Сияещата елха се е превърнала в символ на Коледните и

Сияещата елха се е трансформирала в знак на Коледните и Новогодишни празници. Елхите се украсяват с ангелчета, свещички, топки и гирлянди също както е отрупано с плодове Райско дърво. Коледната елха, като знак на зимните празници има своята хилядолетна история. Традицията разрешава да украсите в дома си красиви клончета от илекс, познати у нас като самодивски чимшир или бодлива зеленика.
 
  В античен Египет е имало бит домът да се украсява с палмови клончета в последния ден от годината. Китайците и античните поданици на Юдея също са имали сходни обичаи. Скандинавците са декорирали къщите и плевните си с вечнозелени растения. Викингите вярвали, че точно тези растения са заричане за завръщането на пролетта след студената зима. Римляните украсявали дръвчета със свещи и дребни предмети по време на тържествата в чест на господ Сатурн. Келтите слагали по дъбови клончета плодове в чест на боговете на жътвата.

Историята на Коледната елха е дълга и оспорвана. Едни имат вяра, че традицията води началото си от езическите празненства, други настояват, че е чисто християнски бит. Една от легендите е обвързвана с бенедиктинския духовник Св. Бонифаций, уважаван като деятел на Германия. Проповядвайки християнството, той употребявал елхово дърво и неговата триъгълна форма като прилика на Светата Троица - Отца, Сина и Светия Дух. Той изнесъл коледна проповед пред немските друиди в град Гайсмар. Езичниците считали дъба за свещено и неприкосновено дърво. Монахът събрал друидите към един дъб и го отсякъл. Дървото паднало и смачкало цялата растителност към себе си, като се изключи една дребна ела. Така Бонифаций убедил натрупалите се хора, че оцеляването й е знамение и че това е " божественото дръвче ". През ХVI в. коледната елха последователно се трансформирала в традиция за Германия. През 1561 година в страната бил обнародван и специфичен закон, съгласно който " всеки жител не може да има в дома си за Коледа повече от едно дръвче, и то с размери не по-големи от осем стъпки ".

Легендата, съгласно която създателят на Протестантското придвижване Мартин Лутер е основателят на Коледното дърво също е много публикувана. В една зимна нощ, вървейки през гората, той вижда по какъв начин звездите блещукат сред клонките на дърветата, като че ли са украсени с безчет свещи. Възхитен от гледката, Мартин Лутер отсича една елха, която отнася на децата си вкъщи. Заедно, цялото семейство слага свещички сред клонките и дълго се любува на хубостта на сияещото дръвче.

През ХVІ в. навлизат нови претекстове в украсата на Коледното дърво. В Германия се появяват Коледни базари, където се оферират дарове, храни и дребни декорации, които да се слагат върху елхите. Гирляндите стартират да се употребяват за декорация през ХVІІ в. Според легендата една бедна вдовица доста желала да зарадва децата си за Коледа. Затова им украсила елха. През нощта обаче няколко паяка изплели своите мрежи сред клонките на дръвчето. Когато сутринта децата видели паяжините, решили да ги оцветят в сребристо, с цел да не се разстрои майка им. Всъщност гирляндите за елха стартират да се създават в Германия, като се употребява същинско сребро, от което се изтеглят тънки влакна.

От Германия коледната елха е пренесена в Англия, само че много по-късно става традиция, защото англичаните не били в изключително топли връзки с немската монархия. По време на войната в Америка, Хесенските бойци, които били на британска работа в Северна Америка, срещат американците с обичая на Коледните празници да се украсява дърво.

През ХІХ в. настава същинска гражданска война в украсата на Коледната елха. Започват да се създават стъклени топки с разнородни цветове и хартиени гирлянди. Малко бяло ангелче или звезда каца на върха на елхата. Родителите стартират да оставят под елхата дарове, с които да зарадват децата си на празника. През 1882 година американците патентоват електрическите лампички.

С навлизането на елхата като неизменим детайл от Коледните празници се появява и казусът с изсичането на дърветата и нарушавания естествен баланс. Това постанова производството на изкуствени елхи. Първата такава елха е създадена от гъши пера в Германия. Малко по-късно предприемчива американска компания за четки стартира производството на изкуствени дръвчета по същата технология.

Летописи описват, че по коледните празници античните друиди в  Галия, обилно раздавали клончета от красивото растение илекс. От илекса са познати към 300 типа, отнасящи се към семейство Джелови. В България назовават растението отсвен  джел, още  самодивски чимшир и бодлива зеленика. Естествени залежи има в Странджа, Средна гора, Родопите и Беласица. Обикновено това са високи шубраци - 3-4 м, само че има и случаи, когато се оформят дървета с височина над 10 м. Стъблото е фино, само че жилаво. Храстът се популяризира мощно. Листата са удължени-овални, а периферията им е асиметрично осеяна с голям брой бодливи зъбчета. Повърхността им е кожеста. Баграта интензивно зелена, блестяща. Самодивския чимшир или бодливата зеленика към момента не са обичайни на България, само че хубостта на растението е явна.

Илексът цъфти през май-юли с луксозни бели цветчета, които издават прелестен мирис. Най-често клонките за коледната декорация се аранжират във вода. Когато празниците отминат, в случай че в помещението е задоволително топло, те образуват коренчета. През пролетта тези млади растения може да се засадят на непрекъснато място. И тъй като нараства постепенно, илексът може да се отглежда и в саксии. Те имат това преимущество, че остават навън без растенията да пострадат от зимните студове. Около Коледа саксиите са добре пристигнали в празничната стая, окичени като жива елха

И до наши дни в края на декември из всички Британски острови, съгласно античната келтска традиция, по улици и цветарски магазини непроменяемо се продават тези клонки. От тях вършат коледни украси, венчетата за стени или за празничната коледна софра. С тях даже украсяват коледните сладкиши, изпечени в специфични форми. И у нас към този момент няколко години в цветарските магазини могат да се намерят млади плодоносещи дръвчета в саксии. Те с триумф заменят отрязаната елхичка за Коледа. При някои типове, произхождащи от Европа и Северна Америка, листата са дълги към 10 см и необятни 3-4 см. Има сортове с съвсем жълт цвят. Плодчетата са овални, дребни. След като узреят, получават интензивна алена или жълта багра.

Трябва да се знае, че плодовете на илекса са отровни. Дървесината на джела е доста бяла, по тази причина се цени при изработка на мозайки и инкрустации. В листата му се съдържа илицин, илексова киселина, танин и други Като необичаен тип той е под отбраната на закона и е вписан в Червената книга на България като необичаен тип. Събирането му е неразрешено. Част от находищата му са включени в резерватите " Узубоджак " и " Силкосия ".

Всяка година Норвегия подарява на Англия елхата, която се слага на площад " Трафалгар " в Лондон. По този метод скандинавската страна благодари за поддръжката, оказана от Англия по време на Втората международна война. Британската столица обаче не е единствената, която получава сходно " благодарствено " дърво от Норвегия. От 1949 година до през днешния ден Нюкасъл получава дърво от побратимения град Берген - още веднъж в символ на благодарност за проявеното съюзничество през мрачните дни на войната.

Историята на коледното дърво е дълга и изпълнена с доста въпросителни. Едно нещо обаче е несъмнено - традицията за накичване на елхата е следвана от милиони хора по света. Каквато и символика да влагат в нея - евентуално за множеството от тях празничният сезон няма да бъде същият без украсено, светещо коледно дърво.

Инфо: www.frognews.bg