Скандалът , които остави след себе си - за почтеността

Скандалът, които остави след себе си - за честността на публицистите. Оказа се, че с цел да получи единодушие за изявлението, някогашният публицист на Би Би Си Мартин Башир е провел подправянето на банкови документи, а без значение следствие на случая потвърди, че управлението на Би Би Си тогава е знаело за това, само че е прикрило истината. Това пък от своя страна още веднъж отприщи вълна от рецензии към Би Би Си с претенции за незабавни промени на публицистичната политика и на управленческите структури. 

Известният английски публицист Алан Ръсбриджър, някогашен основен редактор на вестник „ Гардиън “ и ръководител тази година на журито на Европейските журналистически награди, обаче разяснява случая с думите, че никой не оспорва гафа на Би Би Си, само че това не дава независимост и право на неговите врагове да вземат решение бъдещето на медията. 

Макар и. Не са един или два случаите на корист с информация. Дори името на настоящия министър председател Борис Джонсън е в листата на провинили се публицисти. 

Г-н Ръсбриджър, какви вреди нанесе злощастното изявление на Башир на корпорацията?

Мисля, че бяха нанесени вреди. Това беше огромна неточност преди много време. Начинът, по който Би Би Си реагира тогава, не беше верен. Каквито и рецензии обаче да се насочат към Би Би Си в този момент, през последните 25 години корпорацията предприе огромни стъпки в мечтаната от хората посока.

Разбира се, Би Би Си изцяло заслужава рецензиите за това, че падна толкоз ниско под високите си стандарти, изключително пък с повторното назначение на Мартин Башир през 2016 година, само че във вашата публикация във вестник „ Гардиън “ вие споменавате, че тези, които в този момент подлагат на критика Би Би Си и приканват за промени в корпорацията, е по-добре да се замислят, първо, за техния морал и етично отношение, а тук можем да причислим и премиера Борис Джонсън.

Трудно е да се уточни новинарска организация, която да не е имала сходен скандал и рецесия на някакъв стадий. Може да се каже, че това е в същността на публицистиката. Ние работим доста бързо, с всички типове трудности по пътя. Най-страшното при всичко това е, когато имате благовиден измамник като Башир, който създава хубави репортажи и изявленията, само че не знаете по какъв начин го реализира. 

Трябва да сме наясно, че доста от хората, които подлагат на критика Би Би Си, сигурно нямат по-високи стандарти, постоянно много по-ниски, и постоянно би трябвало да се слага под въпрос какво ги стимулира за тези рецензии.

Би Би Си бе доста сериозно в близкото предишното към Борис Джонсън, който даже намерено се закани на корпорацията. Дали това, което се случва, не е някаква персонална вендета? 

Борис Джонсън назначи „ този човек “ Доминик Къмингс, който е огромен анархист, който обича да разрушава, да разрушава институции. Той сигурно е написал доста дълго есе по какъв начин да разформирова Би Би Си, да промени метода, по който се финансира. А самият Борис Джонсън бе уволнен преди време от „ Таймс “ за това, че си измисля цитати. Престоят му в Брюксел като публицист бе подложен на критика от сътрудниците му поради „ доста изобретателния му метод към публицистиката “, меко казано. Не мисля, че Джонсън е в състояние да бъде съдник на Би Би Си.

Какво е бъдещето за Би Би Си, приказва се за промени и те несъмнено ще бъдат осъществени, само че какви би трябвало да са те?

Проблемът е, че при рецесия като тази е естествено бързо да желаете две неща: да има уволнени хора и промени в управленческите структури. Факт е, че множеството хора, забъркани в изявлението с Даяна напуснаха или просто към този момент не са живи. Все отново това беше преди 25 години. Важен въпрос е, както споменахте по-рано, за какво Башир още веднъж бе назначен в Би Би Си.

А във връзка с регулацията на Би Би Си, преди 3 години медията бе сложена под надзора на Офком, английския регулатор на връзките. Така че в известна степен нещата, които могат да се предлагат, към този момент се случиха. Сигурен съм, че ще има доста недоволно пуфтене и сумтене от хора, които желаят смяна, само че аз мисля, че смяната към този момент се случи.

Миналата седмица върших изявление с политическия анализатор на Би Би Си Роб Уотсън за сагата Къмингс-Джонсън, в което той сподели, че страната е надълбоко поляризирана и че някои от половината, която не обича Борис Джонсън, повдигат въпроса за какво медиите като цяло не вършат задоволително да покажат същинския лик на премиера. Гледайки конференциите, аз персонално мисля, че има задоволително смели публицисти, които задават правилните и неуместни въпроси, само че Джонсън и министрите постоянно съумяват да се измъкнат с техните мантри, че те са най-хубавите и най-кадърните и това, което правят е най-правилното. Не мога да не изразя мнение, че те просто наподобяват недосегаеми. 

Преди Джонсън да стане министър председател хората пишеха доста извънредно и сериозно за него. Не остана нищо неказано. Медиите правят доста добра работа, търсейки от него отговорност. Но наподобява, че за мнозина той е прелъстителен. Хората знаят, че не могат да му имат вяра за всичко, само че по някакъв метод го харесват. Ще бъде забавно какво ще се случи. Той прави добра работа с всеобщото имунизиране и това несъмнено е нещо, което се утвърждава от хората. 

Вие може да имате друго мнение, аз сигурно го имам. Смятам, че той не има качества да бъде министър председател. Но може би с времето, когато отшуми това доволство от имунизирането, хората ще се върнат към интервала, за който приказва Доминик Къмингс. В началото на пандемията Англия в действителност се провали. Но за момента Джонсън няма проблеми. 

Интервюто с Алан Ръсбриджър можете да чуете в звуковия файл.