти, защото част от ограниченията са единствено целесъобразни и не включват задоволително строги наказания.

Третият главен аспект касае връзките сред медиите и огромните онлайн платформи. Европейският акт за свободата на медиите постанова специфичен режим за наличието в платформи като Meta, YouTube и X, който включва обвързване за авансово съобщение при унищожаване на наличие и опция за бързо разглеждане на недоволства.

Дебатите по отношение на приемането на Акта за независимост на медиите в Европейския парламент не бяха лесни, съобщи Елена Йончева. Конфликтите, по нейни думи, постоянно произтичали от национални делегации, а не от политически групи. Най-острите различия се показали сред Западна и Източна Европа по въпросите на националната сигурност и разрешеното наблюдаване над публицисти.

Европейският акт за свободата на медиите е към момента в начален стадий на използване. Затова, съгласно Йончева, е мъчно да се оцени въздействието му на публицистичната самостоятелност, както и това, по какъв начин работят медийните организации и по какъв начин се усещат публицистите по отношение на свободата си. „ Заключението ми е, че е прекомерно рано за безапелационна оценка. На този стадий цялостната картина е по-скоро позитивна “, показа евродепутатката.

„ Медийната рамка има за цел да се бори против разпространяването на дезинформация и да понижи държавния и политически надзор върху медиите, като в същото време се пробва да спре загубата на журналистическа самостоятелност, в това число в доста страни от Европейски Съюз “, акцентира Елена Йончева.

Относно адаптирането на Европейския акт за свободата на медии в България, Йончева показа, че процесът на обновяване на националното законодателство към момента продължава. Тя подчертава на нуждата от ясни правила за отбрана на публицистите, непоколебим надзор върху използването на специфични разследващи средства и нараснала бистрота по отношение на медийната благосъстоятелност.

„ Законът допуска цялостна бистрота на действителните притежатели, а освен на номиналните. Нужна е също по този начин и цялостна бистрота на собствеността “, добави Елена Йончева. Според нея, при съществуване на централизация, следва да се извърши оценка на плурализма. „ В България към момента имаме обилни проблеми – доста медии са благосъстоятелност на офшорни компании, свързани или непрозрачни холдинги. Нуждаем се от нови ограничения, като електронен обществен указател за действителните притежатели – със обвързване за годишна актуализация и наказания при укриване, санкции или даже прекъсване на лиценза “, заключи Елена Йончева.

Целият диалог с нея можете да гледате в Ютуб.

Слушайте в Спотифай и Саундклауд

Не пропускайте и рубриката „ Европейски Съюз право БГ “
По тематиката „ Европейският акт за свободата на медиите “ прочетете и изявление с ръководителя на Съвет за електронни медии Симона Велева